В рода на Стамболийски журналистиката е наследствена професия

Потомствените земеделци са родственици с Ботев, Константин Муравиев и Татяна Лолова

Григор Николов

Днес наследниците на Ал. Стамболийски предпочитат упорито да мълчат за родословното си дърво и казват: "Нашият живот, сравнен с този на Стамболийски, никак не е интересен." Любопитен факт е, че самият народен трибун, дори и като министър-председател, в графата "професия" саморъчно вписва "публицист". Това е естествено за човека, който от 1902 до 1923 г. неизменно пише уводните статии в "Земеделско знаме". Тази професия наследяват и мнозина от неговите потомци.
Ал. Стамболийски е роден на 1.III. 1879 г. в Славовица. Баща му Стоимен като младеж няколко пъти ходи до Цариград (наричан още Стамбул) да търси препитание и се хваща на сезонна работа. От името на турската столица произлиза и името на рода. Стоимен има три деца - Васил, Александър и Катерина, която умира на 5 години.
През 1899 г. Ал. Стамболийски се жени за Милена Дренкова, внучка на Дойно Граматик от Елена, преписвач на Паисиевата история. Майка й Вела е съпруга на даскал Георги Райков от Елена. Семейството се преселва в Пазарджик и Георги основава читалището в града. Братът на Милена е баща на известния политик и земеделски лидер Константин Муравиев, министър на войната в правителството на Александър Стамболийски, народен представител и министър-председател от 2 до 8 септември 1944 г.

Родовете Стамболийски и Ботеви се сродяват

чрез брака на сина на Александър - Асен. Гина, неговата съпруга, е внучка на Гена, сестра на Ботевата майка Иванка. Майката на Гина пък, Мария, се омъжва за Димитър Лолов. Синът му Желязко е баща на актрисата Татяна Лолова.
Възхваляван и отричан, Александър Стамболийски днес е легенда за мнозина българи. Въодушевените му привърженици изтъкват безукорната му честност, прямота, директност и липсата на каквато и да е потайност. Противниците му пък хулят грубоватия му език и недотам изтънчените политически и светски маниери. Той е и политикът с нерадостната съдба да подпише Ньойския договор на 27. ХI. 1919 г. И това за незапознатите с историята хвърля тъмна сянка върху честните му усилия да възроди България. Неговото правителство приема 385 закона.
Дело на Земеделския съюз е Художествената академия, Богословският факултет с 8 факултета, днешната сграда на Софийската опера, строена от архитект Лазар Парашкеванов, считана за начало на модернизма в българската архитектура. Сред приятелите му са Джеймс Баучер, който пише книга за него. Хемингуей пък го описва в статията си "С какво се занимават кралете в Европа", публикувана във в. "Торонто стар" на 15 септември 1923 г.
През 1919 г. Александър Стамболийски, по време на т.нар. 100-дневна обиколка на света, се среща с папата и го моли "да даде съдействие да отхвърлим тези клевети, които се струпаха на главата на нещастния български народ". Професорът по история от университета Уилкинс в Пенсилвания Денис Хупчик го нарича "най-изтъкнатия българин на ХХ век.
През 1921-1922 г. скулпторът Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, който е единственият на български политик в музея на Обществото на народите в Женева.
Както Стамболийски, така и неговите наследници преживяват невероятни обрати на съдбата. Със зестрата на жена си Милена младият Александър заминава да учи философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Не завършва образованието си в Мюнхен, защото се разболява от туберкулоза. Лекарите не му дават никакъв шанс. Упоритият Стамболийски се завръща в България, заминава за Юндола, лекува се с козе мляко и връхчета на борови клонки и след 45 дни ... оздравява. "Жълтата гостенка" го спохожда и втори път през 1921 г. И този път я побеждава.
Александър и брат му Васил са убити на 14 юни 1923 г. в къщата им на 3 километра от село Славовица. Земеделският лидер е прободен 97 пъти със щик. Преди да издъхне, се подписва със собствената си кръв на стената на къщата. През 2001 г. къщата-музей изгоря, следствието не се произнесе умишлен или не бе палежът и сега ... няма пари да се изгради наново.
В столицата

