Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2016 19:37 - Статии на Д.Талев във в-к "Зора"/1935-1944/-С. Великов
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
0



СТАТИИ ВЪВ ВЕСТНИК „ЗОРА

 

      Във вестник „Зора” Димитър Талев постъпва през 1935 г. като сътрудник, а от 1938 до септември 1944 година отговаря за културния отдел на вестника – с  редактор и директор Данаил Крапчев – също македонски българин от град Прилеп, бивш участник в националноосвободителните борби на българите от Македония. Интересното е, че в културният отдел на вестника, колега на михайловиста Талев, е литературния критик Йордан Бадев – българин от Битоля, който е изявен протогеровист. Първоначално Талев  публикува само разкази и пътеписи, след това пише и уводни статии, а през 1944 година публикува и откъси от романа „Железният светилник”.

     След 1934 година Талев променя своите възгледи за независима македонска държава и отстоява държавните български позиции, а именно присъединяване на Македония към България. Ако във вестник „Македония” Талевата публицистика е рупор на ВМРО (михайловисти), а темата е борбите на македонските българи за национално освобождение от сръбско и гръцко иго, то във вестник „Зора” се изправя един друг Талев – много по-въздържан и всеобхватен, един Талев стъпил на български държавни позиции спрямо Македония и пропагандиращ и утвърждаващ присъединяването на Македония към България. Един Талев възхваляващ Втората световна война и нацистка Германия, на която посвещава поредица идеологически статии.[1] Разбира се Македония не е забравена, но вече присъединена към България, темата за нея е включена в общонационален план. Голямата болка на Талев прераства в голяма грижа и всеотдайна работа за единството на българската нация и силна българска държава. Революционната борба срещу поробителите на Македония е приключила. Македонските българи са вече войници на царство България и се борят срещу враговете на българското име под разветите бойни знамена на българската армия. Все пак е война и на Балканите, и в Европа. Във вестник „Зора” Талев има две основни теми: България и Германия, но разглеждани винаги откъм българското национално обединение с най-важната му част – любимата му Македония. Статиите за Германия са пропагандно-патетични и много изкуствени, докато статиите за България (вече с присъединена Македония) са искрени и по вид  са исторически, носталгично-романтични, програмно-идейни, обществено-критични, патриотично-пропагандни и философско-социални текстове (с публицистични елементи).

           

 


              1. Исторически статии

     Талев пише епистоларната статия „Самуил до Арон”[2] за да покаже историята на българското предателство, родоотстъпничество и братоубийство. Същевременно да утвърди родолюбието, твърдостта и героизма на истинския българин в лицето на комит Самуил. Както и в съвременна Македония, двама рожденни братя се разделят от своите политически и икономически интереси, така и в миналото двамата братя Самуил и Арон се разделят, като първият отстоява българската свобода и име, а вторият – личният си интерес и чуждопоклонничество. Писмото е лична интимна изповед на любовта на комит Самуил към България, която любов го кара да обвини рожденния си брат и дори да е готов да го премахне и физически, защото родината и народа са над личното.

     Талев характеризира психологията на родоотстъпника за да покаже на съвременниците си грешният път, по който не трябва да вървят: Робска е душата ти, плахо е сърцето ти и си жалък, щом търсиш чуждо покровителство и чужда сянка, та да живееш спокойно и без грижи. Ти се боиш от нашата бедност, от бурята, в която живеем и от всяка жертва (...) Ти се боиш от борбата (...) Василий те примамва с дарове и повече с обещания, но ти ще ги купиш с гордостта и свободата си (...) от страх и себелюбие си готов да му предадеш земята си, народа си и родния брат[3].

     Отново Талев си служи с любимия си похват – поставяне на определението след подлога – обич брадска; грегове, черни и пречерни[4].

     Отново  набляга и акцентира на борбата – единственият път за свобода и единство: Такъв дял ни е отредил Бог, като ни е дал за родина райска земя и никога да не пада мечът от ръката ни, за да я пазим от вража стръв.[5]

     В сатията „Илинден – всебългарска гордост”[6] Талев показва връзката между Горна и  Долна България и подчертава единството на българския народ в борбата му за национална свобода. Илинденското въстание е част от българската история, както сражението на Бузлуджа и Вола, на Шипка и при Сливница, защото българи от всички краища на отечеството ни бориха се и мряха под едно знаме и в името на една и съща върховна цел: свободен български народ, свободна българска земя[7]. Така в Илинденското въстание вземат участие и българи, които са родом от Мизия и Тракия, като Пейо Яворов, Парашкев Цветков, Марко Лерински, Михаил Попето, Тома Давидов, Кръстю Асенов и др. Затова Илинден е Дело на всички българи, Илинден е наша всебългарска гордост.[8]

     Със своите исторически статии Талев обогатява и разширява своята национална програма за единството на целокупния български народ. В духа на историческите си статии във в. „Македония”, Талев продължава своята концепция, като я надгражда с цялостна всеобхватна програма за възпитание в родолюбие и морал.

