МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 4831 / 2010 г. по описа на ВРС, XXII състав, постановена на 23.11.2011 г.



Постъпила е частна тъжба от П.С.В. с ЕГН: ********** *** срещу Й.Д.Й. с ЕГН: **********, с която тъжителят повдига обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НК, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 22.10.2009 г. в подаден сигнал до Варненска окръжна прокуратура вх. № 4268 / 2009 г. , разпространил позорни обстоятелства за П.С.В., а именно: – „…адв. В. желае да разговаря единствено с М., като разчита на нейното психично състояние, за да я манипулира”, както „… и да не се правят с нея адвокатски експерименти.

В съдебно заседание частният тъжител поддържа така възведеното обвинение, като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание за осъщественото от него престъпление.

Подсъдимият Й., дава подробни обяснения пред съда, като счита, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

П.В. е адвокат във Варненска адвокатска колегия. Покойната Е. М. – Н. от 2004 г. ангажирала тъжителя, като неин процесуален представител, по повод изпълнение на Решение на съда в Страсбург. През 2009 г. здравословното състояние на М. се влошило. Подс. Й. подал сигнал до Варненска окръжна прокуратура с вх. № 4268 / 2009 г., в който посочил, че лицето Митева се нуждае психиатрична помощ. В тази връзка посочил, че адв. В. желае да разговаря единствено с Митева, като разчита на нейното психично състояние, за да я манипулира”, както и че с нея не бива да се правят адвокатски експерименти.

Въз основа на подадения сигнал, било образувано гр. дело № 145 / 2010 г. на ВОС за поставяне под пълно запрещение на Е. М. – Н.. Последната натоварила тъжителя адв. В. да я представлява и защитава нейните интереси. В рамките на запознаване с делото, на тъжителя станали известни посочените в сигнала обстоятелства.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на обясненията на подс. Й., показанията на св. В., С., П., В., както и от приложените по делото писмени доказателства – вх. № 4268 / 2009 г., Копия от протоколи на съдебни заседания по гр. дело № 145 / 2010 г., банкови извлечения, Решение на съда в Страсбург, пр.пр № 9038 / 2010 г. на ВРП, изп. дело 0 14206 / 1998 г., Жалба от Е. М., Решение на ВРС по ЧНД № 1918 / 2009 г..

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

По отношение на обвинението за престъпление по чл.148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НК, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК:

Съдът е постановил осъдителна присъда, като счете, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НК, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Налице е една от формите на изпълнителното деяние, разгласяване на позорни обстоятелства за тъжителя, а именно определил е адвокатската му дейност по отношение на негов клиент като манипулативна, както и че е извършвал адвокатски експерименти. По същество подсъдимият е изразил отрицателна оценка, отрицателно мнение за личността и професионалните качества на частния тъжител в езикова форма, като същите са станали достояние определен кръг лица имащи поглед върху работата на Велков. Използваните изрази в контекста на изложението недвусмислено представляват оценка за работата на адвоката и начинът му на процедиране с клиентите. Посоченото изложение в сигнала има клеветнически характер, доколкото е свързано със специфичната дейност на адвоката. В тези среди от изключително значение е доброто име, което в повечето случаи се утвърждава в един значителен период от време, а тези обстоятелства засягат отрицателно етичните представи на голямото мнозинство от обществото, които ползват адвокатски услуги и най-вече създават отрицателна репутация за личността на засегнатия, а доколкото това е така, те следва да бъдат определени като позорни.

За да е налице разисквания състав на престъплението, следва освен обстоятелствата да са позорни, но те да са и неистински. По делото съществуват категорични доказателства, в частност приетите банкови документи, изпълнителни дела, жалба от Митева до ВРС и др., адв. В. по някакъв начин е манипулирал своята клиентка, още по-малко да е извършвал някакви адвокатски експерименти. От доказателствата се установява, че същият е действал в рамките на своите правомощия, с които го е натоварила неговата клиентка и в неин интерес.

Безспорно е и че клеветата е разпространена чрез сигнал до Варненска окръжна прокуратура, входирано с № 4268 / 2009 г., което попада в обхвата на т. 2 от чл. 148, ал. 1 на НК.

Установено с категоричност по делото е и авторството на деянието, доколкото е безспорно, че сигнала, в който е направена оценка на В., изхожда именно от подс. Й., съдържаща имената на подателя и подписана от самия. Горното се установява от обясненията на подсъдимия, като последния не оспорва цитирания факт.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е целял и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, като е съзнавал, че съдържанието на сигнала съдържа позорни обстоятелства за В., като е целял именно това – те да бъдат възприети от широк кръг лица.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на пълнолетният Й. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. за престъплението по чл. 148, ал. 2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание ”глоба”; 2. видно от приложената по делото справка за съдимост, изх. № 39028 / 05.10.2010 г. на ВРС, деецът е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл. 78 А от НК; 3. от деянието не са причинени имуществени вреди.

При определянето на наказанието съдът прие като смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и доколкото няма данни за други подобни деяния, следва да се приеме, настоящото е инцидентна проява, а Й. има правилно отношение към законоустановения ред в страната. Горното от своя страна обуславя ниска степен на обществена опасност на дееца. Следва да се отчете и невисоката обществена опасност на инкриминираното деяние, а отегчаващи вината обстоятелства няма. Предвид изложеното съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78А, ал. 1 от НК при сравнителен баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в минималния размер предвиден в закона, а именно - “Глоба” в размер на 500,00 лв.



На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й. бе осъден да заплати на тъжителя В. направените от него разноски по делото в размер на 800,00 лева.





В този смисъл съдът постанови присъдата си.





  РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

      толстоист:подло лицемерие и низост е този текст без коментирани конкретни доказателства и повод  за "клеветата" и премълчаване на установената психична болест на човека който бе ограбен по подъл и измамлив начин от жалващия се адвокат.С това "правосъдие" сме обречени ...Че и това не му стига на адвоката-измамник -завел е и второ дело за клевета за същото за което  вече съди изобличителя си, което е  абсурдно и ще приключи абсурдно.