Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2016 19:25 - Статии на Д. Талев във в-к "Македония"/1928-1934г./-Св. Великов
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 761 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СТАТИИ ВЪВ ВЕСТНИК „МАКЕДОНИЯ”

 

     Димитър Талев започва като коректор във в. „Македония” в началото  на 1927 година. През 1929 година става член на Редакционния съвет на вестника, а от 3 май 1930 г. до септември 1931 г. е главен редактор; от  декември 1932 г. до август 1934 г. е директор на вестника. Печата разкази и легенди, спомени, очерци, коментари, откъси от романа „Усилни години”, води рубриката „Из ден в ден” с коментари на злободневни теми на времето. По-късно пише под рубриката „На свободни теми” с псевдонима Димо Болгарин. През август 1934 г. вестникът е спрян, след преврата на 9 Юни. Тогава ВМРО е забраненa в България и преследванa, закрити са и всички македонски организации в България – „Съюз на македонските братства”, „Дружество Илинден”, „Македоно-Одрински опълченски дружества”, „Съюз на Македонските женски дружества” и др.

      Във в. „Македония” Талев застава буквално „на пътя на историята”, когато неговата Македония е отново под гръцко и сръбско национално и социално робство след Първата световна война. Но българите от Македония не скланят глава пред новите поробители. ВМРО  е възродена от Тодор Александров и с оръжие защитава българското име на народа в Македония. Димитър Талев не може да стои безучастен и превръща перото си в оръжие – така се ражда публицистиката му във в. „Македония”  (1927 1934). Тя е изцяло посветена на отстояването на българщината в поробена Македония. Талев показва миналото на Македония – как героично дедите ѝ са защитавали правото си на свобода и справедливост. Това прави чрез романтично-поетични легенди и разкази, както и с публикуването на части от трилогията „Усилни години”, а също и с кратки публицистични очерци за общобългарски герои от Възраждането, както и отбелязване на паметни дати от българската история. Талев навсякъде внушава че няма разделение на българска и  македонска история, и че тя е единна за целокупния български народ. Целта на Талев, с това напомняне на историята, е да поддържа борческия дух на македонския българин, пред който стои задачата да отхвърли новото национално робство в Македония, докато след  Девети Септември 1944 година, когато романите му ще са  исторически, то в публицистиката си, Талев отделя много малко статии за българската история, които са в телеграфен стил и стаена емоция. Трябва да отбележим статиите му за Любен Каравелов[1], Васил Левски[2], Пейо Яворов[3], цар Симеон[4], за Освобождението на България[5] и др. На този фон особено изпъкват актуалните, борчески и силно-емоционални статии за борбите и страданията на българите в Македония, отразили всичко важно и случващо се към онзи исторически момент. Те са всъщност целият „тогавашен” Талев, застанал с перото и живота си до водача на ВМРО – Иван Михайлов. Вестник „Македония” е издание на тази ВМРО и защитава изцяло позициите ѝ, като Талев е не само неин щатен служител, но и идеен събрат на Иван Михайлов. До колко Талев се е сраснал с тогавашните идеи и позиции на ВМРО (михайловисти), говори и фактът че след убийството на Симеон Евтимов през 1932 г., заема поста му като директор на вестник „Македония”, под заплахата да последва участта му. Така че по страниците на в. „Македония” виждаме един всеотдаен родолюбец – българин, не само на думи, но и на дела. Талев живее с това което пише във в. „Македония”, затова статиите му са истински, силни, пълни със зов за борба и „изгарящи” от огромна  болка за българите в поробена Македония. Стига да прочетем само заглавията им: „Спасение или гибел”, „Идете и вижте”, „Не може повече така”, „Не примирие а борба”, „Последните атентати в Македония”, „Свобода или смърт” и др. Зад всяко твърдение на Талев стои духът на борческа Македония и конкретно историческо събитие. Но Талевата публицистика във в. „Македония” не спира до това, а продължава – тя не е само сеизмограф на духа и събитията на времето си, но  се издига над тях с мъдростта и разума си.

