Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2013 15:11 - За България ли е тръгнал Лев Толстой
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 1481 Коментари: 0 Гласове:
0



За България ли е тръгнал Лев Толстой?

Поводът за бягството на Лев Толстой в ранното утро на 28. октомври 1910 г. (стар стил) е несъгласието на семейството му (с изключение на дъщеря му Александра) със завещанието на Толстой, в което той предоставя безвъзмездно публикуването на творбите си на всеки, който пожелае това. Това става ясно от забележка към завещанието, което е формално и за да е юридически изправно, в него са посочени най-близките му хора – В.Г.Чертков и дъщеря му Александра, които получават правата над литературното му наследство.
Причината за бягството е религиозният светоглед на Толстой, родил учението и движението, наречено „толстоизъм“. Този светоглед го кара да се отрече от аристократичната си среда, от имението и земите си, които предоставя на семейството си с уговорка, че след смъртта му земите му ще бъдат предоставени на селяните по проекта на американския икономист Хенри Джордж, което и става през 1913 г.
Този светоглед го кара да се отрече от православната и всякакви църкви и обреди, от държавата, а накрая и от семейството.
През есента на 1910 г., вече 82-годишен, Толстой започва да търси път и убежище далеч от Ясна поляна. Поръчва на личния си лекар и приятел – толстоист Д.Маковицки да разбере как може да му бъде издаден задграничен паспорт, в колко часа сутрин има влакове на юг, минаващи през близка до Ясна поляна ж.п.гара. Пише и на свой съмишленик – селянина М.Новиков да му намери къща в неговото село Боровково. Ден преди бягството си казва, че стои в Ясна поляна единствено заради дъщеря си Александра, която споделя неговия религиозен светоглед.
На 28.10.1910 г., когато напуска родната си Ясна поляна с личния си лекар Д.Маковицки, казва на дъщеря си Александра, че смята да отиде при сестра си в Шамординския манастир, но ако промени намеренията си ще й телеграфира за новия маршрут, на името на В.Г.Чертков и с псевдонима - Т.Николаев. В каляската на път за малката гара до Ясна поляна се съветва с Д.Маковицки къде да отидат, като Маковицки му предлага Бесарабия при близък толстоист. Но Толстой се спира да отиде при сестра си Мария в Шамординския манастир. В близкото село до манастира Толстой си наема къща. Но пристига дъщеря му Александра с приятелката си и те настояват да продължат бягството. Толстой отказва с думите: „Трябва да обмислим, тук е добре.“ Сестра му Мария и дъщеря й Елисавета Валерианова настояват да остане в селото. Следва обсъждане къде да отидат като отпадат Бесарабия и Крим, а Толстой се спира на Кавказ – гр. Грозни и околностите му, като отказва да отиде в комуна или при познати, желае да живее в обикновено село. На този ден Толстой пише до В. Г. Чертков: „Все ми е едно къде ще отида. Реших на юг – Кавказ и то заради болната си дъщеря Александра (30.10.1910 г.). Отново тръгват с влак, вече четирима – Толстой, Маковицки, Александра и придружаващата я приятелка. Отново разискват къде да се насочат и решават да стигнат до Новочерказк (Ростов на Дон) при племенницата на Толстой и оттам да тръгнат за Кавказ или за България или за Гърция, като Толстой се спира на двете балкански страни, които са малки и той е неизвестен там. Третият вариант е да останат в някое село до Новочерказк. Всичко изложено до тук се потвърждава от спомените на Душан Маковицки и Елисавета Валерианова, които са преки участници в събитията. Става ясно, че Толстой се колебае къде да се установи между няколко варианта. Неговото желание е било някое неизвестно село в Русия, независимо къде се намира и ако това не стане, то също така не е изключвал и другия вариант да живее в чужбина и то в малка страна като България или Гърция, където ще е на спокойствие.
Митът че Толстой е тръгнал за България започва от спомените на Александра, която пише, че Маковицки й е казал, че ще отидат в толстоистка комуна в България, и ако това не стане – в Кавказ. Същото пишат В.Булгаков и П.Бирюков, които са много близки на Толстой и цитират Александра. Същото твърди и д-р А.Семеновски като цитира думи на Маковицки, казани на София Андреевна в Астапово. Тези твърдения се подемат и разпространяват от Ромен Ролан в „Животът на Толстой” и Стефан Цвайг в „Толстой”. Така придобиват популярност. Но писмата на Толстой до В. Г. Чертков по време на бягството му, писмото до Новиков, спомените на Маковицки и Валерианова (племенницата на Толстой) не водят до този категоричен извод – целта и желанието на Толстой да е била толстоистка комуна в България. По-скоро Александра и обстоятелствата са принудили Толстой, който иска да намери спокойно кътче в Русия, да се съгласи да я напусне като я замени с някоя малка и неизвестна страна. В България би го посрещнала радостно само групата толстоисти, начело с Георги Шопов и Сава Ничев, а М. Попов е бил в затвора. През 1910 г. в България няма съществуваща комуна и такова толстоистко движение както след 1920 г. Толстой остро е критикувал българското правителство в отворено писмо, публикувано в български вестник през 1900 г. Най-близкият личен приятел – българин на Толстой е Христо Досев, който по това време не е в България, а в Кавказ и от гр. Майкоп му изпраща телеграма в Астапово, че го очаква при него и е готов да му отдаде труда и любовта си. Но Толстой вече пътувал към вечността, към своя разумен и морален Бог, който всеки може да открие в себе си, стига да се отрече от егоизма, естетизма, суеверието и култа към науката.



Тагове:   Толстой,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1721059
Постинги: 1631
Коментари: 414
Гласове: 1174
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031