ДЕМОКРАТ

На Чапрашиков Аероплански

Демократът чест не знае,
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.

Той гешефтите обича
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.

След тез подвизи безстрашни,
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!

Всеки плахо се прекланя,
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…

Демократът срам не знае,
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.



ЕЛЕГИЯ

Декламира Фаденхехт

Помниш ли, помниш ли прежната власт,
прежната власт със големи печалби?
Ах, не проблясвайте дето съм аз,
спомени розови в днешните жалби,
в Шумен в затвора затворник съм аз,
розови спомени в днешните жалби,
моята грешка е в прежната власт,
моята казън са тия печалби.

Помниш ли, помниш ли в прежната власт –
орден от кайзера, почест, печалби?
Ах, не събуждайте милия глас –
глас Фердинандов – сред тия ми жалби,
в мрачен затвор съм заключеник аз,
спомени минали в днешните жалби,
сън е била, сън е била милата власт,
сън са били мойте големи печалби.




НОСТАЛГИЯ

На грижата несретен беден син

оставих те, о, родно село, с мъка

и в пазвата на тъжната разлъка

по те тъгувам морен и самин.

Тъгувам аз сред болка и нерадост

по твоите заченати поля,

където волно мойта волна младост

на своите златни люлки ме люля.



Тъгувам аз по твойта равнина

де златна нива златен клас налива

сред люлката свещенно мълчалива

на своята свещенна тишина.



И все така те помня, мое село:

ти тулиш се в мълчание и сън,

и слънцето, коси над теб разплело,

целува те със своя златен звън.

И ти се къпеш в глъхналия вир

на своята предвечна самотия,

загледано в небесния ефир,

към който мудно синкав дим се вие.



И все така смълчано аз те помня

във своите нерадостни мечти

и в дни на скръб душата ми бездомна

към тебе се възнася и мълчи.



И винаги, омръкнал от печали—

в студените прегръдки на града—

тъгувам аз по дните отлетяли

далеч от теб—в нерадост и беда!



И искам аз отново да се върна,

и цял живот на тебе да отдам,

нерадостната майка да прегърна

и своята нерадост да щ дам.



И аз ще дойда пак при свойте братя,

ще дойда аз—несресен и самин:

стопли ме ти във своите обятия,

кат бедна майка бедния си син!


..............................................................
  Душата ми на Бога светла е светиня:
  през мен,чрез мен на хората говори той
...................................................................