     Статиите на Талев не са тясно-скроени  в „български национални носии”, а са отворени към общочовешките ценности – милост и разум, и никога, никога примирение пред злото в света. Дори в статията „Тържество и падение”, Талев ратува народите на Сърбия и Гърция да видят истинското лице на правителствата си и да спрат да ги поддържат.[6] По вид статиите му са: исторически; идейно-революционни; политически; морално-етични; сатирични; пътеписни и мемоарни.

         

 

 

          1. Исторически статии

     Дори когато Талев говори за исторически личности или събития от далечното минало, както е в статията „Хиляда години от епохата на цар Симеон”[7] той винаги ги свързва със съдбата на македонските българи, като подчертава общото историческо минало на разделените братя българи. Не пропуща да отбележи заслугите на македонските българи в епохата на цар Симеон: Наравно със своите сънародници на тогавашната обширна българска държава, творци на тая велика епоха от тая велика епоха от нашето минало са били и македонските българи. (...) са създали в Охрид именно Второто българско средище на тогавашната българска национална култура.[8]

     И в духа на националната си програма Талев заключава: Утрешният ден е велик празник за целокупното българско племе.[9]

     Талев е особено близък по идеи и любов към българска Македония с поета Пейо Яворов, на когото е посветено есето „Пею К. Яворов”[10] То е написано по повод 15 години от неговата смърт. В есето се набляга на различните политики на разделения български народ в свободна България и Македония под турско робство. Носейки поотделно своята участ, българите от България и тия от Македония неведнъж са давали доказателства за своето кръвно родство и духовното си единство, коренът на които лежи дълбоко в народната душа.[11] Връзката между тях са всички синове на свободна България които участват в националноосвободителните борби на Македония. Един от тях е и Пейо Яворов, чийто образ е пресъздаден с много обич, патос и болка. Яворов е станал син на Македония, защото като поет на страданието, той е разбрал страданието на македонските българи и специфичността на тяхната политика и борба. Затова Яворов се бори за Македония и с оръжие, и със слово. Оръжието си той носи с твърда ръка, а словото му бе по-силно от огъня.[12] Образът на поета-революционер за Талев е мъченически[13], а скритото му внушение, че той е като мъченическия образ на поробената  от сърби и гърци Македония. Талев не си служи с конкретни факти и събития от живота на Яворов, а разчита на емоционалността на текста и идеализацията на героя си. Неговата цел и заслуга е да покаже пример за всеодаен борец за македонската българска кауза и че, корена му е от свободна България. Борбата на македонските българи за автономия преди, а сега за независима държава е едно и също дело – на  първото е служил Яворов – на продължението след години – Талев.


          2. Идейно-революционни статии

     Това са статиите, в които се коментират и излагат позициите на ВМРО (михайловисти) по вътрешно-организационни въпроси, по братоубийставата в македонското движение и по целта и методите на революционната борба, жестокостта на сръбските поробители и революционната борба срещу тях. Това е така, защото вестник „Македония” е обществен рупор на ВМРО (михайловисти). Димитър Талев се включва в Македонското движение няколко години след убийството на водача на ВМРО (автономисти) – Тодор Александров, тогава има няколко течения, които са в кървава борба помежду си: ВМРО (михайловисти), ВМРО (протогеровисти), ВМРО (федералисти) и ВМРО (обединена). ВМРО (михайловисти) чийто привърженик е Талев, е за независима Македония като се признае българското име на мнозинството от населението ѝ, и се ползва помощта на българската държава, без да се поемат каквито и да е ангажименти към нея. ВМРО (протогеровисти) е за разграничаване от българската държава и тясно македонска насоченост на борбата, като се набляга не на националното, а на икономическите интереси на географската област Македония (нейният ръководител ген. Александър Протогеров е убит по заповед на Иван Михайлов). ВМРО (федералисти) са за признаване на българска народност в Македония, като Македония се признае за федерална единица от кралство Югославия. ВМРО (обединена) е творение на Коминтерна и цели да превърне националноосвободителната борба на македонските българи в социално-комунистическа.

