Откъсват ни от майка ни и ни отвеждат на далечни места, където нашите кости ги смразява студът, където няма жива природа, или каквото има са само камъни и пясък, които не могат да произведат нищо за ядене, колкото и да ги поливаме с нашите пот и сълзи . Продължаваме да съществуваме в тези населени места – йактас / llactas /, където местните жители ни презират поради цвета на кожата ни и поради дрехите, които носим.
Точно както племето Кайапо, водим битка в продължение на години срещу дърводобивните компании в Койпа, които унищожаваха горите Намбайе / Namballe / и Табаконас / Tabaconas /, и белите ни поставиха зад решетките за да бъдем самотни и изолирани, за да ни дадат урок: да уважаваме „белите“ и „прогресът, който те ни носят“. След това дойдоха на тълпи бели военни мъже и изкорениха нашето свещено растение Коката, защото те самите бяха извратили нейната употреба, и ни забраниха дъвченето на свещения за нас лист, а след това дойдоха и други бели мъже на тълпи и направиха от онова свещено за нас растение – извор на контрабанда и корупция.
А не забравяйте, че след усилен труд по почистването на канавки и потоци, и за да се избегнат сривовете в дъждовния сезон, ние работехме задружно този тежък физически труд и за почивка, под сянката на нашите братя дървета, дъвчехме пресни листи от кока, за да възстановим силите си и да бъдем трудоспособни през останалата част от деня.



Днес идвам тук – не като човек с власт, защото не съм такъв, аз идвам смирено да помоля да не ни убивате, оставете ни да живеем, ние не искаме вашето „развитие“, което убива, ние искаме да продължават да живеят нашите братя, да продължим да живеем с благословената природа, която ни заобикаля, с цветята чиито аромат долавяме ежедневно, искаме да продължим да слушаме звука на птиците сред дърветата – нашите по-големи братя, ние искаме да продължим да живеем в нашите родни земи, сред майка ни – природата, която ни дарява живот. Не желаем глобализацията, нито вашите обичаи.
Ние сме щастливи, там където вие искате да стъпчете нашия дом. Ние не искаме измамата на дипломи и титли, нито да слушаме лъжите, че банките, ни носят прогрес, защото ние даваме без да се стремим да получим в замяна, подаряваме без да изискваме услуга за услуга, а още по-малко лихва. Ние искаме да продължим да живеем без вашия прогрес, който убива тялото и душата на червенокожите мъже, който прави жените ни алчни и лъжливи, а нашите деца и младите хора на нашите нации, ги превръща в чудовища, връщащи се да унищожат нашето щастие.
Не правете повече прогрес, който убива планетата ни !! Ние искаме да продължим да живеем тук, защото нямаме къде да отидем, тук сме се родили, тук са родени нашите предци и тук живеят нашите старейшини, и ние искаме да живеем тук, но един по-добър живот, който на родния ни език обобщено се нарича Сумак Каусай.




Хуан Естебан Юпанки Вильялобос
Тупак Исак II
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com
Juan Esteban Yupanqui Villalobos
Tъpac Isaac II
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com