1898г.-13 януари. 2) Всеки един от нас е светлина, божествена същност, любов, Божи син, заключен в тяло, в граници, в цветен фенер, който сме изрисували с нашите страсти, привички, тъй че всичко, което виждаме, виждаме само през този фенер. Не можем да се надигнем, за да погледнем извън него, защото отгоре има също такова стъкло, през което виждаме и Бога, през изрисуваното от нас стъкло. Единственото, което можем – да не гледаме през стъклото, а да се съсредоточим в себе си, да осъзнаваме своята светлина и да я разпалваме. И това е единственото спасение от измамите на живота, от страданията и съблазните. И това е радостно и винаги възможно. Аз го правя. И е хубаво.

3 февруари. 10) Това, че целият живот е самоусъвършенстване, усъвършенстването на безсмъртната душа е единствената цел на човешкия живот, е справедливо, защото всяка друга цел, предвид смъртта – е безсмислена.

19 февруари.

21 март. 6) Социалистите никога няма да унищожат бедността и несправедливостта, неравенството на способностите. По-умните и по-силните ще използват по-глупавите и по-слабите. Справедливост и равенство на благата не могат да бъдат постигнати с нищо по-малко от християнството, т.е. себеотричане и признаване за смисъл на своя живот – служенето на другите. 

8) Умните социалисти признават, че за постигането на тяхната цел, главната работа е в умственото и физическо издигане на работниците. А това може да се направи само с религиозно възпитание, а те не го признават, и затова цялата им работа е безполезна.

9) Търсете Царството Божие и неговата истина, а останалото ще се прибави, това е единственото средство за постигане целите на социализма.

13) Колко би било хубаво да се напише художествено произведение, в което ясно да се покаже променливостта на човека, това, че един и същ човек може да бъде ту злодей, ту ангел, ту мъдрец, ту идиот, ту много силен човек, ту най-безсилното същество.

12 юни. 5) Непротивенето на злото е важно не само затова, защото човек трябва да постъпв така заради самия себе си, за достигане на съвършенство в любовта, а защото само непротивенето прекратява злото, поглъща го в себе си, неутрализира го, не позволява да отиде по-нататък. Действеното християнство не е в това, да се прави, да се твори християнство, а в това – да се поглъща злото.

12) Как странно и тежко ми действа като гледам моите деца, владеещи земята и заставящи народа да работи. Като угризение на съвестта. И това не е разсъждение, а чувство, и то много силно. Виновен ли съм, че не отдадох земята на селяните? Не зная.

14) Нищо не може да спаси човечеството от тази измама, в която е хванато от властта. Само религизното чувство може да даде отпор и да победи.

28 юни. Поша заминава за Швейцария, а Буланже - за България.

20 юли. 1) Живот за себе си – мъка, и затова, че искаш да живееш за илюзии, за това, което го няма и не може да бъде не само щастливо, но изобщо не може да бъде. Все едно да обличаш и храниш сянката. Животът е само извън теб, в служене на другите и то не в служене на близки и любими – това пак е за себе си, а в служене на тези, които не обичаш, още по-добре в служене на врага. Помогни ми, Господи. Ужасна заблуда е да се смесва половата любов, любовта към децата, към приятелите, с любовта към хората чрез Бога, към хората, към които си равнодушен, а  още повече към враговете, т.е. към заблудените хора.

3 август. 4) Даже ако се случи това, което Маркс предсказва, то ще се случи само това, че деспотизмът ще се премести. Преди са властвали капиталистите, а после ще властват рапоредителите работници.

5) Грешката на марксистите (и не само тяхната, а и на всички материалистически школи) е,  че те не виждат това, че животът на човечеството се движи от ръста на съзнанието, движението на религията, все повече и повече ясно, общо, удовлетворяващо всички въпроси за разбирането на живота, а не икономическите причини.   