     Идейната задача на Талев от страниците на в. „Македония” е да громи и разобличава другите идейни течения в македонското движение и да отстоява и утвърждава идеите на ВМРО (михайловисти). Какви идеи защитава Димитър Талев, става ясно от статията „Македонското дело е сигурно само в македонски ръце”, позицията на Талев не е сепаратистка а е позиция на основателите и идеолозите на ВМРО – Даме Груев и Гоце Делчев, т.е. самите македонски българи да организират и водят борбата си, без намеса, а само с помощта на българската държава.[14] Това отстоява тогава и Яворов, а в статиите си и Талев. Защото тясно-партийните български правителства не винаги са заставали зад политическия македонски интерес. А каква е ВМРО за Македония, Талев разкрива в статията си „ВМРО и Македония”, според него: ВМРО е широка и мощна народна организация. (...) Бойните кадри на ВМРО, с малки изключения, са съставени от бащи, братя, мъже и близки роднини на убити, затворени, разорени, изтезавани и обругани македонци и македонки. (...) ВМРО – живото олицетворение на македонската освободителна борба, е също тъй последствие, а единствената причина за нейното съществуване, за цялата ѝ революционна дейност лежи в потъналите в невинна човешка кръв ръце на македонските потистници.[15] Според Талев денят в който ВМРО ще остави революционното си дело с оръжие, ще бъде гибелен за поробена Македония.

     В статията си „Нашата крайна цел”, Талев ясно и категорично изповядва: крайна цел на общото македонско освободително движение е не друго, а извоюването на една независима Македония (...) Следователно македонските българи в никой случай не могат да бъдат считани като някакво си българско малцинство в днешната сръбска държава. Македонските българи, в едно със всички други македонци се считат като граждани на утрешна свободна Македония. За  български малцинства в днешна Сърбия може да се говори, да речем, само по отношение на българите от Западните покрайнини и Банат.[16] Наред с излагането и отстояването на идейните позиции на ВМРО (михайловисти), Талев коментира и остро заклеймява нейните противници в самото македонско движение. За него: Те не са повече от петнайсет души – от първия до последния. Една шайка от неколцина самозвани революционери и неколцина софийски безделници.[17] Разбира се, Талев не е обективен относно броя на хората борещи се срещу ВМРО (михайловисти), но това е журналистически похват с цел да се омаловажат техните идеи. А те наистина са във вреда на българите от Македония. Историята днес доказа това. Макар  емоционален, но с обективен поглед и краен език, Талев е прав в основното – че тези хора вредят на българското име в Македония, защото борбата там е само национална. Само тясно-национално сплотени около българското си име македонските българи ще могат да го запазят в условията на великосръбски и гръцки шовинизъм. Всякакви отклклонения на борбата им в политически, идеологически и икономически план е пагубно за тях. Това е и основната теза на ВМРО (михайловисти) която те защитават включително и чрез убийства на противниците си – братя българи. А и те им отговорят със същото – убийства на българи михайловисти. Много са жертвите от двете страни. Талев дава само жертвите от михайловистите – Йордан Гюрков (...), Тодор Георгиев, Христо Андонов, Джузданов, Пандил Шишков, Витларов.[18]

                Талев се опитва да внуши че единството на македонските българи не е нарушено. Но многото му статии за братоубийствата говорят обратното,  сред тях са: „Ако биха били по-добри българи”[19]; „Изходът е даден”[20]; „Едно погрешно становище”[21]; „Отпорът ще бъде общ и безпощаден”[22]; „Един момент, който не се повтаря”[23]. Това са остри, безпощадни, революционни статии, в които вътрешните врагове на македонското движение са призовани или да се откажат от борбата си срещу ВМРО (михайловисти) или ще бъдат убити – които и да са те, където и да се намират.[24] Основания на Талев за това е самата декларация на ВМРО (михайловисти) с призив към враговете си в македонското движение да прекратят убийствата на михайловисти и  се оттеглят от македонското движение, тогава те ще бъдат помилвани. Двама от ръководителите на ВМРО (протогеровисти) се възползват от тази възможност и се оттеглят от движението – това са Георги Попхристов и Кирил Пърличев[25], но останалите продължават непримиримо борбата си срещу ВМРО (михайловисти).