 



              2. Политически статии за Германия

     „Преклонението” на Талев пред нацистка Германия е силно изразено в статията „Силата на живия дух”: всички мъже, жени, деца бяха обладани от една мисъл, от една вяря, от една воля: Германия. Огнената проповед на един велик неин син (Хитлер – бел. авт., подч. мое – С.В.) възроди отпадналия дух, просвети ума и съзнанието, пробуди гордостта и всички тия нравствени сили, тласна към дела, към подвизи, към върховни жертви.[9]  За Талев победата е решително на страната на Германия.[10]  Езикът на Талев е патетичен, приповдигнат, агитационен. Такъв език той ползва и в статиите си във вестник „Македония”, но докато там той е естествен, то в статиите за Германия се чувства изкуственост и наложителност, чувства се неговото усилие да се изразява. Колкото и да се старае Талев „да обича” и „възхвалява” Германия и нейният фюрер, това не му се отдава, защото неговата мисия е друга и тя е българска Македония. Изкуственост и то в голяма доза има и в пътеписа му „Германия”[11]. Това е най-слабата му творба. Схематични образи, изкуствен език, наложени клишета. Политиката преобразява Талев, налага му теми, които не са му присърце, но любовта му към Македония го кара на всякакви жертви. Малко по-късно след Девети септември 1944 година, Талев отново прави подобна жертва, като пише идеологическата статия „Неговото име”[12].  Каква е разликата? Наглед статиите за нацистка Германия не са му наложени от никого, а горепосочената статия за Ленин е наложена от българския комунизъм. Но истината е друга – нацистка Германия е „окупирала” не само Македония но и България, и последната е съюзник не само по изгода, но и по неволя. Затова Талев пише еднакво изкуствени статии и за нацистка Германия и нейния фюрер, и за водача на Великата октомврийска социалистическа революция. Пише ги защото военните победи на техните идеологии  налагат и определят съдбата на многострадалните македонски българи. В пътеписа „Германия” изобилстват клишета от типа на: В мрака на стария свят се раждат нови, светли рицари и в техните сърца гори духът на Германия. Те ще победят. Моята родина ги благославя.[13] След една година Талев отново посещава Германия и пише статията „Германия воюва”[14]. След това гръмко заглавие и патетично встъпление в статията всъщност се появява мъката, тежкият живот и нищетата на обикновения германски народ. Талев спира да говори за величието на Германия и дава две тъжни и унили картини от живота на децата на Германия: орляци деца събираха грижливо зрелите вече плодове на кестените. Чудихме се, защо им са нужни тия горчиви плодове и в такива количества.

     - Те изпълняват наряд – ни обясни случаен минувач – и дивите кестени могат да бъдат използвани за едно или друго, та децата ги събират за обща полза (...) Млада жена теглеше по нанагорнището ръчна кола, натоварена с около стотина килограма току-що изкопани картофи. Върху картофите бе сложено две-три годишно момченце, а едно момиче на десетина години буташе колата отзад. Те се връщаха от нивата.[15]

     Така за пръв път в статиите за Германия се появява „истинският” Талев, макар и прикрит под патетично заглавие и изводи. „Истинският” Талев – миролюбеца, милостив християнин и огромен човеколюбец.

     Но времето налага Талев отново да влезе в „изкуствената” си роля на германофил и да напише казионната поръчкова статия „Кой ще победи?”[16].    Наред с шаблонните политически изводи за ролята във войната на Англия, Америка и Русия във войната от една страна, и Германия и Япония от друга, в статията ясно се изразява сръбската и българската позиция и интереси от хода на войната. Талев ясно и категорично разграничава сръбския и българския интерес: Сърбите също желаят победа за да възстановят бивша Югославия (...) за да се докопат наново до ония незаслужени, съблазнителни, но и развращаващи облаги, които имаха като господари в нея. Но ние българите желаем много по-силно победата, защото за нас тя значи не съблазнителни облаги, а свободно и обединено българско отечество.[17]

