Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2014 15:33 - Н.Шайерман-продължение
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.11.2014 16:43



През 1921 г. по съвет на своята "немска радост" НШ излага мислите си в манифеста "Новият живот".
През 1921 г. НШ предприема лечение чрез гладуване при Ото Бухингер във Витценхаузен. Посещава заедно с него лекаря и "христовия революционер" Карл Щрюнкман в Бад Зоден, и там се запознава с Макс Шулце-Зьолде. С Бухингер и Карл Щрюнкман посещава религиозните комуни Хабертсхоф (Maкс Цинк, сега: Шлюхтерн) и Занерц (Еберхард Арнолд), както и суперинтенданта Йоханес Орт и писателя - учител Георг Флемих в Елм (сега: Шлюхтерн). След това по покана на семейство Ранг отива в Браунфелс до Вецлар. Там той посещава също Аугуст Кюперс (когото обаче отхвърля, заради неговия антисемитизъм). Впоследствие операция на червата в католическата болница в Берлин. Там е посетен от холандския анархист Вилем ван Малсен и го придружава до Холандия в комуната "Колективна поземлена собственост" (ван Малсен е сред основателите на тъкачeската фабрика "De Ploeg" през 1923 г.).
Живее временно при Карл и Ана Бартелс в колонията Еден до Ораниенбург. Там се запознава с френския пацифист и толстоист Франсоа Дюбоа, който емигрира в Таити. При Адолф Ото той се запознава с еврейския издател Херман Франк и с бившия анархист и съосновател на „Германско сдружение за градове-градини” Бернхард Кампфмайер.
След завръщането си в Швеция той започва писането на "Визия на дейния живот" на английски език (немското издание, редактирано от Бухингер, излиза анонимно през 1923 г. с предговор от Бухингер в берлинското издателство на Херман Франк „Аргонавти”). В Стокхолм се запознава с шведския клон на "Християнския интернационал" (Натаниел Бесков, Еба Паули, Дагни Торвал, Самюел Тисел) и с лекаря Ейнар Ерики. Посещава шведския архиепископ Натан Сьодерблом в Упсала. Посещава комуната (Народно висше училище) Биркагарден на Натаниел Бесков (и Еба Паули).
През Август 1922 г. посещава конференцията на Християнския интернационал (предшественик на „Сдружение за помирение”) в Зонтагберг в Долна Австрия, където Виенската академична организация за социални грижи използва едно крило на бившия манастир за заседания. Там се запознава с Оливър Драйър, Лилиан Стивънсън, балтийския лекар Щернберг, американския студент Джон Ротшилд (Харвард), Валтер Мет (Мединген), Мара Лизеганг (Мединген), Леонард фон Лелива, Мария Пап (Унгария), Мария Мойен (Холандия), Йоханес Уде (Виена), Пшемисл Питер (Чешка република), Джон Невин Сейър (САЩ), Ернесто Рутили (Италия), Самюел Тисел (Стокхолм), Беатрисе Хойстед (Австрия), Янко Тодоров (България), Пиер Церезоле (Швейцария), Аделе Кауфман, Хенри Ходжкин (Англия/Китай), Рудолф Гросман (с псевдоним Пиер Рамус), Уолтър Хенри Ейлс (Англия). След това НШ е поканен във Виена от инженера Ойген Фарниок и чрез него се запознава с религиозните социалисти Оскар Евалд (тоест Оскар Евалд Фридлендер) и Йозуа Клайн. После Рамус му показва анархистката си комуна във Виена. Смъртта на майка му в Геленджик.
След това отново пребивава при Ото Бухингер във Витценхаузен. Съвместно посещение на заседание в Хабертсхоф (Емил Блум).
Октомври 1922 г. завръщане в Швеция. През ноември у Ейнар Ерики се среща с Леонард Рагац, който изнася няколко доклада в Стокхолм по покана на религиозни социалисти, и посещава Биркагарден (Натанаел Бесков).
Февруари 1923 г. НШ, Ото Бухингер и Уилям Синклер се срещат у Ейнар Ерики в Стокхолм, за да обсъдят плана за "Международно братство на свободната служба на любовта" (накратко "Човешкото семейство").
От 19-ти до 26-ти юли 1923 г. посещение на конференция на Сдружението за помирение в Ниборг (Дания) заедно с Ейнар Ерики. Там се запознава с Владимир Чертков и Валентин Булгаков, Джордж и Лесли Дейвис, Матилда Вреде, Валдус Нестлер. Повторна среща с Оливър Драйър и Леонард фон Лелива. После престой във Витценхаузен с Мария и Георг Пап, Карл и Ана Бартес и (25 август) – с Грегор Гог, с когото преди това е водил кореспонденция. Заедно с Филип Йолес посещава Илия и Стефана Енчеви в Лайпциг. Там – съвместна среща с лекаря Никола Попов от България, Мартин Бьомер и Карл Зайдел от Мойзелвиц (Тюрингия).
