ТЕОРИЯТА ЗА ОБЕЗЦЕНЯВАЩИТЕ СЕ ПАРИ НА СИЛВИО ГЕЗЕЛ: ПРИЛОЖИМОСТ В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ 
Иван Тодоров, докторант в ИИ на БАН

Кой е Силвио Гезел?

Интересно е, че за него не се знае почти нищо. Все пак това е теоретик от ранга на Жан Шарл Симон де Симсонди, Густав Шмолер, Макс Вебер, Вернер Зомбарт, Жозеф Прудон и др..

Авторът на "Naturliche Wirtschaftsordnung" ("Естественият икономически ред" - 1906 год.) не произлиза от академичните среди. Независимо от това само три години след неговата смърт, професорът от университета в Йел и водещ експерт в областта на паричното обръщение и кредитирането Ирвинг Фишер в своята монография "Stamp Scrip" ("Марковите сертификати"), изказва открито възхищението си от теорията на Гезел.

"Медицината трябва да бъде благодарна на необразованите умове. Дори Пастьор не е бил лекар, макар никой да не се съмнява в постигнатото от него. Не някой друг, а именно известният певец Мануел Гарсия, бе този, който усъвършенства, а според някои дори открива, ларингоскопа. Неотдавна починалият Силвио Гезел бе немски предприемач и квазиикономист. Той живееше в Аржентина и редица свои трудове написа на испански. През 1980 година Гезел, предложи замената парите с "маркови сертификати", като тези, които днес намират толкова широко приложение."

Държавата, която Фишер споменава е ... САЩ.
Приносът на Гезел се признава и от такива авторитети като Джон Мейнард Кейнс. В средата на 30-те години на двадесети век freigeld успешно навлиза в Австрия, Швейцария, Германия и САЩ. Въпреки отличните резултати, тази теория е зачеркната от общественото съзнание за дълги години. Остава открит въпросът - защо?
При всички опити за практическа реализация на теорията на свободните пари през изминалия век, в рамките на относително кратък период от време (два до три месеца), се достигат феноменални резултати в преодоляването на най-лошите явления на икономическата депресия. Намалява безработицата. Подобрява се събираемостта на данъците. Преодолява се инвестиционният дефицита. Търговията процъфтява.
Причините за края на проектите не са икономически, а по-скоро социални или ако трябва да бъдем конкретни опит за съхраняване на статуквото. Насърчавани от постигнатото редица общини желаят да се присъединят към експеримента. Следва намесата на Централната банка, която под един или друг предлог, предявява обвинения в нарушаване държавния монопол върху платежните средства. Проектите са насилствено закрити. В САЩ въвеждането на свободните пари е забранено въз основа на "Новият договор", подписан едностранно от Ф.Д.Рузвелт.
След Втората Световна война името на Гезел и идеята за свободните пари е обгърната в тайна. Да се твърди, че съществува заговор от страна на академичната общност за подобно мълчание е нелогично. Истинската причина е изложена в следното становище на Кейнс:

"Идеята Freigeld на Гезел не просто разрушава основите на световната, финансова система, но и се явява една от най-жизнените и реално приложими теории. Нейното прилагане би довело до прекратяване диктата на кредитното финансиране. В този ред на мисли опасността, която крие идеята за Freigeld за самото съществуване на на световния, финансов елит е с пъти по-голяма от идеите, изложени в "Капиталът" на Маркс."

ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ

Както вече бе разяснено, фундаменталното различие на свободните пари от общоприетите, кредитни инструменти се състои в "таксата" за съхранение. Първоначално Силвио Гезел предлага четири форми на реализация на принципа Freigeld както следва: таблични, свободни пари, маркови, серийни и допълнителни. В крайна сметка в практиката се налагат марковите, които се използват в Австрия, Швейцария, Германия и Америка.

Именно "марковите сертификати" са описани от Ирвинг Фишер. Свободните пари, притежават някои основни характеристики. Така както и традиционните те могат да бъдат инвестирани. С тях се осъществяват текущи разплащания, но те не могат сами по себе си да генерират принадена стойност.
За да разберем по-добре какво представляват свободните пари ще си послужим с пример.
Да предположим, че градските власти приемат решение за емитиране на свободни пари, чиито еквивалент се фиксира на хиляда евро. Основното предназначение на емисията е получените средства да бъдат инвестирани в подобряване инфраструктурата на населеното място в рамките на една година. За да бъде успешна тази инициатива е нужно наличие на добра воля както от страна на общинската администрация и работниците, реализиращи проекта така и от търговците в общината. Необходимо е свободните пари да бъдат приети като платежно средство. Важно е да се разбере, че използването им е ограничено във времето в рамките на дванадесет месеца.
Марковите сертификати трябва да съдържат информация за стойностния еквивалент (в конкретния пример това е едно евро). На гърба на сертификата трябва да има места, върху които се залепват марки. Приемаме, че стойността на една марка е два евроцента. Всеки марков сертификат може да се ползва с една марка не повече от една седмица. Марките се продават от институцията емитирала сертификата.
В края на годината всеки от сертификатите, който е бил използван пълноценно ще съдържа петдесет и две марки. В парично изражение това е едно евро и четири евроцента. Емитираните хиляда евро, ще донесат хиляда и четиридесет евро. Хиляда евро ще покрият обмена, а останалите четиридесет ще покрият административните разходи по проекта.
Все пак печалбата не е водеща при използване на марковите сертификати, макар да е гарантирана. Главното е динамиката на реализираните обороти. Причината е донякъде чисто психологическа. Всеки притежател на марков сертификат ще се стреми да се избави от него максимално бързо, за да не заплати два цента такса. В края на седмицата сертификатите ще бъдат при търговците, а не при потребителите. Интересът на търговците е продиктуван от гарантираните седмични обороти. Всеки един от тях би жертвал два цента в рамките на една седмица, ако това би му гарантирало продажбите за следващата седмица. Ако се доверим на анализите на Ирвинг Фишер, използването на свободни пари в хиляди градове на САЩ в годините на Голямата депресия е превишавало оборотите в национална валута над дванадесет пъти. Степента на ефективност на свободните пари може да се изчисли като обемът бъде умножен по скоростта на обръщение.

