И какво...
Погребахме ги...
Тях, които цял живот
се грижиха за нас.
      И защо...
С нищо не заслужихме
тяхната любов.
Прахосахме младите си сили,
в алкохол, любовни драми,
в някакви идеи и мечти - миражи.
Не разбрахме защо търпят
превити на полето.
Те храниха царе и султани,
капиталисти и червени бюрократи.
Разноцветни политици - демократи,
приватизатори и мутри.
Не им помогна бунта на Спартак,
нито смирението на Христос.
Обречени на труд и мъка,
единствена надежда бяхме ние.
      С отворени очи умряха.
Тогава, вече късно
       проумяхме ние...

толстоист - Й. Йорданов