Пътува заедно с Филип Йолес при Грегор Гог и Ани Гайгер в Щутгарт и от там до комуната Фогелхоф (Фридрих Шьол) до Ербщетен. След това пътува с Филип Йолес до Берлин (Елзе Йолес, по баща Херман) и от там – завръщане в Швеция.
След като през декември 1923 г. Ото Бухингер е посетил индустриалеца Хенри Шьондубе (Енрике Шондубе), който е емигрирал през 1900 г. от родния си Баден в Мексико, в имението му Визнек до Бухенбах (Баден), през февруари 1924 г. НШ, Бухингер и др. планират изграждане на земеделска комуна в близост до пристанищния град Мансанильо (щат Колима) и се срещат с Шьондубе у Ейнар Ерики в Стокхолм, за да го подготвят. Революционни бунтове попречват на планираната за април 1924 г. емиграция. (Шьондубе е застрелян от бунтовниците в неговата хасиенда „La Esperanza” (Надежда) до Тонила в щата Халиско на 12-ти май 1927 г.).
След това НШ планира пътуване до Бразилия с Филип Йолес (Витценхаузен) и съпругата му Елзе Йолес, по баща Херман (първоначално Берлин), Карл и Елзе Пайкерт (Цойленрода), Грегор Гог и Ани Гайгер, за да проучат възможностите за едно голямо земеделско селище на „Човешкото семейство”, което трябвало да се казва “Santa Providencia" (Свято провидение). (Контакти с Ердман Шрьотер и Абдула Кремпке в Рио де Жанейро). Те отпътуват на 27-ми април 1924 г. от Хамбург. Преди отпътуването те живеят у Елзе Бьоме, по баща Ото, сестра на Адолф Ото, и нейния съпруг Мартин Бьоме. НШ посещава между другото и германските заселници Жоао Велш, Вейт и Галиан в Жоанвил, руските социалисти и заселници Францишек (Франц, Франсиско) Держинт в Куритиба и произхождащия от балтийско семейство заселник Макс (Максимилиано) фон дер Остен в Серо Азул, както и едрия земевладелец д-р Жоао Морейра Гарсез в Понта Гроса. На края им предлагат земя в близост до Куритиба. Но НШ се скарва с Гог и Пайкерт и всички се завръщат през септември 1924 г. в Европа. НШ отива отново в Швеция и публикува няколко статии през 1924/25 г. за българското толстоистко списание "Възраждане".
През пролетта на 1925 г. НШ планира да се засели с Илия Енчев в България. Той пътува до Виена, където – по препоръка на Адолф Ото - живее в продължение на няколко седмици у ръководителя на виенската заселническа служба Ханс Кампфмайер.
Предполага се, че през април 1925 г., той се премества в комуната Гралсбург в Борн на Дарс, която по това време включва семейството на Валтер Мет, Мара Лизеганг (с дъщеря й) и бившия пощенски служител Хорст Мюлер от Дортмунд (който по-късно става агроном и работи в Държавния биологичен институт за селско и горско стопанство в Берлин-Далем).
През юни 1925 г. отива при Ото Бухингер във Витценхаузен. След четири седмици продължава пътуването и отива при миньора Леонард фон Лелива в Рурска област и при вдовицата на индустриалец Рут Шпрингман в Хаген (Вестфалия), чийто съпруг Теодор Шпрингман младши загива през 1917 г. (през 1920 г. е публикуван неговият превод на Бхагавад гита). Скоро след това Валтер Мет също посещава Рут Шпрингман.
Коледа на 1925 г. при семейството на Лелива (заедно с Мария Пап).
През 1926 г. Алма фон Геда купува за семейство Шайерман съседния селски имот Грьондал в Ховста, след което НШ се връща там. Брат му Владимир е в затвора в Русия.
През зимата на 1927/28 г. бившият йезуит Вили Хамелрат и Маргарет Мертенс посещават НШ в Ховста-Грьондал и остават там няколко седмици.