      Читателят се пита също като Талев в статията му „Кое вярваме и кое не вярваме”[18], защото в твърденията и анализите на самия Талев прозира политическия покров на мнимата му германофилия. Талев, както и македонските българи, гравитиращи около ВМРО, чиито изразител е и самият той, не се вълнуват и не споделят идеологията на нацизма, а се интересуват от военните победи на нацистка Германия, донесли националната свобода на Македония. Когато говори за Германия липсва емоционалност в текста, думите му са клишета. Когато характеризира политиката на Англия, Америка и болшевиците[19] Талев е искрен в омразата си към тях и точен в преценката си: Англия и Америка или, по-точно, ръководните, облагодетелстваните среди в тия държави се стремят да запазят и увековечат господството над света; болшевиците, от своя страна, се стремят с огън и меч да наложат комунистическата утопия. И едните и другите забулват истинските си цели (...) – едните с лъжлива свобода, а другите с неземна някаква правда.[20]  Талев искрено желае германската победа – за да остане Македония българска. Затова вече и когато германските войски отстъпват, Талев ги окуражава и подкрепя в статията си „Вярата е щит”[21]. Отново на прицел му е Англия и нейната военна и духовна немощ, стреми се да издигне духът на германският войник с вяра в крайната победа, въпреки временните неуспехи. Но за съжаление, отново Талев се оказва „на пътя на историята”.

          


 


          3. Носталгично-романтични статии

     Талев се завръща радостен у дома – в Македония, в родния Прилеп, в родната къща. Това става след като Германия е предала Македония на България през 1941 година. Сбъдва се това, за което Талев мечтае в „Мечти”[22], макар по друг път, но все пак Македония е свободна. Талев вече пише не мемоари, а носталгични репортажи – разкази от свободна Македония. Изпълнен с любов и носталгия е разказът „Завръщане”[23]. Всичко в него е истинско както в „Железният светилник”. Двайсет и три усилни, кървави години[24] Талев не е виждал родният си дом. Но пред неговият праг, Талев не остава на личното, а се издига на общественото, защото в него те са едно и също. Съчетанието между лични преживявания, родова памет, дребните мили битови спомени и свързването им с трагичната съдба на Македония със спомена за робството, за подтистника, за борбата, издига текста до художествено и идейно съвършенство, особено с покоя на вечността, който цари над гробовете на близките на Талев. И Талевият призив – изповед – Нека и ние (...) да бъдем като тия, които са живели честно и са умрели храбро, като тия, чиито гробове ни викат и ни привличат с неотразима сила.[25]  В това е таланта и силата на Талев – в любовта към родният край, към заветите на рода и Възраждането ни. Същата сила е нагнетена и в есето „Ако те забравя...”[26]. Това е жизнерадостен химн на любовта към родният край и целокупната родина[27]. Това е химн на българският национализъм. Пълен с любов към България, а не с омраза към другите националности. Този текст буквално е излязъл под перото на Вазов и е сякаш „Де е България?”. Същият искрен патос, умиление, гореща обич; същото описание на одухотворените красоти на България. Тук Талев пее своята „лебедова песен”, която е за съжаление е лебедовата песен и на възрожденския българин. Постигнато е съвършенно покритие между материално-видимото и неговото духовно възприятие. Изреждането на предметите от видимия свят се проектира в съзнанието чрез тяхната удохотвореност и родината става един цялостен образ от материя и дух. Есето е ефирно платно на България, изтъкано от природни красоти и човешка любов, но все пак има нещо от Талев и ВМРО: „Родино, ако те забравя, езикът ми да онемей и десницата ми да изсъхне!..”[28].  Това са последните думи от есето, чрез които Талев ни връща в действителността, с която той се бори непрестанно, действителност, която постоянно руши идеала му за целокупна България.

     Трудно е да определим жанра, в който Талев изгражда публицистичните си творби. В повечето от тях жанровете следват един след друг или се преплитат. Така статията „Клас и семе”[29] започва като есе, преминава в разказ и завършва като статия. Смислопораждането става последица от завишен персонажно-събитиен интензитет. (...) В общата композиция неразгърнатите разказови ядра стоят като подточки на подсказания в увода патриотичен конспект. Тяхната откровена автономия говори за контаминационно конструиране на цялото.[30]  Отново Талев е в стихията си да изобрази и утвърди българското в македонските българи, отново се завръща във Възраждането и от там черпи чистото българолюбие на предците си. Дядо Мицо от Кукуш зове децата си на смъртния одър да се завърнат в родния край. Майстор Трайко изрича: сладкото, звучно име на своята народност: - Болгарин![31] А преображението през 1918 година на Чорбаджи Андон при вида на гладните български войници, който обича богатството си повече от всичко друго, но види се, обичаше българските войници повече от богатството си.[32] и раздава и пшеницата и парите си за тях. Талев зове за приемственост в борбата за национално освобождение; зове новите поколения да не забравят примера на българските възрожденци.

