Простият  човек                                                          


                                Нищо и никой -аз
                              в океан от мъка, труд
              и животинско насилие.
 Милост и добро 
 крещят безсилно в мен.
                            Аз-нищо и никой 
 захвърлен трудов червей.
 Насилие от Бог -да работя
  насилие от измислени закони
                                на висшеобразовани скотове.
 Важен е живота.
                                 Важен е разплода.
                     Важна е естетиката.
  Важна е професията.                            
 Съзнание не съществува.
  Животните живеят 
   не от нужен труд-
  а от моя черен труд.
                     Те са в църкви
джамии,синагоги.
                                 правителства,бордей.
                                 полиция,военни.
                         съд,прокуратура.
 бизнесмени,банкери.
                          адвокати,инженери.
                          престъпници и мутри.
  В земен ад съм,
                             трудов червей.
                             черна пот и пръст.
                              Като си прост.
                              Ще те изтискат.
                              Ще те те използват.
 Ще те презират.
 Ще те пребият.
                               Ще те ограбят.
                               Ще те убият.
                               Защото са животни,
                                не синове на Бога.
                                Като Христос и Левски,
                                 Толстой и Ганди
Нищо и никой-аз,
                                   простия човек
                                      от милост и добро
 За животните е този образован рай  
 За простите е трудов ад.
      а те самите-                                            
 Нищо и никой-
                                       трудови скотове,
 за държава,бизнес и религия...