     А в Македония беснее сръбския шовинизъм отричащ българското име на нашият народ там, шовинизъм който е превърнал Вардарска Македония във военна зона. Талев описва границата между Вардарска Македония, която е в пределите на Югославия и България. Тя е (границата – бел. авт.): Една непрекъсната верига от гъсти телени мрежи, от дълбоки вълчи ями, окопи, всевъзможни скривалища за засади, високи плетища, картечни гнезда, блиндажи, каменни кули с наблюдателници и преминаването ѝ по нелегален начин е почти сигурна смърт.[26] Животът на българите в този дял на Македония е поставен под ножа и куршума на насилниците, които еднакво си служат и с безчестието на измамника, гибелната отрова на покварата, с измамите на коварно милосърдие, подло изкористявайки всяка пречупена воля[27]. Във Вардарска Македония сръбските казарми и училища, вече от десет години, вършат своята пъклена работа. А от Македония под гръцка власт е прогонено половината от българското население.[28]

      Но в Македония се води революционна борба срещу поробителите, начело с ВМРО. В статията „Последните атентати в Югославия”[29] Талев коментира тази борба с твърдото убеждение, че само това е пътят към свободата при този терор на българите в Македония. Той бичува онези българи – богаташи, които в държавата виждат само една пазителка на богатствата им, само обект на банкерски спекулации.[30] ВМРО за тях е опасна за сигурността на българската държава. Разбира се възгледите на македонските революционери изразявани от Талев никога не ще допаднат на сребролюбците – банкери, защото те живеят в два различни свята: първите в света на духовните ценности на човека, а вторите в света на парите и икономическият интерес.



                 3. Политически статии

       Талев освен като революционен трибун се изявява в публицистиката си и като „предпазлив политик”. Срещу представителите на ВМРО (обединена), макар да не ги признава и нарича така, той е необичайно внимателен. Защото става въпрос за една велика сила – Русия. Макар че се  е опитала да подчини на своите крайни цели, македонското освободително движение[31], Москва не отрича политическата независимост на Македония и може да бъде полезна с помощта си. В статията си „Москва”[32] Талев ясно и категорично отново формулира характера на македонската борба, която е общонародно дело на всички македонци, без значение на вяра народност и политически убеждения. Целта на борбата е политическа независимост на Македония и други цели не могат да се поставят, колкото и благородни да са те. Но помощ може да се получава, независимо от това дали ни иде от фашистки Рим или от болшевишка Москва[33] Талев още не съзира опастноста от македонизма – новата идеологическа доктрина, инсперирана от Сърбия и продължена и формулирана от „Москва”, която се явява „троянски кон” – „Когато не успяваш със сила, ще успееш със хитрост”. За Талев по отношение на Македонския въпрос от македонско гледище в главите на мнозина български общественици владее пълно безредие. Иначе „Знаме” не би споменавал във вчерашната си статия за някаква си отделна македонска култура, отделен македонски език и народност, не би дръзнал да споменава думата сепаратизъм.[34] Все още огромното чудовище (наречено македонизъм), което ще погълне българщината в Македония едва прохожда в идеологическите коридори на сръбската и съветската комунистически партии. Талев не съзира тази опасност, защото вниманието му е съсредоточено в ставащото в момента в Македония. Талев подробно изследва българската политика спрямо Македония в статията „Македония и външната политика на България”. Македонският интерес се ражда от факта че България и Македония вървят по различни политически пътища, които са следствие от неуспешните усилия и на България и на Македония да се обединят – след Илинденско-Преображенското въстание и трите неуспешни войни. Талев пише: От дванадесет години насам българската външна държавна политика е политика на унизително угодничество, малодушие, безполезни отстъпки.[35] Затова Македония има свой спасителен, самостоятелен политически път – независима българска държава Македония, извоювана и изградена от ВМРО (михайловисти). На нападките на вестник „Знаме” – орган на Демократическата партия, че създаването на македонска независима държава е сепаратизъм –Талев отговаря: клевета е да се твърди, че македонските българи изповядват  сепаратични идеи. Те възприеха идеята за независима македонска  държава в името и на върховните български национални интереси, в името на самозапазването и духовното обединение на целокупната българска нация.[36]

