Всичко се изследва но не и човешката психика и духовния му свят и цености.Защо?Защото ще стане ясно разминаването между духовното и принципите на системата.Ще стане ясно как висше образованите се възползват от необразованите и няма равнопоставеност между видовете труд.Как съзнателно се игнорира факта че сме първо хора с едни и същи нужди-материални и духовни.И след това има значение какви способности всеки притежава.Но първото не съществува за системата а само второто е важно.Защо?Защото няма истинско определение,няма религиозно-научно отношение към човека като същество с тяло,ум,съзнание.Човекът се разглежда само като биологично тяло и интелект-ум.Разбира се основното е биологичното тяло и ума-интелект-без тях няма човек и негов живот.На това е стъпила обществената система-организация на производство на храна и топлина за човешкото тяло-това е основната дейност на човека и е битието на тялото.Интелектът е обърнат изцяло към битието на тялото и самото тяло като съхранение и разплод.Това е цивилизацията на маймуната с ум.Несериозното,ненаучното,недуховното отношение към съзнанието на човека като умение за осмисляне на себе си и света е причината за маймунската цивилизация.Всичко да се изследва,всичко е позволено,всички сме животни и няма правила в нас а само обществото може да контролира чрез насилие маймуните.Разбира се в подобна среда животинското триумфира-разврат,насилие,измами,манипулации,експлоатация...Кой се занимава със съзнанието на човека:науката-философия,психология,психиатрия;религията в стотици разновидности но всички безумни,суеверни,обрядни;изкуството-абсулютно безредно описание на чувства и външния свят и само един Достоевски и Толстой които навлизат в съзнанието на човека.Нуката така разделена на философия,психология,психиатрия няма обща основа-първата е абстрактна,втората-конкретна но без връзка с основата,третата-биологично-медицинска безсмислена без първите две и общата основа.Но основното е основата и тя е-РЕЛИГИЯТА.Но не тази съществуващата а научната религия която е в човешкото съзнание и присъства единствено в произведенията на Достоевски и Толстой.Достоевски не е писател а е изледовател на психиката като съзнателни и несъзнателни процеси докато Толстой търси и дава път-изход от несъзнателното към съзнателното.Достоевски разглежда съзнанието само в себе си,един независим духовен свят-борба между животинското и моралното и външния материален свят не влияе и не присъства в този свят-борба.При Толстой е обратното -съзнанието живее чрез външния свят и за външния свят.Този материален свят включително и хората, гради съзнанието,то е ангажирано с другите не е само в себе си както е при Достоевски.И всъщност съзнанието при Толстой е несъзнателното-животинско и става съзнание когато в сблъсака със света съзре и признае морала за ръководно начало в себе си и света.При Достоевски няма изход от духовната борба освен нелогична,необяснима вяра в богочовек с име Христос,който е възкръснал от мъртвите.Именно този изход-извод на Достоевски е доказателство ,че той отстъпва от логиката си при описание на процесите в съзнанието на човека.Извод необясним,неразумен,неземен.При Толстой не е така-борбата в човека не е така ожесточена напротив човека битува в животинско-несъзнателното и борбата започва когато незнайно как в съзнанието се появява морала.И борбата започва не в човека а между осъзналия морала човек и съществуващата обществена реалност.Разбира се истината е когато съчетаем двете изследвания на Достоевски и Толстой в едно-борбата е в човешкото съзнание и първоначално е сама за себе си,като външния свят и материален и обществен я активира още повече  и помага за избора на човешкото "АЗ".Но изборът е на човека-да приеме че освен тяло и ум има и съзнание.В съзнанието има две враждуващи страни-животинско-умна срещу духовно-морална.Но това не се признава,не се разкрива,не се взема позиция коя е правилната и нужната и е истинското "БЛАГО"(термин на Толстой) за човека.Обществото не желае да се разкрият "тайните" на човешкото съзнание защото цялата система ще рухне и се изгради не на животинско-умна осново а на морално-духовна.Двете начала в човека-биологично и духовно ще са равнопоставени а не както сега -умния и силния по законите на джунглата ще експлоатира простите и бедните.В умно-животинската система липсва РАЗУМЪТ който е в основата на морално-духовната бъдеща обществена система с грижа  и знания какво става в съзнанието на човека а там е страшно и безнадеждно неразумно без ненадминатия учен Лев Толстой прескочил стъпалата на Достоевски и показъл нормалния човек и нормалния живот на обществото.Достоевски е вървял към истината и показал борбата в човека но не е видял истинския разумен изход по който е тръгнал Толстой и променил себе си но не и обществото което се води все-още от умни по животински псевдоводачи.......