През 1928 г. НШ публикува статии за духоборите, след което Пьотр П. Веригин успява да емигрира в Канада. НШ пътува през Зебниц (Ида Фишер) за международния конгрес на организацията "Противници на войната" от 27-ми до 30-ти юли 1928 г. в Зонтагберг (Долна Австрия). Там се запознава по-отблизо с Рънхам Браун, Фенър Брокуей, Харолд Бинг, Йоханес Уде, д-р Ханс Кон (Палестина), Йожен Релжис (Румъния), Хелене Щьокер (Берлин), Макс Йозеф Метцгер (Майтинген близо до Аугсбург), Франц Полингер (Бахаи-Австрия ) и Раджендра Прасад (Ганди-Индия). Освен това се среща отново с Олга Мисар, по баща Попър, Пшемисл Питер, Оскар Евалд, Пиер Рамус. В конгреса вземат участие и членове на младежката, вегетарианска и с християнско-теософска насоченост общност до Вайдхофен на Ибс (Долна Австрия). Техният ръководител Карл Вилхелм изпраща репортажи от селището. След това, на път към Ото Бухингер НШ посещава немско-руския менонит и издател Йоханес (Ханс) Хардер във Вернигероде и в началото на септември 1928 г. взема участие в едноседмична среща на 12 души у Рут Шпрингман в Хаген, на която е поканен от Ерих Гуткинд (други участници са холандският математик Егбертус Брауер, холандският математик, философ и социалист Герит Манури, сръбският утопист и мистик Димитри Митринович от Лондон, еврейският скулптор Курт Кронер от Мюнхен, унгарският социалист Мано Бухингер, еврейката Аделе Кауфман, сравни също с Холсте: Кръгът Форте, стр. 300).
През пролетта на 1929 г. НШ пребивава няколко седмици или месеци в комуната до Вайдхофен на Ибс (Карл и Стефани Вилхелм, инженер Егон "Гон" Габлер, учителят Карл "Вел" и Ева "Ea" Вайсенгрубер, Юлиус Флайшандерл, Рихард Вагнер - Вилхелм и Габлер са основали през 1923 г. местна група на Теософското общество; Флайшандерл, Габлер и Вайсенгрубер от предходната година са станали "свещеници" на теософската либералнокатолическа църква). По Петдесетница участва в срещата на Пацифистката световна младежка лига (Йоханес Уде), която се провежда във Вайдховен. През август 1929 г. кореспонденция с Якоб Вилхелм Хауер във връзка с "Религиозната световна конференция"; Хауер предлага на НШ като форум "Бъдещата комуна".
1930 г. посещения от Роман Унгер (Вайдховен), Рут Шпрингман и Хорст Мюлер. НШ публикува в едно руско-американско писание (навярно "Пробуждение", Детройт) между другото и една статия за комуната Вайдховен. Приятелство с преводачката Елна Пусард и пощенския служител Хелго Виберг, издател на списание "Събуди се!" в Стокхолм. Кореспонденция с френския анархист Жан Граве.
1931 г. сътрудник на руско-американския работнически вестник "Рассвет" (Зора). Превежда на руски творби на Якоб Л. Бейлхарт и книгата на американския бивш анархист Джон Уилям Лойд (вероятно: Просветляващи мисли за помирението. Том с пантеистични впечатления и щрихи от една по-голяма религия, 1900 г.; на немски под заглавието „Просветляващи мисли”, 1908 г.).
1932 г. членовете на семейство Шайерман стават шведски граждани.
1933 г. продължително пребиваване в Естония (Роман Унгер) и Латвия. Участие в издадената от Юлиус Епщайн книга "Световен съд над омразата към евреите" (Прага, 1933 г.).
14 юли 1934 г. ново пътуване до Германия по молби на приятели: Пазевалк (Райнке), Голим (Юлиус "Уло" Гетцел и Кете Гетцел, по баща Тварди), Герсвалде (Едмунд Дребер), Берлин (Тони Хайнц и Юлия Валтер), Ваймар (Гертруд Рауш), Дрезден-Радебойл (Евалд и Агате Билц), Зебниц (Ида Фишер), Лайпциг (Клара Кнепер, Хилда Ханиш, Валдус Нестлер), Айзенах (Йосиф и Ела Лизер), Витценхаузен (Бухингер, ев. пасторка Гертруд Шефер) , Хам (Макс Шулце-Зьолде), Хаген (Рут Шпрингман), Хамбург (Елзе Бьоме, Ханс Цшишан), Травенбрюк-Винциер (фон Лелива). При съпружеската двойка Гетцел НШ се запознава с персийския мистик и писател Хосеин Каземзадех Ираншахр (Берлин-Фриденау), после заедно със семейство Гетцел посещава лекция, която Ираншахр изнася в една берлинска джамия. (През следващата година съпружеската двойка Гетцел емигрира в Рио де Жанейро.)
