ДУХ СИ!

Съзра ли нявга унизен
Човек да тръпне пред човека,
Аз скритом страдам просълзен
И мъка ме гнети нелека.

Поничам да посегна в миг
Прегънатия да изправя,
И кипва в мене громък вик
Молбата низка да сподавя:

Недей за власт и за пари
Душата, братко, си продавай,
Духа си светъл не мори,
Бореца в тебе не унижавай!

Какво са тук, де всичко мре,
Богатство, почести и слава?
Какво са земните царе
На Бога в светлата държава?

На Бога ти си огнен син
И титлата „Дух крилат” ти носиш,
А днес забравил своя чин,
Трохи и земна слава просиш.

Стани с изправено чело,
Спомни си Бащината слава
И във размисъл свил крило
Реши и избери тогава:

Дали да бъдеш унизен
Слуга на земен цар в чертога,
Или да литнеш вдъхновен
Наследник пръв и прям на Бога.

Йордан Ковачев