6) Главната недообмисленост, грешка в теорията на Маркс е в предположението за това, че капиталите ще преминат от ръцете на частни лица в ръцете на правителството, а от правителството, представляващо народа, в ръцете на работниците. Правителството не представлява народ, а също частни лица, имащи власт, малко по-различни от капиталистите, отчасти съвпадащи с тях. И затова правителството никога няма да предаде капитала на работниците. Че правителството представлява народ, е фикция, лъжа. Ако би имало такова устройство, при което правителството действително да изразява волята на народа, то в такова правителство не би имало нужда от насилие, т.е. не би имало нужда от правителство в смисъл на власт.

11) Голямо заблуждение е да се мисли, че човешкият разум е съвършен и може да му открие всичко. Ограничеността на разума е видна най-очевидно в това, че човек не може да разреши (и ясно вижда, че не може) задачата за безкрайността: след всяко време има друго време, след всяко пространство има друго пространство, след всяко число има друго число, така че всичко временно, пространствено е непознаваемо.

13) Моля се Богу да ме избави от страданието, което ме измъчва. А страданието ми е изпратено от Бога, за да ме избави от злото. Стопанинът шиба с камшик добичето, за да го изгони от горящия двор и да го спаси, а добичето се моли да не го шибат. 

17) 208 стр.

24 август. 4)

7)

2 ноември. 12000  рубли за духоборите

14 ноември. 9)

11)

1899 г.

2 януари. 1) Искаме да познаваме Бога, без да познаваме Неговите закони. А можем да знаем само закони, и за Бога, за Неговото съществуване, заключаваме само затова, защото има закони, затова трябва да има и законодател.

26 юни. 15) Трябва винаги да се помни, че няма друг смисъл на живота, няма друг начин да се намери радост в живота, освен изпълнявайки Неговата воля. И как би могло да се живее спокойно и радостно!

16) По време на болест да се изпълнява Неговата воля, готвейки се за преминаване в друга форма.

17) Струва ни се, че истинската работа е работа по нещо външно – да се произвежда, да се събира нещо: имущество, дом, животни, плодове, а да се работи над своята душа – това е просто така, фантазия, когато всяка друга работа, освен работата над собствената душа, усвояването на добри навици, всяка друга работа е празна работа.

20) Правителствената машина е страшна машина. Ако разбирахме ясно опасността от нея, никога не бихме допуснали нейното образуване.

22) Човечеството е огромно животно, което търси и не може да намери това, което му е нужно. Много бавно впечатленията извикват афекти, а афектите се предават на мозъка, и мозъкът предизвиква действия. Деятелността на социалисти, либерали и революционери, това са опити да се галванизира, животното да се застави да действа, възбуждайки двигателните нерви и мускули. А има само един орган, който може да произведе всичко, ако е цял – това е главният мозък в животното, в народа – религията.   

40) Уж всички сме съгласни, че е свободен само този, който е преборил страстите, а после, знаейки това, полагаме сериозни грижи за освобождението на хората, изпълнени със страсти.

28 септември. 11) Всичко, което живее без съзнание, както живея аз, когато спя, както съм живял в утробата на майката, живее нематериално, т.е. не познава материята, а живее. Та животът е нещо духовно. Стараейки се да си спомня своето състояние до преди сънанието, на прага на съзнанието – аз познавам само чувството на тежест, доволство, наслаждение, страдание, но нямам понятие за своето или нечие чуждо тяло. Понятието за тяло (материя) се явява само тогава, когато се появява съзнанието. Понятието за тяло се явява само затова, защото съзнанието дава да се разбере, че в него присъства началото на всичко (духовно). И в същото време, щом осъзнавам, че съм начало на всичко, осъзнавам и това, че не съм цялото начало, а част от него. И точно тази частичност, пределите, отделящи ме от всичко, осъзнавам телом: чрез своето тяло и телата, които ме обкръжават.

16) Ту съм простият човек Лев Николаевич, животно, ту съм посланик на Бога.

17) Човекът е извънвременно и извънпространствено същество, което осъзнава себе си в условията на пространство и време.

2 октомври. 1) Отделността, невсеобхватността на нашето „аз” се изразява в това, че признаваме себе си за част от движеща се материя: част от материята, с която се отъждествяваме, ни дава понятието за пространство; част от движението, с която се отъждествяваме, ни дава понятието за време. Или иначе. Не можем да си представим себе си като част от материята по друг начин, освен в пространството; не можем да си представим себе си като част от движението по друг начин, освен във времето. Пространството произлиза от невъзможността да си представим два или много предмети извън времето. Времето произлиза от невъзможността да си представим два, много предмети извън пространството. Пространството е възможност да си представим два, много предмети в едно и също време, времето е възможност да си представим два, много предмети в едно и също пространство (един излиза, друг влиза).

