Подмяната на светогледа на толстоиста Йордан Ковачев в
„Йордан Ковачев представен от Маргарит Жеков”
Най-после през 2015г. излезе литературно изследване върху поезията и преводите на премълчавания поет, писател, преводач и общественик Йордан Ковачев (1895-1966) , за което дължим благодарност на автора Маргарит Жеков(„Йордан Ковачев представен от Маргарит Жеков”, изд.”Просвета”София, 2015г.).Но непонятното в това литературно изследване е политическата антикомунистическа и богословско-протестантска пропаганда и подмяната на толстоисткия светоглед на Йордан Ковачев.Литературната ерудиция на автора на студията и критическите статии в сборника е безспорна и блестяща но за съжаление тя е подставена под диктата-волю или неволю, на една антикомунистическа омраза и протестантска проповед, които нямат място в литературно изследване, а още повече в изследване на поезията на втория, след Христо Досев, най-изявен толстоист в България.Всъщност страхът на автора от споменаването на името на Лев Толстой и толстоизма е повече от очеваден и смешен-все едно да говориш за папата, а да мълчиш за католицизма.Но в България и това е възможно-да премълчиш светогледа на твоя обект на изследване, а в сборника думата толстоизъм е спомената само веднъж, така както и името на Лев Толстой.Самият автор все пак признава, „че християнската вяра у Йордан Ковачев като личност е силно повлияна от толстоизма, който, както е известно, набляга повече върху значението на човешкото естество на Христос и на обитаването на божественото естество на Спасителя чрез Духа у човека.”Това е грешна теза на автора за толстоизма.Истината е, че толстоизмът приема Христос единствено и само като човек-един от милионите хора на земята, които всички са синове на Бога.За толстоистите Бог е непознаваем и неизвестен.Неговото присъствие в човека е моралния закон и любовта към всички хора.Не може личността да е повлияна от някаква идея, а в творчеството на тази личност тази идея да не присъства.Но в България всичко е възможно и така, според автора на литературното изследване в поезията на Йордан Ковачев няма и дума, чувство или мисъл породени от толстоистката вяра или по точно от разумното религиозно съзнание на толстоиста-поет Йордан Ковачев.Напротив, всичко в тази поезия е на библейска основа и от библейска вяра, но с нашето уточнение, че това важи за светогледа на автора на изследването а не за предмета на изследването.Колкото до модерната днес европейска антикомунистическата омраза която бушува като ураган в критическия текст, то толстоиста Йордан Ковачев не би я споделил, въпреки гоненията и концлагерите, защото е ясно, че тези „комунисти” след 09.09.1944г., не са онези избити идеалисти преди тази дата, чиито защитник пред съда осъдил и земеделците на Стамболийски и септемврийци, е бил Йордан Ковачев.
Злият и тъмен свят, за сведение на автора на литературното изследване е такъв и преди 09.09.1944г., когато Йордан Ковачев е отново преследван от властта и интерниран или призован в армията като военен запас за да бъде контролиран.
Натрапчиво-тенденциозното и непрекъснато сравняване на стиховете на Йордан Ковачев с библейски мотиви и теми е отблъскващо и невярно.Но автора няма чувство за мярка и граница дори да замени чисто формално думата „библейско” с „евангелско”, защото лирическия герой е толстоист и приема само евангелските послания на човека Христос.Дори си позволява да отдели и озаглави цикъл стихотворения на Йордан Ковачев „Библейски напеви (1938-1957).Всъщност от всички отделени стихотворения само едно наистина има библейски мотив –„Псалом 23”.Останалите изразяват искрени човешки чувства, като най-висшето от тях е усещането, болката и очарованието от присъствието на Бога в човека, който за лирическия герой-толстоист е „тайно страдание, / от което с ромон тих извира / ручей на свето очарование.”Бог е още и „любов, която дишам без страх и без тревога.”Толстоизмът на лирическия герой крещи от поезията на Йордан Ковачев, но авторът на литературното изследване е глух и ням за него:
Аз искам мир да бъде на земята,
да дойде край на злоби и вражди,
и надживял завинаги войната,
човекът в мир живота да реди.
Изпълнен цял от обич и надежда,
от честен труд човекът да живей,
оръжие да спре да произвежда
и кървав стяг във битки да не вей.
И нито с реч, ни с мисъл, нито с дело
на жив човек да не отвръща с зло
и слънцето на любовта изгрело
да украси разумното чело.
23.04.1952г.
В това програмно стихотворение присъстват всички понятия на толстоиста- „мир”, „край на злоби и вражди”, „честен труд”, „оръжие да спре да произвежда”, „на жив човек да не отвръща с зло”, „разумното чело”.Стихотворението „Рожден ден” говори за призванието на толстоиста, наложено му от „носителя на мъка и страдание”(разбирай в светски смисъл-Бог) да служи на „слабите си братя” и „за милост и пощада” да вдига глас.В друго стихотворение се изповядва кога е възможно това:
Не плачете за мене, деца,
Не тъжи, моя дружке любима;
Много вътрешни, нови слънца
Във живота ми странен днес има.
Буря земна разби личността,
Вятър буен отвя суетата
И постигнах аз древна мечта-
Да съм нищо в света, на земята!
А как се чувства толстоистът в този свят е предадено в следните стихове:
И тук съм сега, със мечти за мир
Да гледам скръбен кървавия пир;
На моите братя тъмната съдба,
На моите братя дивата борба,
И да очаквам ден да си замина
Далеч от тук-в небесната родина.
