Решение на задачата с парите-    от блога на ferum



Теории за парите в стил ,,природосъобразен стопански ред"" съществуват още от 1890 г. Те обаче се отнасят към капитализма и комунизма тъй както Птоломеевия небесен ред (Слънцето се върти около Земята), към Коперниковия (той твърди, всъщност, обратното). Силвио Гезел предлага парите да се преобразуват в една държавна институция и да се събира един вид такса за ползване на парите с цел да се запази оборота им. Лихвата отпада. Тази такса не се ползва от тези, които имат повече пари от колкото им трябват, а се използва от Държавата, Областта или Общината т.е. от тези, които издават парите и в крайна сметка от всички, които ги ползват. Парите се използват само като средство за размяна. Ако някой има в себе си повече пари, от колкото му трябват, той ги занася в банката, която от своя страна ги пуска в движение във вид на кредит.



Предложението на Отани, което се съгласува добре с днешната практика за разплащане, е: всеки да има две сметки (конто). В първата, текуща сметка парите са равностойни на кеш и подлежат на таксуване за ползване. Втората, спестовна сметка не се таксува за ползване и по този начин парите запазват стойността си (тъй като необходимата днес инфлация, служеща за намаляване на държавния дълг и запазване на пълната заетост, ще отпадне). От длъжниците ще се иска само да заплатят труда на банката+ една рискова премия – това са суми, които и днес се удържат при всеки превод. Обикновено те не надхвърлят 2,5% годишно сумарно. За да се предотврати задържането на пари у населението (под дюшеците – бел. превод.) се въвеждат от всеки тип банкноти по три в различен цвят. Един път годишно един цвят банкноти ще губят стойността си (на открито теглене на жребий). По този начин никой не може да извади от обращение пари или да ги къта без при това да загуби значителни суми. Основи на реформата е съгласуването между количеството на парите и количеството на стоките, които се произвеждат в една икономика. Парите в този случай представляват един насрещен кредит за всички стоки и услуги и не нарастват вече експоненциално без да се отчитат нуждите на пазара. Всеки има право на ползването им, но това не означава, че всеки има винаги еднаква сума в ръце. Тъй като всеки плаща еднаква такса за ползване на парите и той знае, че парите му непрекъснато намаляват в процеса на извършване на кешови плащания, то той ще взима само толкова пари, колкото му трябват за да произведе и продаде продукта си. Цената се определя, както и преди, от търсенето и предлагането.Това, което вече го няма е изкривяването на пазарната картина чрез натрупване на много пари в ръцете на малцина. Никой не разполага с възможността да налага монополни лихви.С други думи казано: До сега стопанството зависеше от капитала (Шлайер беше казал, че капиталът трябва да бъде обслужван) – сега капитала се наглася към изискванията на пазара. Той трябва да се самопредлага за да избегне загуби (т.е. служи ни). Докато лихвата се превръща в частна печалба, таксата за ползване на парите е един обществен, правно добре регулиран фонд. Влезлите в него пари трябва веднага да се вкарат отново в обръщение за да се съхрани съотношението между паричните и стокови обеми на пазара. Таксата се получава фактически от държавата, което служи за намаляване на общото данъчно бреме. Практически при тази система нито някой се облагодетелствува, нито някой губи. Също обема на произвежданите стоки ще се съгласува по добре с цената. Когато нуждата от дадена стока е вече удовлетворена, отсъствува принудата да се произвежда и продава повече, защото липсва реалната лихва върху капитала, чиито източник е банковата лихва. Теоретично погледнато на всеки (всяка) му (й) е необходимо да работи почти наполовина от досегашното ниво,за да постигне същия жизнен стандарт, защото 1/3 до 1/2 от разходите, определящи цените на стоките днес са всъщност лихви, които при безлихвената система отпадат. Ако още по точно анализираме нещата ще видим, че реално положението ще е още по добро, защото би трябвало да предположим, че качеството на стоките ще се повиши тъй като ще отпаднат вградените днес във всяка стока бързо изхабяване и демодиране (отпада необходимостта да имаме излишък от капитал,за да се рентират инвестициите).Основанието за подобно допускане е очевидно. След като няма да ни се налага да изплащаме къщите си двойно и тройно (както е днес при системата на лихви и лихви върху лихвите), ние можем да ги правим много по качествени. Когато ние имаме избор: да си сложим парите в спестовен влог, където те не губят стойността си или пък да ги вложим във висококачествени мебели и произведения на изкуството, които също не губят стойността си, мисля, че много хора ще изберат втория вариант (Днес подобни капиталовложения се конкурират с влогове заради лихви!) Когато на пазара се търси качество ще се произвеждат качествени стоки. Възможно е да преживеем едно повдигане на нивото на културата. И за околната среда ще настъпят по добри дни, защото няма повече всяка марка, вложена в природната среда да се състезава с ,,вълшебната способност на парите да произвеждат лихви"". Вграждането на слънчеви колектори за подгряване на вода би било рентабилно при 2% лихва. Ако днес на финансовия пазар ти искат 5 – 8% лихва или при кредит 6 – 10% лихва, то колекторите отпадат, макар че, стопански и екологично погледнато, е изгодно да се монтират. Същите разсъждения касаят и цял ред други дейности, в болшинството свързани с опазването на околната среда, които стратегически "само" се откупват. Съществуват много предприятия и отделни лица, които не искат да печелят от екологията, но от друга страна не считат, че трябва да губят от нея. За техническото осъществяване на паричната реформа има предложени много модели. Но всеобщото въвеждане на текущи сметки, от които да се теглят таксите за ползване на парите, прави всичко още днес много просто.