Не би могло да има разделение само в пространството извън времето. Ако нямаше време (движение), всички предмети в пространството щяха да бъдат неподвижни и щяха да съставляват не много предмети, а едно неразделно, изпълнено с материя пространство. И не би могло да има разделение само във времето извън пространството. Ако нямаше пространство, не би могло да има движение, и „азът” не би могъл да се отдели от всичко останало.  

Моето тяло, осъзнавано от мен като „аз”, и познаващо всичко останало, е една движеща се в определено време част от материя, заемаща определено пространство.

Не е хубаво, не е ясно, а може би и невярно.

2) Анархията не означава да няма учреждения, а да няма само такива учреждения, които насилствено заставят хората да им се подчиняват, а - такива учреждения, на които хората да се подчиняват свободно, по разум. Струва ми се, че иначе не може и не трябва да бъде устроено обществото на същества, надарени с разум.

13 октомври. 1) Главната причина за семейните нещастия е тази, че хората са възпитани да мислят, че бракът дава щастие. Към брака ни примамва половото влечение, приемащо вид на обещания, надежди за щастие, които се поддържат от общественото мнение и литературата, но бракът не само че не е щастие, но винаги е страдание, с което човек плаща за удовлетворяването на половото желание, страдание във вид на неволя, робство, пресищане, отвращение, всякакъв род духовни и физически пороци на съпруга, които трябва да се търпят – злоба, глупост, лъжливост, суетност, пиянство, мързел, скъперничество, користолюбие, разврат – все пороци, които трудно се понасят не в теб самия, а у другия, ала страдаш от тях, като от своите, и такива физически пороци, безобразие, нечистоплътност, воня, рани, лудост... и др., които още по-трудно се понасят извън теб... И затова избавлението от тези страдания е само в това, да не чакаш радости, а да очакваш лошото, готвейки се да го изтърпиш.

27 октомври. 1) За свободата на волята - просто е: човек е свободен във всичко духовно – в любовта: може да обича или да не обича, повече или по-малко. Във всичко останало той не е свободен, следователно, във всичко материално. Човек може да насочи и да не насочи своята сила в служба на Бога. Само в това (но то е огромно) е свободен: може да вози или да бъде возен.

2) Война, съдилища, смъртни наказания, потисничество на работниците, проституция, и много друго – всичко това е неизбежна последица и условие за този езически строй на живот, в който живеем, и да се промени нещо или много от това е невъзможно. -  Какво да се прави? Да се измени самото устройство на този живот, това, на което той се крепи. С какво? С това, че, първо, да не се участва в този строй, в това, което го поддържа: във военщината, в съдилищата, в данъчните, в лъжливото учение и тем подобни, и второ, да се върши това, единственото, в което човек винаги е съвършено свободен: да замени в душата си себелюбието и всичко, което произтича от него – злоба, корист, насилие и др. – с любов и с всичко, което произтича от нея – разумност, смирение, милосърдие и др. Тъй както колелата на машината не могат да се обърнат със сила, защото всички те са свързани със зъбчатите колела и другите колела, а трябва да се пусне или да не пусне парата, която ги задвижва толкова лесно, точно толкова страшно трудно е да се изменят самите външни условия на живот, но да бъдеш добър или лош е лесно. А това: да бъдеш добър или лош – изменя всички външни условия на живота.

20 ноември. 1) Говорим за целта на живота - макар и не такава, каквато би била разбираема за нас, а такава, каквато би била разбираема за висшия разум. Целта - все едно, че е причина. Причината – назад. - Целта – напред. А причината, понятието за причина (а затова и за цел) се явява само тогава, когато има време, т.е. съществото в своето разбиране е ограничено от времето. И затова за Бога и за човека, живеещ божи живот, няма цел. Има живот, в който расте съзнание, това е всичко.