ТРИУМФЪТ

Моделът на функциониране на свободните пари, описан от Ирвинг Фишер, е реализиран успешно още с първите опити за практическо прилагане концепцията на Гизел. Първоначално в Германия собственикът на въгледобивна мина Макс Хебер успява да възроди баварското градче Шванекирхен, чието население от петстотин човека е водило полугладно съществуване разчитайки на социални помощи. Безработицата е била смазваща, а хората - обезверени. Само няколко месеца след началото на експеримента градчето се променя. Всички дългове са погасени, безработицата на практика е ликвидирана, хората са спокойни и не се боят за своето бъдеще. Новината за разцвета на едно от най-бедните населени места в самия разгар на Голямата депресия бързо достига до всяко кътче на Германия. Репортерите се надпреварват да пишат за "чудото Шваненкирхен". Дори в САЩ весниците коментират финансовия експеримент.
Само след година немският опит е успешно приложен във Вьоргел Микаелем Унтерхугенберг. След пускането в оборот на марковите сертификати, градчето, чиято данъчна задлъжнялост ежегодно нараствала с 21 хиляди шилинга и достига до 118 хиляди, успява още през първия месец да погаси 4 542 шилинга. През следващите шест месеца емитираните "свободни шилинги" на обща стойност 100 хиляди традиционни, обезпечават изпълнение на обществени поръчки, на обща стойност еквивалентна на 32 хиляди шилинга. Асфалтирани са седем улици. Поправени са 12 пътни участъка. Извършен е ремонт на градската канализация. Построен е мост. Разкрити са нови 50 работни места.
На 1-ви януари 1933 година общината във Вьоргел пристъпва към строителството на ски курорт, водонапорна кула и пожарна. Съседният град с население от 20 хиляди жители започва трескава подготовка за въвеждане на собствена емисия свободни пари. Когато над 300 общини решават да приложат на своя територия опита на Вьоргел, Националната банка на Австрия налага забрана за емитиране на маркови сертификати. Като причина се изтъква заплахата за нарушаване на монопола на финансовата институция.
След Втората Световна война в световен мащаб концепцията за свободните пари се развива в две направления: локални системи за взаимокредетиране (т.н. LETS - Local Extenge Trading System), използващи вместо физически сертификати чекове или електронни карти и системата time banking, позволяваща на участниците в проекта да получават срещу положен труд "тайм-долари".
Вторият модел е лесно приложим. Например вие може да полагате някакъв допълнителен труд в рамките на такъв проект (това може да бъде гледане на деца или възрастни хора, да замествате продавачка в магазин, да превеждате, да ремонтирате ел. Или ВиК инсталация и т.н.). За труда си получавате "тайм-долари" срещу които можете да получите стока или услуга от друг участник, зарегистрирал се в "тайм-банката".
За първи път "тайм-доларите" са въведени в САЩ през 1986 година, но най-голяма популярност те получават в Япония. Едни от най-успешно реализираните проекти са в Ithaca Hours в щата Ню Йорк (включват се над 500 представители на местния бизнес, медицински центрове, ресторанти, кино-театри, фермери, агенции за недвижима собственост) и японската "здравна валута" (ROCs), която не само обединява успешно time banking и взаимното кредитиране, но и реализира идеите на Гезел, в техния класически вид.
Една от най-мощните системи, използваща принципа на свободните пари е швейцарската WIR (Wirtschaftsring-Genossenschaft). Този своеобразен "кооператив" обединява над 62 хиляди участници и реализира годишен оборот еквивалентен на 1 милиард и 650 милиона швейцарски франка. Отпусканите кредити от WIR са безлихвени.
Към момента използването на "свободни пари" се прилага и в баварския регион Химгау (Chiemgau). Този район в предпланините на Алпите заедно с още половин милион души се намира в т.н. "зона, свободна от евро". Ресторанти, пекари, фризьорки и мрежа супермаркети приемат местната валута: химгауерът. Отскоро можете да закупите и биогориво, както и да заплатите сметката си при зъболекаря.
Банкнотите се приемат и разменят съвсем като официалната валута. Освен това "Райфайзенбанк" управлява банковата ви сметка в химгауери, дори можете да ползвате банкова дебитна карта в тази регионална валута. Химгауерът е една от 16-те регионални валути, които са изникнали в Германия и Австрия, откакто евро бе въведено преди пет години.
Употребата на регионални валути е извън контрола на политическите официални власти.
Най-популярни са регионалните пари в по-отдалечените провинции, но "ъндърграунд" пари циркулират и в Берлин и Бремен. Хамбург има две свои валути: алто и Hansemark (Ханзейска марка). Своя версия има и алпийската долина Valchius в Италия.
Все пак е нужно да разгледаме един важен въпрос: след като свободните пари не могат да бъдат депозирани, как би следвало да се гарантира материалната обезпеченост на пенсионерите, инвалидите и хората в неравностойно положение?
Решението в този случай е просто. Използват се облигационни емисии. Ако внимателно разгледаме този въпрос, не може да не установим, че той е продиктуван по-скоро от инерция в мисленето, отколкото от икономически, обоснован анализ. Трудностите, които пенсионните фондове в редица страни изживяват, доказват колко неефективна е действащата в момента система. В редица отношения провежданите "реформи" имат по-скоро козметичен характер