Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2009 09:45 - Физиократите-Ц.Цончев
Автор: tolstoist Категория: Технологии   
Прочетен: 434 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2009 09:45


Кене очевидно има ясното съзнание за това тъй като в “Farmiers” той описва трите причини, които в действителност правят жестока бедността в земеделските райони на страната – първата е обезлюдяването на селата и бягството към градовете, заради данъка tallie и останалите налози; втората е произволното данъчно облагане, което лишава земеделските инвеститори от сигурност за тяхната собственост (междувпрочем макар да осмива теориите на физиократите, по този въпрос Волтер пише една прекрасна философска новела “Човекът с четиридесетте екю” [30] ) и третата – ограниченията, които спъват търговията със зърно. Не немотията е шпора на селската индустрия, е заключението на Кене, надеждата е по-добър стимул от отчаянието, а активността върви заедно с успеха.

Във втората статия “Grains” изложените дотук принципи са още по-добре развити. В тази статия Кене обръща с главата надолу господстващите вече два века меркантилни доктрини. Дълго време политиката на правителството е била стимулирането на манифактурното производство, особено на луксозни стоки, казва той. Стимулиране, но във вреда на земеделието. На хората им е било забранявано (!) да садят лозя (друг отрасъл, към който Франция има естествено предразположение), докато са окуражавани да садят черници, заради отглеждането на буби и производството на коприна. Напротив, казва Кене, страната трябва да се обърне към насърчаване и развитие на своето естествено богатство като производството на пшеница например. Земеделието и търговията са двата източника на богатство за Франция, но тяхното деление е абстрактно, защото търговията и индустриите всъщност са клонове на земеделието – първичният и безспорен източник на всички други стопански отрасли.

Преди да престъпи към написването на Икономическите таблици, Кене вече е предложил своите съвети към правителството, те най-общо са свобода на производството и обмяната на стоки, премахване на транспортните такси, премахване на местните или личните привилегии, подобряване на транспортната система, реформа в данъчното облагане. Пряко насочени срещу меркантилните визии са неговите максими: “Нация с обширна територия, която подценява своите сурови продукти за сметка на благоразположението си към манифактурните стоки, разрушава себе си във всички насоки”. “Предимствата на външната търговия не се ограничават до увеличаването на парите”. “Балансът на търговията не показва предимствата на търговията или богатството на нацията, защото то трябва да бъде преценявано и по двете – вътрешната и външната търговия, особено по първата”. “Нация, която извлича най-добрите по възможност резултати от своята земя, хора и корабоплаване, не се ядосва на търговията на своите съседи.” “Във взаимната търговия нациите, които продават най-полезните или необходими стоки трябва да имат предимство пред тези, които продават луксозни стоки.” [31] В Икономическите таблици Кене показва фундаменталните причини, които пречат на превръщането на страната в богата земеделска нация: лоши форми на данъчно облагане, непозволяващи натрупването на капитал за култивиране на земята (тук няма да отделим внимание на данъчните реформи, които предлагат физиократите, макар това да е един от “крайъгълните камъни” в тяхната теория); прекомерна цена на събираните данъци; прекален разкош; прекалено скъпи съдебни спорове; липсата на експортна търговия със сурови материали; липса на свобода във вътрешната търговия и във възможностите за обработване на земята; тормоз върху селячеството; липсата на възвращаемост на годишния чист продукт към категорията за инвестиции.

Мисля, че казаното дотук бе достатъчно, за да разберем, че икономическата философия на Кене и на неговите съмишленици и последователи е една нова, либерална философия, която, като всяко ново нещо, е заредена с идеализъм, [32] погрешни преценки и неясни, но все пак усещания за бъдещото развитие. В някои отношения физиократите са пионери на класическия икономически либерализъм, в други те много напомнят, особено със своите принципи за труда и стойността, на бъдещите марксистки теории. [33] Очевидно е обаче, че тяхната система е крайно противоположна на господстващата вече няколко века меркантилна идеология. Следователно тяхната система наистина е нещо ново. Въпреки това, както казахме в началото на параграфа, те не са способни да се откъснат от миналото и това вече бе показано с идеята им за “земевладелеца”. Да, един лишен от феодални права и крепостни селяни земевладелец, но все пак господар, на който по силата на “ordre naturel”, му се полага 1/3 от чистия продукт от труда на фермерите и земеделските работници. Това естествено ни кара да се запитаме каква е политическата система в тяхната “благоденстваща” земеделска държава. За тази цел най-добре е да се спрем на Мерсие дьо Ла Ривие (1720–1794) и неговата L’Ordre naturel et essentiel des sociйtйs politiques (“Естественият и съществен ред на политическите общества”, издадена през 1767).

Адам Смит казва за книгата на Ривие, че е “най-ясното и свързано изложение” на учението на физиократите, Дидро я приветства, Волтер я атакува в спомената вече новела. Благодарение на това произведение руската императрица Катерина поканва Ривие да й помогне (естествено без успех) в създаването на нов кодекс от закони; в по-ново време Шумпетер нарича автора й “импулсивен” и с “лоши маниери”, които го правят “далеч по-забележим, отколкото всъщност заслужава”, с което ясно показва отношението си и към произведението. В действителност центърът и целта на L’Ordre е разкриването на естествения ред на “легалния деспотизъм”, оттук разбирането и оценката на всеки неин читател във времето може да бъде най-разнообразна.

В тази книга Ривие най-общо се опитва да създаде философия на държавата, която извира от едно привлекателно и популярно в епохата на Просвещението предположение: щом Нютон и другите физици откриват великите закони на хармоничния ред на физическия свят, защо да не бъдат открити и великите закони управляващи моралния ред на социалния свят? Задачата изглежда проста. Тя вече като че ли е решена и доказана по “геометричен” начин от Спиноза. [34] Човек само трябва да научи условията, които управляват доброто и да ги следва. Всички болести на човечеството произтичат от невежата опозиция [35] към тези закони, изучаването на които ще докаже, че благоденствието на всеки член на обществото е неразделимо свързано с благоденствието на останалите – прозрение, не толкова ново за времето си, колкото велико и безсмъртно, в пряка връзка с идеята за човека като “социално животно”.

Този морален принцип на Ривие не може да срещне сериозна опозиция. Дори и по-нататък, неговата теория в принципно отношение пак би могла издържи на атаките, ако, както ще видим, съвременната държава бъде поставена на мястото на неговия просветен монарх, подчинен на естествените закони на разума и морала. Организацията на човешкото общество, пише той в L’Ordre, доказва, че човекът е социално животно, определено от природата да живее в общество. Животът в общество не може да съществува без неговите членове да са обвързани с права и задължения. Правото на самозащита предполага и правото на собственост, “собствеността е мярка на свободата и свободата е мярка на собствеността.” Но способностите на хората са по природа неравностойни (или различни), поради което възниква и естественото неравенство. Някои имат повече сили да извлекат продукт от земята и следователно да придобият повече собственост, повече земя. Но правото на собственост върху земята и нейните продукти не е нищо, ако една част от обществото е лишена от свободата да използва тази земя и да се радва на резултатите на твоя труд. [36] За да се постигне общо щастие е нужно управление на собствеността, съобразено с естествените й функции. Фаталната грешка в човешката история е неразбирането на този прост факт; човешките нещастия, пише Ривие, са предизвикани от агресията, завоеванието и насилието над правото на собственост, което е основа на човешкото щастие. Естественият ред на човешкото общество е недеспотичен, това един прост ред, в който принцът и народа имат общи инте... 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1817054
Постинги: 1631
Коментари: 414
Гласове: 1174
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930