Бог е за всички еднакъв

Бяхме гладни и Бог ни нахрани,
бяхме жадни, и Бог утоли жаждата ни,
бяхме голи, и Бог ни облече,
безцелно се скитахме,
но Бог ни вдъхна вяра и цел!

А когато в ръцете си тояги грабнахме
за гибелта на братята си да мъстим
Бог ни остави в мрака на омразата!

Само когато тоягите си оставихме
и вместо на тях, на мъдростта доверихме наш’те съдби,
Бог се смили над нас,
насърчи ни и ни благослови,
за да има мир между хората!

Отидох си уморен от този свят – уморен от несправедливостите и съществуващото насилие в най-различни, но все уродливи форми. Написах стотиците страници на романа “Война и мир”, за да нарисувам злото лице на войната, нейната антибожествена същност и разбираемата човешка мечта за съзидателен мир. Показах уродливостта на фикс идеите за световно господство и неизчерпаемата мощ на народа, когато е мотивиран от високи чувства. Милиони хора са прочели и ще продължават да четат тази книга, но за съжаление, на някои политици тя се струва твърде обемиста, та не се захващат за нея. И понеже войната е проява на злото, искам и днес да говоря за него.

Доскоро се твърдеше, че моите философски идеи са изиграли “не дотам добра роля в живота на Русия”. Понеже епохата на публичност и плурализъм върна на руското общество част от неговото духовно наследство, сега мога да попитам: кои ли мои идеи нанесоха вреда на руското общество? На три поколения съветски хора се внушаваше, че не е съществувал никакъв мъдрец, душеведец и пророк, а е имало само един “велик писател на земята руска”, който отгоре на всичкото е бил даже и “помешчик, юродствал в името на Христа”. И днес официалните философи продължават да размахват като плашила прословутите “грехове на толстоизма”, които отдавна били станали нелеп анахронизъм и жалък предразсъдък. Да не би да ги плаши християнската ми проповед за непротивене на злото с насилие? Маститите съветски философи преднамерено бъркаха тази идея с “въобще непротивене на злото”! Между другото, този въпрос подробно съм изяснил в едно от главните ми религиозни съчинения – “Царството Божие в самите вас”.

Трябва ли идеята за непротивене на злото с насилие да се приема в широкия й смисъл – че въобще не трябва да се съпротивляваме на злото? Не, тя трябва да се разбира в точния смисъл на думите, които Спасителят изрича – да не отвръщаме на злото със зло. На злото трябва да се противопоставяме със законни средства, но не и със зло, защото самото зло ражда насилие.

Или може би е навредило на обществото моето отрицание на църквата, което клириците тълкуваха като “безбожие на антихриста”? Но и тук те лукавстваха.

Именно затова когато Синодът ме отлъчи от църквата и произнесе своята анатема бях принуден да им пиша, че ми е добре известно, че хората, приемащи моите възгледи за църквата са стотина, а разпространението на идеите ми, благодарение на цензурата, е тъй нищожно, щото повечето от хората, прочели постановлението на Синода, нямат и най-малкото понятие какво именно съм писал за религията, което личи от изпращаните до мен писма. И затова продължавам да твърдя, че не вярвам в слугуването на обрядите, което и днес е характерно за руската православна църква!

Ще ме попитате – в какво вярвам тогава? Ще ви прочета отговора си до Синода: вярвам в Бога, когото разбирам като Дух, като Любов, като Начало на всичко. Вярвам, че Той е в мен и аз съм в Него.

Вярвам, че Божията воля най-ясно е изразена в учението на човека Христос. Смятам за най-велико кощунство да Го приемаме като Бог и да му се молим. Вярвам в това, че истинското благо за хората е в изпълняването на Божията воля – хората да се обичат взаимно и заради това да постъпват с другите така, както искат другите да постъпват с тях, което е написано и в Евангелието.

Вярвам в това, че смисълът на човешкия живот е да увеличаваш любовта в самия себе си и това нарастване на любовта да води към нарастване на благата и към един свят, в който ще се възцари Царството Божие – тоест, такъв обществен строй, в който ширещите се днес раздори, лъжа, корупция и насилие ще бъдат заменени със свободно съгласие, правда и братска взаимна любов между хората. Вярвам, че за преуспяване в любовта има само едно средство: молитвата, но не онази, в храмовете, а уединената, състояща се във възстановяване и укрепване на смисъла на собствения живот и своята зависимост от Бога. В съзнанието тази моя вяра няма нищо общо с “антихристизма”, приписван ми от кого ли не, нито с “изтънчената попщина”, приписана ми от Ленин. Тази вяра не е моя измислица, не е разрушителна ерес, както църквата се опитва да внуши, а се основава на Христовото учение. Нали самият Христос казва на самарянката: ”Повярвай, идва онова време, когато истинските поклонници ще се молят на Отца в духа и истината, защото Бог е Дух и Истина”.

Ето тук е ключът на истинското християнство: Христос преминава от вярата на евреите в личния бог – племенният Йехова – в неличния и интернационален Бог на Духа и Истината. А това е дълъг световно-исторически процес, който се развива не само в християнството. За съжаление видях, че моите идеи не са повлияли чак толкоз много на обществото. Затова искам да ви припомня моето предупреждение за опасността от човешко своеволие:

Всички ние произхождаме от един Бог – баща на живота, и сме длъжни да изпълняваме неговата воля. А тя е любов, братска любов между всички хора. Свидетели сте как революциите, грубите постъпки на хората, съзнателното непризнаване на духовното начало доведоха Русия до катастрофа.

Тогава писах, а думите ми сякаш се отнасят за днешно време: да, чуден е законът за възмездието, наказващ онези, които извращават Божия закон. Цяла Русия, пък и други страни, стенат от излезлите навън неудържими зверски инстинкти, подтикващи хората да извършват най-ужасни, безсмислени убийства. Най-ужасно обаче е не материалната нищета, не грабежите, не въобще революцията. Ужасно е онова душевно, умствено объркване, което лежи в основата на всички тези бедствия. Ужасно е, че повечето от хората живеят без никакъв нравствен или религиозен, задължителен за всички закон. А някои от тях се ръководят само от своите егоистични, почти животински подбуди.

Казал съм го преди сто години, а сякаш звучи за първи път. Значи, почти век хората тъпчат на едно място. Тъпче на едно място нашата държавност, нашата философия, нашата религия. И в резултат на този застой всички са се уморили от безсмислието на това, което става, което се случва всеки ден. “В какво да вярваме?” – крещи старото поколение. “На кого да вярваме?” – крещи младото. Казвам на всички: вярвайте в себе си! Вярвайте само в себе си и не се бойте от несъгласието с възгледите и мислите на хората. Особено вярвайте в себе си, когато отговорите ви съвпадат с онези вечни начала на човешката мъдрост, изразена във всички религиозни учения и в най-близкото до вас учение на Христос, в неговото висше духовно значение.

Вярвайте в себе си и живейте, напрягайки всичките си сили за едно – да проявите в себе си Бога, и ще постигнете всичко за своето благо и за благото на целия свят. Търсете Царството Божие и неговата правда, а останалото само ще дойде при вас. Вярвайте в себе си и във великата важност на времето, когато за първи път ще лумне в душата ви пламъкът на съзнанието за Божествения ви произход. Не гасете този пламък, а с всички сили го пазете и му помагайте да се разгори. Именно в разпалването на този пламък е единственият велик и радостен смисъл на човешкия живот!

Дано не се наложи да говоря същите неща след още сто години!