През юни 1935 г. призив за основаване на тропическо селище-комуна за "Човешкото семейство" и емиграция в Коста Рика. Там живее при анархиста Педро Прат (тоест Шарл Фернан Симоно) в „Far Away Farm” (Далечната ферма) близо до малкия град Сантяго де Пурискал (виж Малкълм Мензис: Мастатал). След като повечето от хората, заявили желание да се заселят там, се отказват:
22 февруари 1937 г. завръщане в Хамбург. Посещения в Травенбрюк-Винциер (фон Лелива), Гут Нойенхаген (Балдур Шпрингман), Любек (Теодор Михалчев), Пирмонт (Бухингер и квакерската къща, Леонард Фридрих), Берлин (Тони Хайнц и Юлия Валтер, Фрида Хуберт, по баща Бартес, Ида Фишер, Рут Шпрингман).
3 април 1937 г. завръщане в Ховста-Грьондал.
1938 г. покана за международна конференция с Ираншахр.
Юли 1938 г. отива на конференция в Омен-Еерде до Цволе (Холандия), на която се изявява философът Джиду Кришнамурти и оставя силно впечатление. Запознанство с Хана Индлекофер и теософа Ернст Щраух (Динслакен). После престой у писателите езотерици (теософи) Джон и Мери Хеншел в Еде, които ръководят там организацията и издателството "В служба на света". Мари Хеншел се проявява като медиум в един "Майстор Заронити". До октомври 1938 г. посещения на различни немски приятели в Хановер (Елизабет Веркмайстер), Лайпциг (Валтер и племенницата Мария Шелер, по баща Шайерман, Клара Кнепер), Дрезден-Радебойл (Билц), Зебниц (Ида Фишер), Берлин (Хорст Мюлер, който през 1932 г. се е оженил за Хелга Шпрингман), Кемниц (Гертруд Рауш), Гут Нойенхаген (Рут и Балдур Шпрингман), Пльон (Доротея Пастор, която живее там при вдовицата на търговеца Клаус Хайнрих Ернст Зьонксен), Клингберг (Паул Цимерман). След това завръщане в Швеция.
Декември 1938 г. посещение от Доротея Пастор, след като е емигрирала в Швеция на 28-ми ноември 1938 г. Умира Нана Брюс.
1939 г. умират Алфред Билц, Владимир Шайерман (след дълъг престой в затвора), Алма фон Геда. Снахата на Толстой Надя пише на НШ през юни 1939 г., че гуруто Мехер Баба го вика в Индия.
19 август 1939 г. пътуване до Естония и Латвия (Роман Унгер), там също са планирани земеделски комуни.
1 октомври 1939 г. продължава през Шчечин за Берлин-Целендорф (Хорст и Хелга Мюлер) и Пирмонт (Карл Щрюнкман, Бухингер). Чете с Бухингер Хенри Дейвид Торо. Едно планирано за ноември пътуване до Индия (при гуру Мехер Баба) не се осъществява. 16-ти октомври 1939 г. завръщане през Хамбург (Теодор Михалчев) в Швеция.
По време на войната, или малко след това, умират привържениците на "Човешкото семейство" Хайнц Баумблат (в концлагер), Петър Дънов (на 27.12.1944 г. в София), Алберт Е. Вагнер, Джон Уилям Лойд (на 23.10.1940 г.) и Николай Александрович Рубакин (на 23.11.1946 г. в Лозана).
1944 г. запознанство с германския емигрант и квакер Волфганг Зонтаг, който призовава шведската младеж към международна спомагателна служба. НШ поема "духовната грижа" за младите хора.
След края на войната могат да бъдат подновени приятелствата с Валтер Мет, Надя Липингер, Хелене Нойбер, Фридер Шрьодер, Ото Мария Зенгер, Вили Хамелрат, Райнке, Бухингер, Хорст Мюлер, Теодор Михалчев, Вилхелм Хейдорн, Йожен Релжис. Немският инженер и езотерик Паул Ото Хесе (починал през 1958 г.), който през 1950 г. публикува книгата "Денят на страшния съд", се окачествява като "нов приятел", също както и д-р Рудолф Фридрих Зибер (роден 1908 г.) от Франкфурт на Майн.
Август 1948 г. участие в конгрес на "Световен духовен съюз" (УСУ) в Лозана (Швейцария), с помощта на Мари Бетман. Там се среща отново с Ираншахр, Людовика Хайниш Маркет (Австрия/Швеция), Вили Хамелрат, Вернер Цимерман. След това отива в Хепенхайм (Фридер и Шарлоте Шрьодер), Херборн (Рут Шпрингман), 06.09.1948 г. Бад Закса (Вили Хамелрат).
