"С мен отскоро започна да става нещо странно и много радостно-чувствам възможност винаги да съм изпълнен с обич.По-рано толкова бях затрупан,задушен от злото,което ме заобикаля и запълва самия мен,че само расъждавах за обичта,въобразявах си я.Аз вярвам,зная,чувствам обичта и благия и вкус.Чувствам какво пречи и я затъмнява.Често усещам такава топлота че ,уверен съм,при обич и жалост не може да се прекъсне състоянието ми на тиха радост от този истински живот."

                                                                                                      Лев Толстой