Зрънце радост-                                           
     планини от страдания                          
    Кой съм?
    В блаженство потъвах
   после в мен бушува лава.
   Господи!
  изгарях в страстта.
 Сега гори 
  сляпото безумие.
 Мъката познах.
 Крясъците чух:
 "Бог няма"
 Не искам да крещя
 от недоумение и страх 
 дъхът ми спира-
 в очите кръв и пот,
 в душата ми любов.




  Нищо ново на земята
 думи-векове.
 Усещам старото начало-
 страдание и зло,
 разпънало мечтите ми.

 Блуждае мрак.
 Въпроси от скръб 
 заливат морето
 Горчиви сълзи
 изсмуква брега