Живеем в два свята-материален и духовен.Истината за материалния се доказва от науката и това е така.Но духовния се оспорва-бил отражение на материалния или недоумяваме пред хилядите теории за неговото естество.Но истинския въпрос е не естеството или източника му а същността му.Тази същност има измерения и проявления,най-точно изразени от Христос.Това се отрича от науката а и тя не се занимава сериозно с човешкия дух,защото е зависима от социалната си функция-да спомага живота на човека материално.Остава религията.Тя също служи на живота но духовно.Няма наука в религията защото ще стане ясно заблудите и относно човешката същност.А тя е Христос.Но защо не ни формират като него,защо обществения живот е противоположен на Христос.Защото има насилие,което е нужно да принуди божествения човек да стане роб на мързеливите и безнравствените.Затова Христос не се противи със сила на тези хора,които го разпъват-да покаже че не е като тях,не насилва а живее според същността си.Насилието се е наложило в света и ако не му се противиш ще бъдеш унищожен или унижен.Но крайно време е да изречем на висок глас тънката граница между истината и лъжата за човека-ако стъпим на истината има вероятност нещо да се промени и да живеем според същността си.Ако продължаваме да премълчаваме заради лек живот, облаги и инстинктите си истината разкрита от Лев Толстой то няма защо да се чудим на хаоса и насилието в което сме.Има истина но не смеем да прекрачим тънката граница поставена от властимащите и религиозните фанатици.Тъжното е че те чака мълчание и смърт-това очаква всеки дръзнал да изяви божествената си морална същност.После нямало световен заговор на злото-това е обществената и религиозна деиствителност която убива духовния ни прекрасен свят...

Неслучайно Иисус казва на апостол Андрей : "Който е като това дете - негово е царството Небесно " .... който може да чете между редовете , веднага схваща посланието

Аз те чета! И другите също!