семейството на премиера Стамболийски живее в къщица от 36 квадрата

в кв. "Връбница". Репресиите след 9 юни не може да избегне и 19-годишният Асен Стамболийски. Той е осъден на 20 години затвор. Излежава 7. После се отдава на журналистика и става един от лидерите на БЗНС. През 1947 г. по време на VI Велико народно събрание държи пламенна реч в защита на Никола Петков. Депутатският му имунитет е отнет, отново е арестуван и прекарва 7 години в лагера "Белене" и Плевенския затвор. Освободен е през 1954 г. Многократно е заплашван и приема принципите на казионното БЗНС. "Разрешено" му е ... да стане уредник на родната си къща, превърната в музей "Ал. Стамболийски" във "Връбница".
Дъщерята на Ал. Стамболийски Надежда се жени за Иван Бояджиев, син на съратника му Григор Бояджиев. Тази сватба е свързана с

единственото обвинение в корупция към Стамболийски

Той се разпорежда да заколят общинския бик в село Тотлебен, Плевенско, който бил стар и угоен. Срещу това със свои пари купува две млади бичета. Бикът е заклан, сватбата станала, а на другия ден опозиционната преса обвинила министър-председателя в злоупотреба с власт.
Надежда и Иван имат две дъщери. Синът на Алина Димитър днес е стоматолог. Милка пък се сродява по брак с известния индустриален род Саръиванови. Има двама сина - Иван и Асен.
Асен и Гина Стамболийски имат три деца - Милена, Мария и Александър.
Александър е роден през 1938 г. и също е публицист. Работил е дълго време като завеждащ международния отдел на Националния съвет на Отечествения фронт, а после като негов заместник-председател. Беше депутат във Великото народно събрание. Почина през 1994 г. Жени се за полякинята Хана. Тук връзката е доста любопитна. Александър Стамболийски е бил в отлични отношения с тогавашния министър-председател на Полша. Хана е негова племенница, родена през 1940 г. От този брак Александър има дъщеря Барбара. По-късно Александър Стамболийски - внук се жени за Снежана, от която е дъщеря му Милена, родена през 1979 г.
Родената през 1930 г. Милена Стамболийска също се отдава на политиката и публицистиката. Дълго време бе член на Постоянното присъствие на БЗНС и народен представител преди 10 ноември. На митинга на 14 декември 1989 г. заедно със Светлин Русев и Нешка Робева се обяви за премахване на чл. 1 от Конституцията от 1974 г., утвърждаващ ръководната роля на БКП. Днес мнозина от лидерите на различните БЗНС-та у нас си спомнят, че Милена Стамболийска е помагала на репресирани николапетковисти и децата им да следват висше образование по тоталитарно време. Сега страни от политиката и не желае да се говори нито за нея, нито за рода й.
Милена обаче си е поставила амбициозната задача да публикува документалното наследство на дядо си. Вече излезе обемната книга "Александър Стамболийски. Законодателство". Следващите томове от поредицата са "Подзаконови нормативни актове, укази и решения", "Външна политика, международна дейност и Ньойски договор", "Публицистика", "Парламентаризъм" и "Биобиблиография". И тук, както във всяка книгоиздателска дейност, на първо място излиза проблемът със спонсорите, които почти не намира. Любопитен факт е, че

Милена Стамболийска си кореспондира с Бил Клинтън,

който по време на президентството си се интересувал от закона за трудовата повинност, въведен у нас от Ал. Стамболийски.
Съпруг на Милена Стамболийска е Гроник Карагьозян, магистър фармацевт. Дъщеря им Елвира, родена през 1955 г. е омъжена за Евгени Танчев, син на земеделския лидер отпреди 10 ноември Петър Танчев. Той е професор по право, бивш шеф на Правния съвет към президента на България Георги Първанов, а днес един от 12-имата конституционни съдии. Елвира и Евгени имат две дъщери - Милена и Петра.
Средната дъщеря на Асен Стамболийски, Мария, се омъжва за журналиста Петко Кожухаров, който умира едва на 28 години през 1961 г. Двамата имат син Иван, роден през 1958 г., който е историк. Мария също наследява професията на дядо си и бе дългогодишна журналистка във вестник "Земеделско знаме".

Текстове под снимки:
1. Александър Стамболийски и Джеймс Баучър.
2. Стамболийски позира на Андрей Николов за бюста, който е поставен в Обществото на народите.
3. На сватбата на дъщеря си Надежда с Иван Бояджиев в село Тотлебен.
4. Това остана от вилата на Стамболийски край село Славовица след пожара през 2001 г.

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.

 Техническа реализация СкайКод ООД. - 0,03125 сек.

© 2000-2008 СЕГА АД Portions © SkyCode Ltd.