     Блестящ анализ на възприемането на македонският въпрос в България е статията „Какво е нужно преди всичко”[37]. Борбата на македонските българи се спъва и от невежеството, което цари в свободна България по отношение на македонският въпрос и то на най-високо равнище: политици, шефове на партии, вестникари и пр.[38], малцина в България разбират каква борба водят македонските българи за националното си оцеляване и не ги обвиняват в авантюристична политика. А дълбочината на трагизма на тази борба е огромна и тя не е някакви си македонски работи[39], проблемът е в българският национализъм. А що е това Талев отговаря в едноименната си статия. Той изброява на какво е стъпило националното чувство в другите народи: у сърбина е изродено в един сляп шовинизъм, у гърка то стига до противна мегаломания, у французина това чувство съдържа прекомерно много жар, немецът - националист е твърде горд, дори често пъти презрително надменен.[40] Тези черти ги няма в българският национализъм защото той има връзка с нравствения облик на българският народ, който е: свободолюбив, (...) толерантен, (...) обича труда и красотата (...) човеколюбив и мъдър.[41] Но българският национализъм е неопределен, не е канализиран, не се възпитава и е нужно това да стане и се наложи като концепция с основни елементи: свободолюбието, толерантността, творчеството, човеколюбието, мъдроста и твърдата воля.[42] Талев дава за пример македонските българи, които представляват една голяма част от българското племеизявяват  специфичния български национализъм – за да бъдат избегнати всякакви стълкновения и кръвопролития между съседите на Македония, се отказват от политическо присъединяване към свободната българска държава и изявяват готовност да живеят братски с  всички останали жители на земята им, без разлика на вяра и народност; идеалът на всички разумни български патриоти днес е не велика България, (...) а свобода за всички българи.[43] Талев е надраснал времето си и анализира българският национализъм от дълбочината и висотата на морала.

         

          4. Морално-етични статии (в контекста на революционната борба)

             Талев умее от конкретната теза или от конкретното събитие да извлече философско-морален извод от общочовешко значение. Такива аналитично-философски статии и есета са: „Спасение или гибел!”[44]; „Свобода или смърт!”[45]; „Недоволство и отрицание”[46]; „Не може повече така”[47]. В статията „Спасение или гибел!” се анализира света в който македонските българи водят своята борба за национално освобождение. Свят, в който победителите налагат правото на грубата сила[48] и не желаят да се поучат от миналото. Талев показва силата, която може да преустрои света, и това е: само стремежът към една висша правда.[49] Македонските българи са именно едни от малкото, които са борци за тази правда. Те са и най-невинните жертви[50] на царуващото в света насилие.

     Описанието на този свят продължава в статията „Недоволство и отрицание”, в която Талев защитава методите и средствата на революционната борба и обобщава: мир съществува само за наивниците. (...) Не чрез насилие и кървава тирания се създава истински мир, до него се стига само по пътя на правдата.[51]

     В есето „Свобода или смърт”[52] и в статията „Не примирие, а борба” се утвърждава тезата, че само борбата в  Незавидната участ на българския народ в течение на много столетия – е  път за спасениеборба по пътя на жертвата и подвига, по пътя на честната съвест и светлия човешки разум.[53] Според Цвета Трифонова Ботевият девиз „Свобода или смърт” е заглавие на великолепно публицистично есе, но не като инте



Тагове:   македония,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2074862
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031