Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2013 20:19 - Poetesa-danowistka gowori i gluposti i istini za Tolstoy i tolstoistite
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 734 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.12.2013 20:35


ТОЛСТОЙ И БЪЛГАРИЯ
По мое скромно наблюдение, чисто човешкият психологически принцип, че нашето огледало са другите, с особена сила важи за славянството и за българския народ, в частност. Ако българин или славянин беше дал оценка за толстоисткото движение в България, навярно в съзнанието ни тази оценка нямаше да тежи колкото оценката на американеца... И затова ще започна с твърдението на професора от Университета в Индиана У. Еджертън, че толстоисткото движение не си е поставяло политически цели. Според него, религиозните принципи, които проповядват толстоистите, ги правят граждани, чиито морални качества биха спомогнали за оздравяване на живота на всяко общество. За потвърждение проф. Еджертън дава пример с българския толстоизъм, спомогнал за извисяването на нивото на личния и културен живот и на гражданите, и на обществото.
Между българските толстоисти са и такива, които тогавашният периодичен печат нарича „апостоли“: Сава Ничев, Георги Шопов, Стефан Андрейчин, Христо Досев, Димитър Жечков и Ташко Коматов. Известният поет Николай Лилиев също е считан за техен съмишленик. Издава се вестник „Възраждане“, основава се Български вегетариански съюз, създават се толстоистки комуни като тези в Алан Кайряк и Мечкюр... Издателството на Георги Шопов обнародва повече от 30 книги на Толстой. Шопов води десетгодишна безуспешна борба с бездушието на чиновниците при фалита на издателството. Пише две книги за Толстой, посещава Ясна поляна. След смъртта му неговият съратник Йордан Ковачев публикува във в. „Литературен глас“ некролог, в който се казва: „Обикнал и направил своя идеологията на Толстоя, той я понесе с всичкия жар, на който бе способен... Навсякъде той носеше ентусиазъм и вяра“. Като цитирам тази оценка на един толстоист за друг, искам да подчертая, че тези думи важат и за живота, и за делото на всички последователи на толстоизма в България...
Те с всички сили се опитват да осъществят на практика идеите за мирното, без насилие развитие на обществото. Разбира се, такава сложна и многопластова идеология не би могла да се предаде с няколко изречения, но все пак се чувствам задължена да маркирам основните идеи, вдъхновили последователите на Толстой в България. Великият писател счита революцията на човешкото съзнание, неговото усъвършенстване за главен принцип на развитие на обществото. Неговите идеи за ненасилие, хуманизъм, пацифизъм – в частност, отказ от военна служба – намират сходство с други религии и учения – будизма, конфуцианството, даоизма. Но това не дава основание на изследователи като Маргарита Терзиева, Неля Иванова и Тинка Иванова в техния колективен труд „Поглед върху българския толстоизъм“ да считат учението на Толстой за еклектично. Просто всички тези учения имат един и същ божествен източник и в основата им стоят едни и същи вселенски закони. Нека да припомним ономастичното определение на думата религия – тя идва от латинското „религаре“ – „свързвам“ – т. е. като замисъл религията е създадена да бъде връзка между човека и Бога. Ясно е, че религиите носят специфичните черти на своите основатели и на народите, които ги изповядват. Но общочовешките принципи за признаване на ценността на живота – „не убивай“ – са универсални. И макар малко хора да се замислят над това, но всяка война, всяка революция, свързана с човешки жертви, е нарушение на хилядолетни вселенски закони и не може да доведе до нищо добро.
В този смисъл Толстой не казва нищо ново, но го казва по един изключително убедителен начин. И ето сега, в 21 век в повечето европейски страни военната служба не е задължителна – ние дори не се замисляме над това постижение на хуманизма. И не на онзи – оплютия от Ленин и сие – интелигентски абстрактен хуманизъм, а един хуманизъм, който оставя на всеки човек дадената му от Бога свободна воля да бъде или да не бъде високопрофесионален наемен убиец... Нима войниците, които отказваха да отидат да се бият във Виетнам и отиваха в затвора като престъпници, нарушили човешките закони, са били толстоисти? Защо да не допуснем, че са се опитвали да спазят вселенските закони, които са проповядвани от всички уважаващи себе си религии, в това число и християнската, и са част от колективното ни подсъзнание? В този смисъл искам да припомня думите на Толстой в отговор на упреци на негови последователи, че частният му живот не съответства на проповядваните от него принципи: „Аз съм Толстой, а не толстоист.“