          


    

             4. Програмно-идейни статии

      През годините на Втората световна война непосредствено и след присъединяването на Македония към България, в поредица от статии, Талев изгражда една програма за национално, териториално и духовно – морално обединение на българският народ. Статията, в която се загатва за това е „За българска култура”[33]. Според Талев само културният и просветен човек може да съзнава и участва в строителството на нова обединена България. Освен това, според Талев, културата има една много важна функция: и това е съпротивителната ѝ сила срещу чужди домогвания. Затова борбата на Талев започва от изграждане на самобитна българска култура в пряка връзка с историческите корени и традиции на българският народ. Талев отрича срамната мания за сляпо робско преклонение пред чуждото, и високомерно пренебрежение пред своето. Той слага знак на равенство между култура и народ: самобитна българска култура – това значи духовно обединен, велик и могъщ, безсмъртен във вековете български народ.[34]

     Самото началото на програмата му е в статията „Единство в една душа”[35], където са положени основите на Талевата национална програма, обозначени са географските области населявани от българския народ, етнографско-диалектните им особености, но и общото в материалната им култура. Талев разделя българите от Горна и от долна земя[36] като има впредвид свободна България и Македония. Тяхното разделение повече от един век е причината той да укаже от страниците на в. „Зора” програма за тяхното сближение, единение и общ живот и цели. Идеологията, която може да реализира всичко това е разкрита в статията „Български национализъм”[37]. Статия със същото заглавие Талев е публикувал и във в. Македония[38], когато е стоял на други позиции по отношение разрешаването на македонският въпрос. Затова постановките и изводите в двете статии се изключват взаимно. Статията от вестник „Македония” е морално-идейна, и надскача националното, като го пречупва през общочовешките ценности. Не така е представен българският национализъм във в. „Зора”. Тук български национализъм, това е непрекъснат устрем към национално обединение, духовно и политическо.[39] Макар да набляга отново на духовната същност на българският национализъм, Талев издига на първо място въплъщението на национализма в създаването на национална държава, която е: държава на реда, законноста, справедливостта, на всестранния напредък, благоденствието и свободата, държава силна и обединяваща всички българи.[40]  Талев вече твърди, че към създаването на такава държава  се стремят всички истински български родолюбци.[41] В защита на тази нова теза Талев отново се завръща във Възраждането и иска българинът да намери себе си. Нужно е ново Възраждане, сега когато България е вече обединена с Македония. Както преди, така и сега е нужно България да се приеме като едно цяло – от Добрич до Струмица и българите взаимно да си помагат. Талев изрежда много такива примери от Възраждането. Продължава, като обяснява причините, които са довели до разделянето на Горна България от Долна България. А те са поражението от 1918 година и  насилието на враговете над българите в Македония в едно с подлата лъжа, че македонските българи са сърби. Съвсем различен е тонът в тези творби на Талев – спокоен, уравновесен и твърд, без патетика и агитация, само с радостна загриженост и убедителност. „Новият” Талев се е издигнал от регионално македонско ниво до национално общобългарско. Вече не е рупор на ВМРО (михайловисти), а на целокупна България. Вече се грижи не само за македонските българи а за българите от всички краища на България.

     В статията „България”[42] се прави обобщаващ, аналитичен, но и дълбоко емоционален анализ на понятието „родина”: общата ни душа, общата ни опора и общата ни съдба (...) България е блян, който се осъществява и един ден наистина ще бъде осъществен. Границите на нашата родина (...) ето туй е плътта на България и основата, върху която ще бъде осъществена тя като наш общ идеал.[43] Специфичното при Талев е връзката между блян и държавни граници, между любов и борба.  

