Първото е да се признае, че човекът е създание на нещо по висше от него-Бог.Да се анализира дадените ни и заложени инстинкти и чувства и се отделят добрите от тях.Да се каже истината за личния и обществен живот-сега крепящ се на икономическия интерес и задоволяване на животинските инстинкти.Крачката напред е духовен живот и висшето щастие-моралния дълг.Изкуството е ненужно,ако не разкрива и отстоява морала.Но това не се прави и не се коментира.Животът бил отделно от човека, а и той -само животно.След тази философия какво очаквате-да има духовни човеци.Никога и никъде не се създава ЧОВЕКЪТ такъв, какъвто го е създал Бог.Затова ще се мразим,насилваме,страдаме-толкова е просто и толкова просто го е обяснил Лев Толстой,че ми идва да крещя-дребни душички вкопчени в животинското поне говорете и почитаите човека,който Ви прави хора-всичко друго е глупост и животизъм.Но върху мен е бездуховната система, която ми пие силата, за да не мисля и още повече -да не действам -защото съм нейна противоположност,върху мен са грубите жалки хора вкопчени в хляба,върху мен е природата защото съм беден и трябва да се боря и с нея,....Как да бъда човек-не,ще бъда образован зомбиран слуга на париимащите,ще бъда груб,прост работник,копнеещ да има пари и други като него да му работят...С една дума-има само г...да-господа-говеда в света и един човек-Лев Толстой-защо не искаме да бъдем това което сме-прекрасни раздаващи милост и мъдрост вселенски души в животински тела,които са инструмент, а не цел на живота.Да развиваме духът като вършим добри дела -това има смисъл и затова носи смърт-символът на този човешки живот е Христос-време е да го признаем и променим системата, която от векове убива духа ни - а той е Христос и ние сме синове на Бога.