За съжаление, при целия си ентусиазъм, българските толстоисти са разсъждавали като типични представители на западната цивилизация – очаквали са резултати тук и сега. Запазени са свидетелства, че преди началото на Балканската война те са се обърнали към световно признатия писател и техен духовен водач с молба да отправи призив към управниците да спрат започващата война. „От това нищо няма да излезе – отговаря Л. Н. – Ще напечатат, ще прочетат и тъй ще си потъне всичко това в морето на вестникарския боклук. Тая стихия не може да се спре с никакви думи. Тук е нужен по-дълбок преврат у хората, необходимо е разяснение на религиозното съзнание на народа. Съзнание за това, че всички са равни пред бога, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е, е грях, че това не трябва да се прави.“
Какъв следва да бъде изводът от тези думи? Самият Толстой е имал съвсем ясна идея, че еволюцията на човека и на човешкото съзнание в частност, е изключително мащабен и, следователно, поне според мерките на нашия човешки живот, много бавен процес. Иронията е, че толстоистите в България при целия си ентусиазъм в подкрепата за едно еволюционистко учение всъщност мислят като революционери. Защото само революционното насилие може да очаква толкова бързи резултати...
И по-нататък, изследователите решават, че: „Толстоизмът сега е само спомен и показалец за духовния ръст на едно минало“ („Литературен глас“, 20 ноември 1940, статия на Веселин Йосифов). Според тях толстоистите „не си дават сметка, че макар и аграрна страна, България неминуемо ще върви към индустриализация; че индивидуалните откази от военна служба не могат да бъдат нещо повече от временна спирачка за войнолюбивия милитаризъм; че чрез вегетарианството проповядват красив, но безпомощен морал, чужд на „вълчите нрави“ и настъпилите икономически сътресения през 30-те години; че както руските им съмишленици не можаха да оцелеят при сталинизма, така и те неминуемо ще загинат в условията на диктатура.“
Е, тук вече е мястото на абсурдните изводи... Ясно е, че в условията на диктатура биха загинали всички инакомислещи. И все пак, толстоистите не са проповядвали правила за физическо оцеляване, това учение не е някакъв прототип на реалити шоу като „Сървайвър“. Нима Христос е оцелял физически? Нима Ботев и Левски са оцелели физически?
Физическото оцеляване обикновено няма нищо общо с живота на идеите.
Индивидуалните откази от военна служба може да не са спрели тогавашните войни, но се е натрупала критична маса недоволство, която в крайна сметка е довeла да законодателни промени – професионализация на армията и пр.
Що се отнася да вегетарианството, то покрай „диктатурата на пролетариата“ е добило зловещ ореол. Не са могли и българските, и руските болшевишки лидери да се примирят с някаква свобода на избора, която да не се поддава на контрол. Всички от моето поколение помнят студентските и ученическите столове, където винаги е имало само месо. Ако всички ние трябваше сами да си убиваме храната, мнозина щяха да бъдат вегетарианци. Помня разговор с покойния Пенко Пенков – актьор и дългогодишен директор на Хасковския драматичен театър. Той сподели, че в младостта си с ужас е отхвърлил една интелигентна и красива жена само при споменаването, че е вегетарианка... Така е, убийството на животни е превърнато в норма. Животни се убиват не само за храна, но и за удоволствие. Водещ на популярно шоу се хвали с ловните си подвизи и увлича мнозина в един варварски начин на мислене... В една група от 700 човека, каквото е училището, където работя, само аз съм вегетарианка. И какво, да реша, че трябва да се откажа от такъв избор, защото съм в малцинство? Искам да кажа, че не идеите на Толстой са ме тласнали към такъв избор, поне не пряко. Защото, макар че първото ми образование е руска филология, аз не съм учила в университета за тези идеи на Толстой. Ако всеки от нас се замисли, ще си спомни своята детска реакция на ужас и отвращение от убийството на любимото пиленце или агънце... За какво пиша всичко това? За да подчертая, че идеите за ненасилие са общочовешки капитал и не зависят от живота или смъртта на обикновени или гениални човешки индивиди. Че моралът не е нито красив, нито грозен, нито мощен, нито безпомощен.
Моралът е съответствие или несъответствие на законите, изграждащи вселената.
Ще дойде ден, когато цялото човечество ще е осъзнало ужаса на насилието над хора и животни. И Толстой е дал своя изключително ценен принос за това. Между другото, от създадените от българските толстоисти вегетариански ресторанти в София – поне до 1981 г. – беше оцелял един. И даваше относителна свобода на избор. И това е една от многобройните заслуги на българските толстоисти пред следващите поколения.