     Ядрото на новата му национална програма е статията „Към пълно изцеление”[44]. До нея той стига след като е утвърдил национално-идентичното, утвърдил е и териториално-географското и преминава към духовното единство на българския народ. Защото не стигат външните промени, нужно е и изчистено национално съзнание. Раните в това съзнание са дълбоки и непрестанно дълбани.[45] Народопсихологията си Талев полага на политически основи защото болеста, която разглежда е от политическият вирус, който има много разновидности, но основната от тях е съюза между Комунисти и сърби (...) с  една обща цел – да откъснат македонските българи от другите българи.[46] Преди това, в статията „Позициите на „Знаме”[47], Талев не отдава значение на едва прохождащия македонизъм. Но само след 11 години именно той, е в основата на разделението между българите, и Талев остро го изобличава: В пъкленото си дело поробителят бе подпомаган и от червения сатана, който помъти много умове и отрови много млади сърца. Години наред във Виена действаше една комунистическа централа, чийто прицел беше Македония; изданията на тая централа, като в. „Македонско дело” и др., макар и да се пишеха на книжовен български език, сърбите ги пропущаха в границите на бивша Югославия.[48] Така без да анализира комунистическата идея, Талев я отрича и то само защото този комунизъм цели разделението на българският народ и отрича българското име на македонските българи. Темите за нацистка Германия и за болшевишка Русия са политически наложени на Талев, те не са в обхвата на неговата вяра и смисъл на живот, не са и предмет на творчеството му. За Талев е достатъчно да бъдем българи с ясно съзнание за миналото, за етнографско-географските области на България, за враговете на българският народ, за хубостта на родната ни земя, за братската обич, която свързва всички българи.[49]  Изчистването на българското национално съзнание е първа задача във великите дни на обединение, на обновление, на приобщаване, на душевно и телесно изцеление.[50] Талев вече се превръща в стожер на националното съзнание на българина, също като Вазов. С много стаена, сдържана радост и гордост са заредени думите му за обединена и целокупна България. Липсва пропагандната патетика от трийсетте години, защото враговете на българския народ са победени, и сега се изискват не героични дела, а вътрешно духовно прочистване и израстване от лично-егоистичното до национално-общественото. Това е задачата и на бащите, учителите, учените и писателите. Цялото българско общество трябва да работи в това направление: да се премахне всяка сянка от образа на България, и този изчистен свят образ[51] да намери своето място във всяко българско сърце.                                                                                                                                                             

         

 

          5. Обществено-критични статии

     В поредица от изобличителни статии и есета Талев сочи сенките и недъзите в българското национално съзнание, и се  бори да ги премахне и изкорени. Тонът му отново става гневен, езикът остър и краен. В статията с характерното заглавие „Блуждаещи души”[52], Талев особено остро заклеймява българите без родолюбие, а това са: Богомолци, славянофили, човеколюбци – това са блуждаещи души, които фанатично, сляпо, с тъпа упоритост остават заблудите си, а пренебрегват своя пръв дълг като българи.[53] Талев е против тях, защото в тези военни години: когато всички народи са настръхнали един срещу друг, бият се и се унищожават (...) най-сигурна опора е мечът.[54] А именно богомолците говорят за мир, славянофилите – за дружба с Русия, а човеколюбците – за спасение на цялото човечество. Всички тези призиви омаломощават и заблужават българският народ.  

     В памфлета „Нашата сянка”[55] вече с много по-голяма сила дори от статиите му през трийсетте години се излива „вулкан” от негодувание и омраза. Текстът е стегнат, ясен, твърд – и като звучене, и като стилистика и като лексика. Атмосферата е сгъстена от силни епитети, сравнения и съществителни: заслепени фанатици, неразумни юроди, вампири, изроди, пълчища, робски страх, чудовищно себелюбие, черни души, народни изедници, проклето юдино семе, скотско самодоволство[56].  Веднага изникава асоциация с публицистиката на Ботев – подобен пожар от омраза гори и в нея. Тук Талев потвърждава колко му е присъщо Ботевското „силно да люби и мрази”. Талев за разлика от Ботев не се стреми към социална справедливост, а спира до: Възвишен и чист – народен идеал, който – може да утоли всяка душевна жажда.[57] Този идеал е  обединение на целокупния български народ в народна българска държава.[58]  В този памфлет се изброяват и добрите нравствени качества на българина и се посочват тези, които са приели антинационални позиции. Талев не ги осветява аналитично, а метафорично и силно-емоционално, но става ясно за кого са силните му изгарящи думи: за сърбоманите в Македония, за югославяните в България, за еснафите в политиката, които служат на личния си интерес, и за които народният идеал е химера, безумие и, както още лукаво го наричат, опасен максимализъм;.[59]  Друг негов памфлет озаглавен „Отровени люде”




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2074373
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031