Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2012 10:56 - Анархист за ненасилието
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове:
0




Статията е публикувана във вестник „Graswurzelrevolution”, бр. 328, април 2008, стр.14.
Анархист, пацифист, гражданин на света
Спомени за Тодор Михалчев (20ти април 1899 – 29ти април 1968)

„… няма друга дейност, която днес да е от такова значение и такава необходимост, както дейността, посветена на мира – мира в Германия, мира в целия свят.”
Тодор Михалчев

На 29ти април се навършват 40 години от смъртта на пацифиста и анархиста д-р Тодор Михалчев. През 1945 година този българин е бил сред основателите на немската секция на Интернационала на Борците против Войната (War Resisters" International). Последните 40 години от живота си той прекарва в Германия, където с цялата си енергия се посвещава на движението за мир.

Тодор Михалчев е роден през 1899 в малоазийското градче Ески Фочи. Няколко години по-късно семейството му се връща в България. Малко преди края на Първата Световна Война бива повикан да служи в армията, където през септември 1918 става свидетел на Владайските бунтове – след тежко поражение от войските на Антантата няколко хиляди български войници се отправят към София, за да потърсят отговорност от виновниците за войната и да свалят от власт тогавашното правителство. Жестоката реакция на правителството, както и идейното влияние на събитията в Русия от октомври 1917, събуждат интереса на Михалчев към политически и социални въпроси.

През 1918 година му е разрешено да прекрати военната си служба, за да продължи образованието си. Когато през 1920 година отново е повикан в армията, той отказва да служи по политически причини. Следват 4 години на преследване от страна на властите, 14 месеца от които в затвора, при тежки условия.

Още от ранна възраст Михалчев следва идеите на анархизма, става вегетарианец и усвоява международния език есперанто. Доброволно се отказва от учителското си място и започва да работи селскостопанска и миньорска работа, пише множество статии за анархически и социалистически вестници и участва в многобройни дискусии в рамките на българското анархическо движение.

Първоначално той е убеден, че борбата за един безвластен свят трябва да бъде въоръжена – с всички възможни средства. На употребата на сила в този случай той не гледал като възпитателно средство и самоцел, а като начин, да се премахне възможността, някой да се държи силово спрямо други хора.

Около 1920-1921 година сред българските анархисти започнало да се формира едно ново течение, което се обявило за съпротива изцяло в духа на принципите на ненасилието. Михалчев се запознава с идеите им и ги приема. От решаващо значение за него са моралните аргументи срещу психологическите и физическите последици от всяка употреба на сила, както и убеждението, че една социална революция може да бъде извършена не с употреба на оръжие, а въз основа на промяната на общественото мнение. Целта, според него, трябвало да бъде усъвършенстването на личността. Нито едно средство не можело да стои над тази цел. Той подчертавал значението на положителната, творческата и последователната психологическа работа, така че да може да бъде събудено общественото съзнание.
Паралелно с това Михалчев прави един задълбочен анализ на социалната и икономическата структура на тогавашното българско общество, в което преобладавали селското и занаятчийското съсловие, а не работническият пролетариат. Така се засилило неговото убеждение, че са необходими нови методи на борба, съответстващи на българската действителност, а не на тази във високо индустриализираните западни общества.

През 1924 година Михалчев напуща страната, бягайки от управляващия режим. Следват две трудни години във Франция, където той преживява с тежък физически труд. Тук той се свързва с други избягали български анархисти и продължава да изучава идеите на пацифизма.
Между 1926 и 1929 година Михалчев живее в Англия, където пребивава в селскостопанската комуна „Белият път” („White Way”). От особено значение за него са интелектуалните занимания и дейността в името на мира на останалите обитатели на комуната.