Разбира се, това не е така, според автора на литературната студия, който отново с любимата си фраза „библейския мотив”, отнасяща се за „небесната родина” развива невероятни философски и политически мисли и сравнения нямащи нищо общо с толстоисткото възприятие на лирическия герой на Йордан Ковачев.Богословско-протестантски е обяснено и отъждествяването на лирическия герой с Христос в стихотворението „Аз не дръзнах да ти подражавам”.Което точно определя толстоисткия светоглед на Йордан Ковачев-всеки човек е син на Бога и може да живее като Христос, за което страда и прощава на злите.А и при неговата смърт символично „завесата на храма / ще се раздере”, което означава ,че е толкова скъп на Бога, колкото Христос, защото е вършил добро на земята.„Библейското” обяснение на автора Маргарит Жеков на това отъждествяване е, че лирическия герой е приел Христос в сърцето си като Бог-„подобно отъждествяване с Христос се наблюдава и в предсмъртното свидетелство на апостолите.”Напразно се опитва автора на изследването да представи лирическия герой на Йордан Ковачев като библейски вярващ човек.Лирическия герой на Йордан Ковачев не теоретичен протестантски пастор или богослов, а е деен практичен човек, който живее по простите евангелски правила на Христос, живее и постъпва като Христос, като истински божии син и затова дълбоко страда за изгубения си земен живот, който може да бъде райски ако ги нямаше религиозните лъжи и насилието в света.Човешкото страдание в стиховете на Йордан Ковачев се родее с това на Яворов:
В деня на моето рождение,
самотен и далече скрит,
мъжди едва като видение
животът ми разбит.
……………….
В сърдечна жажда, в духовен глад
животът пъпли във този ад;
Дори зората взора не храни,
блестят с росата сълзи набрани.
Минава глухо робския ден,
сърцето сухо вехне във плен,
…………………
Теб човек те буди, мен тръбата сепва,
падаме отново в явния кошмар,
в мрак душата рухва, в скръб сърцето трепва
и на нас връхлита пак животът звяр.
………………………..
И сърцето сеща, че ще дойде
В тиха вечер здрачът теменужен,
Че кат слънце привечер ще стана
На тъмите странен и ненужен.
Последният пример от куплетите е тълкуван от Маргарит Жеков антикомунистически, като „едно пророческо предчувствие, сбъднато в последните двадесет мъченически години (1946-1966) от живота на поета.”А всъщност тези стихове на Йордан Ковачев са породени от мисълта за смъртта.Обосновката за това е в предхождащия ги куплет:
С тъжна сладост слушам как долита
Звън вечерен в планинска пазва
И за края на деня, що гасне,
С жива мъка на леса разказва.
Това са философски мисли за неизбежната смърт на човека оповестявана с камбанен звън.Смисълът на стиховете е, че в този свят човекът няма вечен живот а и самия живот е „жива мъка”-може да се тълкува, че е само материален и за човека смъртта е необяснима, а човек е странен и ненужен в света защото има смърт, която не се нуждае от живите, а от мъртвите.Това е страшното противоречие между живота и смъртта.Страшно е и противоречието между философията и политиката която се демонстрира в критическия текст на автора.
Маргарит Жеков открива в стиховете на Йордан Ковачев не толстоисткия им вик и смисъл а …нужното му за да ги ползва за своя антикомунизъм и утвърди протестантската си вяра.Стихът на Ковачев говори за вътрешната борба на човека с пороците си, в която самия човек постига победа с много усилия, но Маргарит Жеков не пропуска да даде пример с социалистическата политическа поезия на Хр. Радевски, ни в клин, ни в ръкав, а защо не сравнява религиозната поезия на Йордан Ковачев с философската поезия на Александър Геров?Сравнява се кон с кон а не кон с кокошка…И следва разбира се протестантския извод?!, че стихът на Ковачев „глухата ненавист, сляпата омраза / със метла желязна сам почистих аз” е „намек за действието на Христос у човека чрез влиянието на Светия Божии Дух”.Не може да твърдиш това още повече, че лирическия герой-толстоист казва категорично- „сам почистих аз”.
Безсмислено е да се опитваме да изчистим авгиевите обори на това софистко литературно изследване.
В заключение само ще кажем, че не може нашата омраза и вяра да приписваме на друг, като премълчаваме неговия светоглед още повече, че става дума за поезия-нека не я тълкуваме както научния комунизъм религията или както дявола евангелието.Известно е, че Йордан Ковачев е толстоист и е необяснимо защо Маргарит Жеков бяга от тази истина, като „дявол от тамян”.Защо не разглежда поезията му от позицията на толстоизма, който е основа и съдържание на тази поезия.Означава ли това, че цензорите се смениха, и тези които са против цензурата сами станаха цензори и подменят истинското лице на човека и твореца, в случая на толстоиста Йордан Ковачев.Ще завършим с родените от толстоизма стихове на Йордан Ковачев:
Всяка мъка ражда песен,
моите мъки нямат край,
затова и мойта есен
блика с песни като май.
…………………………
До сърцата зли стигнете,
до тиранските уши,
с тъжна сладост издигнете
загрубелите души.
Да престане брат на брата
дните светли да гнети,
да възкръсне свободата
и любов да зацъфти.
Добротата да напредне
във свободния човек…
Мъки, вий да сте последни!
Песни, трайте вий до век!
Йордан Йорданов-толстоист
