Защо?Да наливам храна в бездънна бъчва.Да създам себеподобно за да върши същото.Да навлеза в някоя наука и да се зомбирам от знания.Да се отдам на плътски удоволствия.Да описвам чувствата си и действителността.Да ...Но не зная най-важното-кой съм истинския от тези идиоти.А природата е жестока-хляб ,вода и топлина,а душата крещи-искам обич и уважение.Аз съм материя заробена от всичко това.Имам хляб,вода,любов но не знам какво са те,което съм аз.Да живея в незнание изпълнявайки вложеното в мен било то и най-благородното-аз не съм аз.Няма аз,мен ме няма има волята на създалия ме Бог която вече след дълги страдания разбрах.Всъщност това се криеше от всички по всякакъв начин и продължава да е така.Няма създател ние сме си ние и живеем всеки за себеси-за своето удоволствие-така е устроено и обществото-да има само животни на които най-голямото престъпление е да им кажеш че не са такива а ги лъжат и поробват с животинското им начало,което може да се превъзмогне ,ако познаеш своята духовна същност.Да ще умра от студ и бой,не съм Бог но духът ми знае че е изпълнил своята мисия да познае своя Бог-тогава да умираш-това е повече от пролетарска песен....

З А Щ О ?

Няма трети път-единия е нашите безкрайни егоист.желания другия -промяната в духа и живот за дух.цености.А какво ще ни поднесе съдбата е тайна но по втория път знаем че изпълняваме волята на този който ни е създал.Материалното да бъде следствие от духовното.