През 1929 година Михалчев се преселва в Хамбург, Германия. Въпреки голямата безработица и материална оскъдица по онова време, той остава верен на своите виждания. Продължава да превежда произведения на чуждестранни автори на български език – н.пр. на френския философ, индивидуалист и пацифист Ан Ринер, на унгареца антимилитарист Андреас Лацко и на френския пролетарски писател Франсис Андре. Едновременно с това Михалчев често оказва помощ на много наети български работници в Германия (преди, по време и след края на Втората Световна Война) чрез преводи, със съвет или място за нощувка.
През 1935 година той защитава докторската си дисертация върху ранно-либералния английски философ Уилиям Годвин – изследване върху най-значимото произведение на Годвин „Политическа справедливост” както и върху неговия принос в рамките на ултра-радикалните, либерално ориентирани политически учения. Заедно със свои професори, Михалчев се опитва да помогне на хора, които са били застрашени от расизма на националсоциалистите.

Непосредствено след края на Втората Световна Война той възстановява немската секция на Интернационала на Борците против Войната (ИБВ), на която е председател от 1947 до 1956 и генерален секретар от 1956 до 1966. В продължение на 20 години издава списанието „Преглед на мира” („Friedensrundschau”), пише многобройни статии, книги и брошури по темите отказ от военна служба, ненасилие, антимилитаризъм, мир, свобода, демокрация, човешко достойнство, разбирателство между народите и др.

Докато в ранните си години Михалчев гледа на отказа от военна служба като на „лична морална кауза”, по време на Втората Световна Война и тежките бомбардировки на Хамбург от страна на Съюзниците в него кристализира виждането, че това трябва да бъде възприето като една социална и организирана задача в духа на принципите на ненасилието. Според Михалчев, една от главните причини за войната се криела в съществуващия обществен ред. Под влияние на Ганди, Толстой и българския пацифист Йордан Ковачев, той настоявал правото на отказ от военна служба в Германия да включва отказа от всеки вид дейност, която можела да служи за подготовката и воденето на една война – с и без оръжие. В своята осемтомна книга „Съвестта пред военната комисия” той обосновава отказа от военна служба от различни гледни точки: хуманна, политическа, социална, икономическа, християнска и др. Години наред Михалчев подкрепя млади немци, които отказвали да служат в армията.
Принципът на ненасилие бил приложен и в децентрализираната структура на хамбургската група на ИБВ. Михалчев подчертавал, че децентрализацията е тясно свързана със самодисциплината, така че една организация да не се разпада, а отделните и’ елементи да могат да се развиват и сътрудничат по между си автономно.
След дълги години в изгнаничество прозрял необходимостта от единство и толератност между народите. Умението, да се посредничи неутрално и да се помирява, била за него една от най-значимите задачи на всяко пацифистко движение. Един от основните принципи на ИБВ гласял: „Ние не желаем да сътрудничим нито с едностранни, „източно” ориентирани организации, насочени срещу Запада, нито пък с едностранни, „западно” ориентирани организации, насочени срещу Изтока.” Михалчев считал активната, изграждаща готовност за положително сътрудничество, работа за главна задача на ИБВ.
Гледал на себе си като на скептик в смисъла на Сократ – като на някого, който никога не ще може да узнае „абсолютната истина”. Живял като независим индивидуалист и гражданин на света, без да подаде молба за немско гражданство и без да плаща данъци на немската държава, за да не подкрепя милитаризма и военщината. Негови приятели и членове на ИБВ си спомнят за него като за един много скромен, смел, високо морален и идеалистичен човек.

Когато през 1966 година Тодор Михалчев решава да се завърне в родината си България, за много това означавало „не само една повратна точка в неговия личен живот, но и голяма загуба за немската секция на ИБВ.”

Боряна Александрова
*Използвана литература:
Михалчев, Тодор: Лични спомени на Тодор Михалчев, Архив „Актив”, Хамбург, 1996.
Гюделев, Борис: Непубликуван ръкопис за живота на Тодор Михалчев, Февр. 1970, България. (притежание на архива „Фриц Кюстер” в гр. Олденбург, Германия)

препратка: http://aresistance.net/theory/others/019.php


Тагове:   анархист,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2074114
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031