Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2009 19:29 - Бълг. академичен философ за Лев Толстой
Автор: tolstoist Категория: Технологии   
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
0



Царството Божие на земята — Лев Толстой
Известно е, че Толстой е автор на множество трудове, посветени
на философско-религиозна проблематика, сред които: „За религията"
(1865), „Царството Божие" (1879), „Изповед" (1879-1880, 1882), „Изследване
на догматичното богословие" (1879—1884), „С какво живеят
хората?" (1881), „Записки на християнина" (1881), „В какво е моята вяра"
(1882—1884), „Религия и нравственост" (1893), „Що е религията и
в какво се състои същността й" (1901—1902), „Божественото и човешкото"
(1903—1906), „Религия и наука" (1908) и мн. др. Още като млад
севастополски офицер Толстой е обсебен от мисълта за създаването
на нова религия. В „Дневници"-те си срещу датата 1 март 1855 г. той
записва следното: „Вчера разговорът за Бога и за вярата ме наведе на
велика, огромна мисъл, на чието осъществяване се чувствам способен
да посветя целия си живот. Тази мисъл е създаването на нова религия,
която отговаря на развитието на човечеството, религия на Христа, но
очистена от вярата и тайнствата; религия практическа, която не дава
бъдещо блаженство, но дава блаженство на тази земя."45 Тази идея не
напуска Толстой до края на живота му; практическото осъществяване
на Царството Божие на земята претърпява — в еволюцията на религиозните
му схващания, най-различни варианти. Земното — „тук и сега",
в плана на непросветленото все още битие осъществяване на Царството
Божие, както и разработените конкретни, практически правила
за действие (отбягване на военната служба, неплащане на данъци
и т. н.), способстващи за постигането на съвършената нравствена
действителност, изразяват същността на широко известната утопия
на Толстой. Тя намира отзвук сред множество ентусиасти, заели се с
нея като с непосредствена задача на живота си. (Разбира се, и в България
— доколкото българската душевност била твърде възприемчива
към религия именно от типа на предлаганата от Толстой. Георги
Константинов, изтъкнат български толстоист, твърди точно това:
„Българинът със своята склонност да търси разумно обоснование на
всеки факт, преди да го признае за полезен, със своята прекалена раз-
съдъчност е естествено предразположен към една религия като тая на
Толстой, дето е прочистена всяка мистика и екзалтация, дето истината
на Бога и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени."46)
Тук религиозният утопизъм на Лев Толстой ще бъде представен
пестеливо. Причините се крият във факта, че схващанията му с много
45 Т о л с т о й, Л. Полное собрание сочинений. X 47. М., 1937, 37—38.
46 К о н с т а н т и н о в , П Толстой и България. — Българска мисъл, 1928, № 7—8,
2-
7 Социално-религиозни утопии... 97
уговорки могат да бъдат отнесени към „социално-религиозния" уто-
пизъм, предмет на това изследване. Толстой е не само асоциален, но
и антисоциален в най-дълбоките си религиозно-етически нагласи. Акцентът
в напрегнатите му религиозни търсения пада изключително
върху личния, индивидуалния момент. За разлика от Достоевски и Со-
ловьов, за които Богочовечеството е резултат не само от личния нравствен
подвиг, но и от колективната, социалната човешка активност
(като допълнение към Божеското действие в света), при Толстой пътят
на личното нравствено усъвършенстване е достатъчен за постигането
на Царството Божие на земята. Извършваният от автора на
„Ана Каренина" морален съд над културата води до обезценяване (но
не и преоценяване) на утвърдените дотогава ценности — до културен
нихилизъм. (Както сполучливо се изразява Фьодор Степун, „Гений на
художественото въплъщение, Толстой-теоретикът е злият дух на раз-
въплъщението".) Същият морален съд е произнесен и над историята,
довел до отричането й, до излизането извън нея. Бунтът на Толстой
срещу действителността, неговото неприемане на света (аналогия с
което може да бъде направена по отношение на съответната постановка
у символизма например) е всъщност недоверие към човечеството
като цяло, уповаване единствено върху заложения в индивидуалната
душа „вечен нравствен закон". Това е недоверие към „неморалните"
обществени институции; липса на каквато и да е надежда за социален
прогрес, основан на усъвършенстване на междуличностните
отношения. „Външният свят", срещу който се бори Толстой (като света,
„лежащ в злото"), включва както плътските, т. е. телесните аспекти
на човека (оттам и прословутият му краен аскетизъм), така и обществения
живот. Общественият живот трябва да бъде изцяло отречен.
