Рано тази неделна утрин, с обичайните чанти-тежести от инструменти излязох през тунела на кооперацията, в която живея.Бях забравил, че днес е 19.02. и почитаме апостола на българската свобода.Улицата бе празна и тиха, само в далечината се открояваха силуетите на мутренските  джипове паркиращи на обществения тротоар вече от години. Преминавах край тях отвръщавайки се от "персонала им" дебеловрати момчета без работа, които чакаха копанката на господаря си като кутрета за мляко.Но днес ги нямаше, почиваха от послушанието си.Докато мислех това отсреща се зададе мъж с позната походка.Това бе походка на отруден човек, веднъж строил социализма, а сега слугува на предприемчивия капиталист с ненаситна зейнала паст за ПАРИ.Познах го-беше стария строител който рядко не бе пиян и на работа и след нея.Знаех защо пиеше-защото го товареха като скот и го "уважаваха" като РОБ.Но сега бе свеж и трезвен.Спря се усмихнат.Усмихнах се и аз очудено:
     -Къде толкова рано в неделя?
     -А-а, ходих да оставя цвете на бай Васил.А ти къде?
     -На бачкане.А...  бай Васил...-не разбрах аз.
     -Левски де, нашия защитник какъвто нямаме и досега..
     -Така е, аз съм забравил, а ти защо толкова рано?
     -Ами, по късно ще бъдат тези които нямат нищо от него.
     Разделихме се-той към дома си, аз не знаех накъде и защо.Тялото бе наясно с нуждите си но духът, как да се самоопределя:тяло ли съм или дух-къде е духът на Левски и да влезе във всички нас и да изградим чиста и свята република на човеци със разум.
    
     -