В доклада си „Вегетарианството у нас през 1923 – 1924 г.“ Иван Куюмджиев – секретар на БВС, повлиян навярно от политическата обстановка в страната, патетично твърди, че „движение, което не създава мъченици, не може да запали света“. Е, според новите исторически обстоятелства, за съжаление, и българските толстоисти създават мъченици.
Политическите промени след 9 септември 1944 г. дават нов тласък за разпада на толстоисткото движение. Ненчо Илиев и Борис Йоцов, макар и гравитиращи край него, са уважавани от тази общност. Те са убити – първият дори без съд и присъда. Йордан Ковачев е интерниран в концентрационните лагери в Персин – Белене и Куциян като адвокат-защитник на Никола Петков. И все пак и мъчениците на толстоизма в България не могат да спасят движението в неговия нереформиран вид. Светът се променя, толстоистите – не! И все пак...
Ще използвам само един, но изключително значим и емблематичен пример – лечителя Петър Димков! Той е припознал Лев Николаевич като свой духовен ръководител. Един от неговите биографи – Яков Янакиев – подчертава, че това е било внезапно интуитивно озарение, което е споделил спонтанно с жена си. През целия си живот Петър Димков е следвал житейски основополагащи принципи, формулирани от великия писател и заучени буквално наизуст от великия лечител. „Не вярвайте и на тази, особено усилила се днес опасна съблазън, която учи, че най-висшето назначение на човека е да преправи съществуващото в известно място, в известно време общество, като прибягва към всевъзможни средства, дори и към такива, които са явно против нравственото съвършенство. Не вярвайте на това. Тази цел е нищожна спрямо целта, която проявява онова божествено начало, вложено в нашата душа.
Вярвайте в себе си и живейте така, че да напрягате всичките си сили за усъвършенстването си, да направите всичко, което можете да сторите за ваше добро и за доброто на целия свят.
Търсете само истината и правдата – останалото ще дойде само.“
Яков Янакиев цитира записки на великия лечител от трудовете на Толстой. Ясно е, че Димков е следвал духа, а не буквата на толстоизма. Той не е тръгнал да прави земеделска комуна. Вместо това, той е подел кампания и е възстановил Аспаруховия вал, намесил се е решително, за да се запази родната къща на Левски, заедно с архимандрит Стефан е създал прочутото Аязмо край Стара Загора... И пр., и пр. Правел е по нещо добро и значимо за хората и за израстването на собствената си душа навсякъде, където е бил изпращан да служи, докато е бил военен. И, разбира се – делото на живота му – лечителството, възстановяване и развиване на наследството на българската народна медицина. Пътувал е от град на град, лекувал е безплатно, а в един дълъг период – и нелегално. Не ви ли прилича това дело на делото на светите безсребреници Козма и Дамян?! Освен това, като подвиг в мирно време, той ни е оставил и три безценни тома, посветени на българската народна медицина. Един свят, изпълнен със служение на хората. Живот, вдъхновен от идеите на Толстой.
Само този български последовател на толстоизма да беше живял в България, пак би било достатъчно! А те са стотици. Материалите, които успях и не успях да прегледам, са направо безкрайно количество.
Толстой е поддържал постоянна връзка с българските си последователи. И, все пак, по свидетелство на личния му лекар Душан Маковецки, в своето предсмъртно бягство от Ясна поляна Толстой е отивал при Дънов, а не при своите съратници...-Gluposti-tolstoist Връзката на писателя с България и нейните мислители придобива многопланов и многоаспектен характер. Може би става дума за търсене на подкрепа от един равностоен по духовен ръст духовен брат, може би става дума за съвместно търсене на Бога от двама духовни гиганти...- Gluposti-tolstoist
Много по-известни и традиционни са представите ни за влиянието на Толстой върху българските писатели. Но това, както се досещате, е тема на други изследвания и следващи статии.
Започнах този текст с цитиране на мисли на проф. Еджертън за ролята на толстоизма в България. Сега само искам да допълня, че макар толстоизмът като организирано движение да принадлежи на историята, онази главна част на толстоистките идеи, която има Божествен произход, не е подвластна на смъртта.

Библиография:

1. Маргарита Терзиева, Неля Иванова, Тинка Иванова,
„Поглед върху българския толстоизъм“, издателство „Наука инвест“ – ООД, Бургас, 2003.
2. Яков Янакиев, „Чудесата на Петър Димков“, издателство „Милениум“

Мина Карагьозова


Тагове:   tolstoy,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2074849
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031