Описаните по-долу събития и дадените цитати са от мемоара на Д. Ризов "На гости у граф Л. Н. Толстой", публикуван в сп. "Мисъл", год.Х, кн.III-IV, 1900 г. Този брой ми попадна случайно преди седем години, даден ми за временно ползване от частен колекционер. Тогавашните ми усилия да го намеря в Народната, Университетската и Столична библиотека останаха безрезултатни. Възможно е за изминалото време тази празнина да е запълнена.



От уводната част на мемоара се научаваме, че "миналата зима" Д. Ризов решава да прекара отпуската си в Русия. Целите му са главно две: "...как гледат там на македонския въпрос" и "Да видя великия Толстой... Никой не оспорваше вече неговия художнически гений и едва ли некой би посмел да го не признава за патриарх на съвременната общосветска белетристика".



След ред перипетии по пътя Д. Ризов е най-после в дома на великия писател в Ясна Поляна, където е посрещнат много сърдечно и топло.

Толстой разказва един шеговит според него спомен от България, когато през Кримската война е участвал в обсадата на Силистра като офицер. В някакъв селски хан бил нападнат през нощта от пълчища въшки, които извирали като "от фонтан", събудил казака ординарец и двамата потеглили из тъмнилката недоспали.



И тук сред смях и веселие Д. Ризов задава на Толстой един от съществените въпроси, които си е намислил предварително: "... как гледа той на марксисткото учение в Русия?" И получава следния отговор:



"Как гледам на това учение? - въпросително ме изгледа Толстой. - Аз го считам просто за една обществена епидемия. И мисля, че както всяка епидемия, то е осъдено на вярно и близко изчезване. Било би горестно да се допусне, развълнувано продължи Толстой, че даже част от нашата интелигенция може дълго време да се заблуждава върху една толкоз очевидна нелепост, каквато е марксисткото течение у нас. Само най-големият враг на руския селенин може да желае неговото обезземелванье (обезземляване, бел.авт.) и неговото претворяванье във фабричен работник.



Човешкото достойнство у простия народ почива, главно, върху чувството за собственост; лиши ли се народът от земята си, той се превръща в безпомощен роб. И действително, робството вирее свободно там, гдето народът е лишен от собственост. На дълговременното лишение от собственост се дължи най-много и рабския дух на нашата народна маса, която още не може да дойде на себе си. Ако марксизмът е пуснал известни корени у нас, то причината на туй трябва да се търси в оная сектантска обществена атмосфера, която нашият държавен строй е създал и поддържа.



Тази сектантска атмосфера е и нашето слабо място... Един неглуп немец, на име Карл Маркс, написал неглупава една книга под надслов "Капиталът". Следва ли от туй, че тази книга трябва да се прогласи за Евангелие и ний трябва да се носим с нея като с писано яйце?"



От мемоара разбираме, че гостът е напълно удовлетворен от отговора. Но Д. Ризов, освен с будна обществена мисъл, е и голям и последователен патриот. Ето защо той излага пред домакина си прочувствено тогавашната робска трагедия на Македония и моли великия писател да се присъедини с авторитета си към освобожденската кауза на все още поробените български земи. Но изживява разочарование - изслушва на няколко пъти твърдия отказ на Толстой.



"Изобщо казано, аз не обичам политиката, промълви Толстой. Често пъти тя съединява хора, между които няма никаква вътрешна връзка, но които вървят наедно под знамето на общата ненавист. А има ли съюз по-жалък от тоя? Необходимият елемент на този съюз трябва да бъде любовта, а не омразата. Само любовта може да циментира хората и да им даде истинска сила и значение... "



Сетне Толстой прави връзката между периодичния печат и политиката. Той е недвусмислен: "Не обичам аз вестниците". Реакцията си на тези думи знаменитият българин предава съвсем искрено и правдиво - напълно естествено за цялостната си натура. "Мен наду смях при тая "головомойка" на вестникарите и аз побързах да призная, че макар и да съм чиновник сега, но постоянната ми професия е вестникарството. Толстой много мило се изсмя и каза:



- Тогава помнете, когато пак се заловите с вестникарство, че не трябва да се говори с папска непогрешимост върху въпроси, каквито са социалните и политическите. Един Бог знае кой ще бъде правият по тия въпроси някога. Няма, следователно, защо да се "ломят копия"... Разбира се, трябва да творите и пишете онова, в което сте искрено убедени; но никога не правете туй с началнически тон. А главно старайте се да внасяте колкото може повече любов и справедливост между хората. В това само отношение не се бойте, че ще сбъркате, даже ако прекалите със своя тон... "



Сякаш за да смекчи отказа си да се намеси по въпроса за Македония, Толстой добавя и нежеланието си да се намеси по "Аферата Драйфус" в Европа. По принцип според него разоръжаването е една фикция, а военните конфликти са неизбежни. Но той декларира отвращението си към войната.



След това Д. Ризов ни дава и много важни сведения за тогавашните творчески замисли и намерения на писателя. Още един принос на този знаменит мемоар! Ризов пита Толстой за наченатия му роман "Декабристи" - ще го завърши ли скоро? (Следователно гостът е не само начетен и интелигентен, но и е посветен в най-съкровените творчески планове на домакина си! И второ - те го вълнуват най-живо!) Отговорът е:



"Не. Аз се отказах завинаги от него, както и от друг един свой роман "Петър Велики". И в двете тия работи не намерих онова, което търсех - общочовешкия интерес".





На раздяла Д. Ризов се проявява и като тънък психологически наблюдател, отбелязвайки едновременно, че е трогнат дори само от факта, че е успял да развълнува великия творец с робската трагедия на Македония.



"Отказът му да стори нещо за Македония трябва силно да го глождеше, защото последните му думи към мен бяха:

- А и много ми е жално, че не мога стори нищо за вашата бедна родина... "



В заключение Д. Ризов прибавя изненадващ за технологизирания ни днешен свят извод:



"Чуеното нея вечер в Ясна Поляна бе произвело цял преврат в моите понятия за Толстоя и в много мои лични убеждения. И аз горко съжалих, че един фонограф, или един стенограф, не стои винаги до Толстоя, за да записва оригиналните мисли на тоя дълбок и самобитен ум".



Всеки сам може да си направи изводите и сравненията за изключителната актуалност на този мемоар. Те са много и в различни посоки.



Тук ще добавим само следното. Напълно възможно е това малко или почти неизвестно и у нас произведение на Д. Ризов да е съвършено непознато и в Русия. Ето защо има смисъл то да бъде преведено най-напред на руски и отпечатано там, а сетне и на други езици, за да го ползват литературните историци и теоретици. А и по този начин да стане планетарно известно - руският гений има почитатели и анализатори в целия културен свят.



И така те, съвременните литературни изследователи, ще да прибавят към богата житейска и творческа биография на гениалния Толстой и тази на знаменития наш сънародник - патриотът и интелигентът Димитър Ризов.

автор:Л.Любенов "Българи"
:

 


 


 
 

 




 

 





-----


 

-----



-----