Ти, която уповаваш                                      Радост моя, душо права,
    на тайствен Властелин                              лек ти път,
    и на мене с обич гледаш                           до десницата корава
    като негов верен син.                                 на дългът.



                                       Много векове ще минат
                                       много слави ще умрат
                                       но не ще намери човекът
                                       радост, щастие, покой
                                       докато не дойде векът
                                       на безсмъртния Толстой.

   из поезията на толстоиста Йордан Ковачев