Моделни изследвания



Малкия австрийски град Вьоргл (Worgl) – около 3000 жители – е започнал да се занимава с темата парична реформа през 1932 – 1933 г. Кметът на града убедил водещите търговци и индустриалци, както и администрацията, че те могат много да спечелят, но нищо няма да загубят ако проведат един експеримент с парите. Жителите на града също се съгласяват и кметството издава 32000 "работни свидетелства" (шилинги без лихва), които се обезпечават в банката със същата сума обикновени австрийски шилинги. Градът си построява един мост, подобрява улиците и инвестира повече пари в обществени услуги. Градът плаща заплати и материали с тези пари, които деловите хора там приемат. Таксата за ползване на тези пари е била 1% на месец, т.е. 12% за година. Таксата се е плащала от този, при когото в края на месеца се е намирала дадена банкнота (свидетелство). Таксата е представлявала една марка с стойност 1% от банкнотата, която се залепва на гърба й. Без тази марка банкнотата била невалидна. Малката такса сработвала така, че всеки, който получи по някакъв повод безлихвени шилинги е бързал да се освободи от тях първо, преди да харчи обикновените си пари. Жителите на Вьоргл са заплащали даже данъците си предварително, за да не плащат таксата.В продължение на една година 32-те хиляди "безлихвени шилинги" са направили 463 оборота и по този начин са създали стоки и услуги на обща стойност (32000.463)=14816000 шилинга. Точно по това време, когато цяла Европа се е борила с високата безработица, гр. Вьоргл е намалил безработните си с 25% само за една година. Таксата, която за тази година е събирало кметството представлява 12% от 32000 безлихвени шилинга =3840 безлихвени шилинга. Тези пари са били употребени за обществени нужди, а не за обогатяване на отделни хора. Ако общината беше взела тези пари от така наречения "свободен" капиталов пазар под формата на кредит, то тя би изплащала 3 – 4 пъти по голяма сума т.е. 96000 – 128000 шилинга в продължение на 20 – 30 години. Когато близо 300 общини в Австрия се заинтересували от този проект централната банка почувствувала монопола си застрашен. Тя се намесила в общината Вьоргл и забранила печатането на тези локални пари. Въпреки дълго продължилата след това съдебна процедура чак до Върховния съд, нито Вьоргл, нито друга община е могла да повтори този модел. Единствения, подобен на Вьоргл модел, който от началото на 19-тото столетие е познат като локална парична система, съществува на остров Гернсей (Guernsey) пред Англия. Както Олив и Жан Гробиат описват, това е основната причина за здравословното икономическо състояние на острова.



М.Кенеди