„Каквото и да става във външния обществен живот, казва Толстой,
човек трябва да си знае, че всеки управлява себе си и само себе
си."47 Крайният индивидуализъм на писателя, в противовес на социално
ориентираното християнство у Соловьов и Достоевски, е основанието
неговите религиозноутопични схващания само да бъдат маркирани
(още повече, че те са и твърде популярни), а по по-подробно
да бъде представено присъствието на религиозните му схващания в
Сребърния век, доколкото то е изключително важно — но именно като
контрапункт на основния дух на този период на небивал философ-
ско-религиозен и културен подем48.
47 Т о л с т о й, Л. Круг чтения, 2, б. м. г., с. 18.
48 Относно изцяло „антитолстовския" характер на специално посветения на Толстой
и неговото религиозно проповедничество сборник (Сборник Второй) на издателство
„Путь" е показателен дори само предговорът към него: „Задачата на настоящия
98
За изключителното присъствие на Толстой в периода на руския
Сребърен век говори огромната посветена нему книжнина. „Мисля, че
всеки руски писател би могъл да бъде разбран според отношението
му към Достоевски и Толстой" — това твърдение на Лев Шестов
(„Ключовете на рая") е валидно изобщо за класиците на духовния ре-
несанс в Русия, който религиозно пречупва проблематиката на човешкия
дух. Достоевски и Толстой са тези два върха в руската литература,
които ясно очертават пространството на задаващите се напрегнати
„боготърсачески" и „богостроителски" настроения. Религиозно-
философското възраждане преосмисля духовните ценности чрез последните
откровения на руската литература, чрез така различните религиозни
светоусещания у Достоевски и Толстой. Ако в повестите на
Толстой, казва Сергий Булгаков, мъглата се сгъстява и се спуска мрак
като в някакво подземие, и няма просветляване, няма преодоляване, в
романите на Достоевски светлината и тъмата, като се съчетават и
подчертават в някаква своеобразна хармония и ритъм, взаимно се ограничават
и определят („Човекобогът и човекозвярът"). Слънцето, от
което се осветява и сгрява творчеството на Достоевски, с унила безнадеждност
отсъства у Толстой.
Ясно е, че Сребърният век обръща специално внимание не само на
художественото наследство на Толстой, но и особено на философско-
религиозните му размишления. Коментарите на Константин Леонти-
ев и Николай Фьодоров са последвани от съчинението на Лев Шестов
„Доброто в учението на гр. Толстой и Фр. Ницше" (1900), където творчеството
на Достоевски е ключът към разбирането на идеите и на двамата;
от двутомния труд на Дмитрий Мережковски „Лев Толстой и
Достоевски" (1901—1902). През 1912 г. е издаден сборник под наслов
„Религията на Толстой". И така, каква е религията на Толстой според
множеството му интерпретатори?
Във фундаменталното съчинение на Мережковски Толстой е представен
като ясновидец на Плътта и езичник, изправен срещу ясновидеца
на Духа и християнина Достоевски. Религията на Толстой е определена
като християнство без Христа. Творбата на Мережковски
е първата, която отрежда значимо място на религиозното светоусещане
на Толстой като компонент на търсеното „ново религиозно съз-
сборник е да представи съображения за критичен анализ на религиозния светоглед на
Толстой... Именно в борба с толстоизма като религиозна доктрина се изразява нашата
почит към Толстой, а чрез изясняването на нейната едностранчивост, ограниченост и,
накрая, на противохристиянската й устременост ние искаме да служим на собствената
му велика задача — религиозното пробуждане на съвременното общество" (цит. по:
Голлербах, Е. Религиозно-философская группа „Путь" (1910—1919) в поисках но-
вой русской идентичности. СПб., 2000, с. 188).
99
нание". Тази творба става отправна точка и на последвалите проучвания
върху религията на Толстой, които приемат по принцип тезата на
Мережковски (макар и с уговорки — Фьодор Степун вижда схемата на
Мережковски като диалектически опростена; Бердяев би конкретизирал
Толстой като „ясновидец на душевно-телесната сфера на битието"
и т. н.).