9 септември 1948 г. продължава пътуването към Хилдесхайм и работи няколко седмици в един лагер на ръководената от Волфганг Зонтаг организация "Международни работни групи" (за съвместна работа по различни проекти в международни доброволчески лагери, ИАЛ) в Ротцберг. Неговата племенница Мария Шелер също участва в това (семейството й останало без покрив от бомбардировките в Лайпциг). В Хилдесхайм НШ бил посетен от Валтер Мет и Карл Щрюнкман. После престой в Пирмонт (Бухингер) и Хамбург (Теодор Михалчев, Алберт Томсен, Вилхелм Хейдорн). Вероятно през октомври 1948 г. се завръща в Ховста-Грьондал.
1948-49 г. НШ пише в Ховста-Грьондал своите "Мемоари на един странник", които са обработени и напечатани през 1950 г. от приятелите на Бухингер - квакерите Хайнц и Клара Винтер.
От 1950 г. участва в организираната от Фондация Михаел земеделска комуна в Карлсхоф, Елинген до Нюрнберг. Ръководителка е графиня Елена фон Тройберг (първоначално Ерванг до Фюсен). През септември 1950 г. Бухингер посещава Карлсхоф. Начало на кореспонденцията с шведската квакерка Емилия Фогелклоу. Не по-късно от 1954 г. се завръща в Ховста-Грьондал.
10 август 1956 г. преселване в Хагеллох до Тюбинген, Фридхофщрасе 243. Там участва в "Лекарско дело" на тюбингския лекар Ото Денингер (1910-1993). Към християнско-животореформиращата секта принадлежи един орден, наречен "Consecutio Christi, C. C." (Следовници на Христос). Привържениците живеят в едно селище в Тюбинген-Хагеллох. НШ живее там в къща без електричество и се запознава с Херберт Клаус, който трябвало да изгради био-динамичното земеделие на комуната, и бъдещата му съпруга Гертрауде (Траудл) Велер. Синът Вася в Швеция е алкохолик, неомъжената дъщеря Олга страда от депресии и само лежи в леглото. На 15.06.1957 г. е доведена от Отилде, дъщерята на Денингер, в Тюбинген, в санаториума на Денингер на Шлосбергщрасе 13. На 01.01.1959 г. се мести при баща си в селището на "Лекарско дело" в Хагеллох и умира на 02.03.1963 г. в Тюбинген.
10 април 1960 г. преместване в Клопенбург при Валтер Мет и Ингеборг Райхел, по мъж Вигман. НШ живее в Шведенхайм и там се запознава през 1960 г. със стажантката и по-късно медицинска сестра Криста Клаус (дъщеря на Херберт Клаус).
09 юли 1961 г. преместване при семейство Херберт и Лоре Клаус във Форнсбах до Мурхард (Баден-Вюртемберг). НШ е посещаван от сътрудници и ученици на много религиозни учители като Ауробиндо Гош, Рамана Махарши, Огамисана (тоест Китамура Сайо), Робърт Джеймс Лийс и Хилтон Хотема (т.е. Джордж П. Клемънтс), между които е духовният лечител Гюнтер Е. Шварц от Кюрн (Пс. Джон). Свързва се със стопанския предприемач Фриц Аугуст Хюкел (1910-1985), който през 1951 г. емигрира със семейството си от Вайлхайм в Бразилия (Блуменау). Подкрепя Херберт Клаус и неговата приятелка (и втора съпруга) Гертрауде Велер при емиграцията им в Бразилия през юли 1962 г. (с децата Албрехт и Михаел). Синът Вернер Клаус вече бил емигрирал в Бразилия през 1960 г. НШ остава първоначално при Лоре Клаус във Форнсбах.
18 юли 1963 г. преместване при семейството на Хорст и Хилдегард Хузе в Бьонингщедт до Пинеберг чрез посредничеството на музиканта и билкаря Йоханес Велден (роден ок.1885 г. в Австрия, живущ по-късно в Берлин, от 1921 г. в Скандинавия, последно в Стокхолм и Линкьопинг). След завръщането на Херберт и Гертрауде Клаус от Бразилия през 1963 г., НШ се премества при тях през 1964 г. в Отерсберг до Бремен, където Клаус е домоуправител на свободното училище на Рудолф Щайнер. От 1965 г.отново е при семейство Хузе в Бьонингщедт.
Юли 1967 г. завръщане заедно със сина Борис в Ховста (Швеция), където НШ умира на 17 август 1967 г.





Тагове:   Толстой,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2073932
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031