Христянството у Толстой единодушно е поставено под съмнение
— не само поради факта на неговото „опростяване" от страна на писателя
(стигащо дотам да твърди, че „Христос учи хората да не правят
глупости") — подобно на предприетото „опростяване" на живота,
но главно поради изключителната невъзприемчивост, неподатливост
към духа на християнството изобщо. В руския Сребърен век е много
популярна оценката на религията на Толстой или като езичество, или
като подобна на будизма. Обсъждайки религиозния опит на писателя,
Степун — както и повечето коментатори, смята, че той е аскетично-
моралистичен, от една страна, и имперсоналистично-космически, от
друга. Лишеният от мистична дълбочина религиозен опит „не е способствал
да се разкрие в душата на Толстой тая тайнствена възможност
за творческо сливане с облика на трансцендентния свят, а поради
това и с лика на Христа, която познават и за която свидетелстват
всички християнски мистици"49. Религиозната трагедия на Толстой се
състои именно в тази нечувствителност към християнския дух, към
който писателят е положил толкова усилия да се присъедини; невероятната
по мащабите си работа над различни богословски източници
дава твърде незадоволителни резултати — законнически-моралистич-
ното разбиране на Евангелието.
Специално изследване на природата на религиозното съзнание у
Толстой посвещава и Николай Бердяев. Той показва как Толстой никога
не е разбирал обществените форми на борба със злото и обществените
форми на творческо съзидание на културата. Тъкмо поради
крайния си индивидуализъм и противообщественост Толстой е нечув-
ствителен и към проблема за личността (а е целият в стихията на рода).
Това е и причината за неговата нечувствителност към християнството
— „проповедник на християнството, изключително завладян от
Евангелието и учението на Христа, той е до такава степен чужд на религията
на Христос, както малцина са били след явяването на Христос;
той е лишен от всякакъв усет за личността на Христос"50. Бердяев
е категоричен, че светоусещането и светосъзерцанието на Лев Тол-
49. С т е п у н, Ф. Встречи (Религиозная трагедия Льва Толстого). Мюнхен, 1962, с. 66.
50 Б е р д я е в, Н. Ветхий и Новый завет в религиозном сознании Л. Толстого. —
Вопросы литературы, 1991, № 8, с. 135.
100
стой са били изцяло извънхристиянски и дохристиянски във всички
периоди на живота му — той не е бил враг на Христа-Логоса в християнската
епоха; той просто е сляп и глух, пребиваващ в дохристиянското
съзнание. Будизмът, който не знае личността на Бога, личността
на спасителя, е тази религия, към която може да бъде присъединен
и незнаещият личността Толстой. Неговата „разумна" (близка до ра-
ционалистическия протестантизъм), отричаща тайнствата религия е
религия безблагодатна, религия на самоспасението, на спасението с
естествени и човешки сили. И изобщо, „ако това е религия, то това е
религия, свързваща не човека с Бога, а човека с човека, и при това
свързваща невярно и нездраво: не дух с духа пред лицето Божие, а душа
с душата пред лицето на земното мъчение..."51, твърди и Иван
Илин. (Както е известно, Бердяев категорично е отхвърлял концепцията
на Илин и в отговор е написал статията „Кошмарът на злото добро".
Остротата на полемиката между двамата се дължи обаче главно
на недоразумение и на лична неприязън; основание за това мое твърдение
са множеството общи моменти в коментарите им за религиозното
съзнание у Толстой. А знаменитото учение за „несъпротивление
на злото" е встрани от обсъжданата проблематика тук.)
Идеите на Толстой за непосредственото построяване на Царството
Божие на земята чрез спазването на определени практически правила
недвусмислено са оценени като утопични от представителите на
руския духовен ренесанс. Тези идеи обаче не оказват каквото и да е
въздействие върху общия дух на този ренесанс — както изтъква Бердяев
в посочения тук труд; силата на Толстой по отношение на религиозното
възраждане е изключително отрицателнокритична. Това, с
което той се вписва органично в менталността на Сребърния век, е неговата
критика на фалша и лицемерието на религиозните институции,
на „квазихристиянството" — т. е. религиозните му търсения на „ново"
християнство, на „нова" религия.


Из "Социално-религ. утопии..." Нина Димитрова,акад. изд."Проф.М.Дринов"-2002г.



101 


Тагове:   лев,   Толстой,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2074427
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031