Толстой, държавата и историята
август 2010

Наближава 100-годишнината от деня, в който нашият Лев Николаевич Толстой, измъчван от това, че не е живял в хармония със своите високоморални схващания и обзет от идеята за смърт­та, напуска дома и семейството си в една ледовита нощ, за да завърши живота си в прегръдките на “бялата смърт“ край една жп-гара.
Казвам нашият, защото Толстой бичуваше безпощадно царете, духовенството, министрите, помешчиците – с една дума всички господари и слугите им. Толстой вярва, че обществото може да реши своите проблеми чрез нравственото усъвършенстване на индивидите, чрез ненасилието и връщането към истинското християнство от Първия век, когато цезарите на Римската Империя разпъваха на кръста неговите последователи, хвърляха ги в арените с диви зверове или им наливаха в гърлата разтопено олово. Толстоевото християнство е освободено от патриарсите, от владиците и поповете, към които той е изпитвал най-дълбоко отвращение. Той е наш още и затова, защото мнозина анархисти като стария бай Христо Колев дойдоха при нас от средите на толстоистите.
Толстой изпитва същото отвращение и към царския режим, към всемогъщите самодържци и заобикалящите ги властници-слуги. Заради бичуването на духовенството (което нашият Ботев нарича “византийска воня непорината“) той е обвиняван от Църквата във всички смъртни грехове и е отлъчен от нея през 1901 г. През 1903 г. писателят заклеймява публично антисемитските погроми и обявява пряко отговорни за тях царското правителство и неговото духовенство, като посочва слугинската му роля спрямо държавната машина. За Толстой държавата, заедно с висшето духовенство, е една истинска проказа, от която боледуват обществото и индивидите и която той бичува като никой друг в своето резюме на Руската история (публикувано в памфлета му “Едно е потребно“ (Единое на потребу), 1905 г.) В него Лев Николаевич влиза в категоричен разрив с всички форми на официалната и официозна история.
* * *
Тук публикуваме за читателите на “Свободна Мисъл“ този полет на великия писател над световната и руската история по неговия първоначален, нередактиран вариант:

“Държавната машина е такова учреждение, при което неколцина души или един човек могат, като оглавят правителството, да се разпореждат с живота, имуществото и – което е страшно, – не само с умственото, но и с нравственото състояние на всички хора в държавата, която са оглавили. Те – неколцина души или един деспот, каквито бяха във Франция първо кралете, след тях Конвентът, после Наполеон, след това пак кралете с министрите и техните камари, после пак Наполеон, после пак, но вече без кралете, министрите с техните камари.
Така е и в Англия, и в Германия, така е и в Америка, така е и в Турция, в Русия, в Япония – навсякъде, където съществува правителството-насилник.
Разликата в тези държавни машини е само в това, че в някои страни – Франция, Америка, отчасти Англия и Германия – тези усложнени механизми се управляват от повече, а в други – от по-малко хора; в някои държави, по стария, прост механизъм, управлява един човек. Така е в Турция, в Русия. …
Достатъчно е само да се проследи историята на властимащите във всички европейски народи, за да се забележи неизменното потвърждение на този закон: властта се придобива за лични, егоистични цели, а властимащите са най-големите мръсници. Колкото и да се стараят съучастниците в престъпленията на тези хора в техните биографии да прикриват тяхната извратеност и низост и да ги представят за благодетели на своите народи, велики, благословени, миротворци и пр., струва си да се прегледа историята от Карловците V до Луитата, не само IX, XI, но и XIV, XV, през Петър, „великите“ Екатерини, Наполеоновците, Николаевците I, та до Чембърлейновците, Рузвелтовците, Вилхелмовците и Николаевците II, за да стане ясно, че не само нравствена, но дори не съвсем безнравствена личност на престола или въобще с власт над съдбините на цели народи е също толкова невъзможна, колкото девствена проститутка или пияница-въздържател. Всъщност, струва си само да се замислим за това какво представлява властта, за да разберем, че другояче не може и да бъде.
Да не говорим изобщо за това, че всяко лице с власт се захваща с насилственото събиране на налози, т. е. с лишаването на трудовия народ от произведенията на неговия труд за общи цели, поема отговорността да налага наказания, да поддържа несправедливо натрупаните богатства, собствеността върху земята, тормоза над бедните и много други неща; да не говорим, че всеки властник – от Вилхелм до Рузвелт – управлява или със смърт и убийства, или се готви да го стори. Нима е възможно човек, който върши такива деяния, да не бъде покварен до мозъка на костите си? Непорочна власт няма. Самата власт над другия, насилието и заплахите срещу него, не могат да бъдат дело на нравствен човек. Именно затова дълбоко безнравствени хора бяха, са и винаги ще бъдат хората, облечени във власт.
Всички са такива, но мен ми се струва, че на никои други това не личи толкова, колкото на хората, властващи в Русия.
Дали затова, че съм руснак и добре познавам историята на Русия, или затова, че в Русия този закон на безнравствеността и низостта на властимащите лица се проявява особено ярко, историята на Русия от времената на Империята е поразително потвърждение на този закон.
След изверга, пияния сифилитик, страхливеца – като всички злодеи, – безбожника, прехваления Петър, разпътната уличница Катка, станала любовница на един коняр и накрая мъжеубийца, най-разпътната сред разпътните немкинята Екатерина, „великата“, след това, признатия, защото го убиха, полулудия Павел, който също като баща си беше несравнимо по-добър от жена си и майка си, след това отцеубиеца, лъжеца, лицемера Александър, след него глупавия, груб и жесток солдатин Николай, после Александър, който със своите фантазии и увлечения тръгна да унищожава робството и след това, с новите си фантазии и увлечения отхвърли всичко започнато и се върна към грубата солдатщина на Николай, после съвсем глупавия мазен мях Александър III, също решаващ по свое усмотрение съдбата на 100 милиона народ, и ето го накрая – Николай II, с неговите икони, мощи, дъщери и жалък младенец, благославящ безцелните войни, безсмислено погребаните милиарди рубли и стотици хиляди хора в Далечния Изток.
Всичко това – от същите Екатеринински мерзости, подялбата на Полша и подарените десетки хиляди селяни на момченцата-любовници, до днешната разруха и развращаване на милиони хора – всичко това е дело на същата тази машина, която позволява онзи ден над тези милиони да властва един коняр, защото дебелата Ана се влюбила в него, вчера – пияната уличница Елисавета с нейния любовник или мерзката разпътна бабичка, която си подбира момченца за любовници и за тях устройва било гръцки, било индийски проект, а днес – малоумният хусарски офицер, който ни докара японската война и т. н.
В книгите по държавно право пишат куп глупости за това как и защо възниквали държавите и правителствата, за патриархалната държава, за договори и пр. измислици, основаващи се на уж дълбокомислени съображения за произхода на държавата в праисторическите времена и какво се забелязвало сред дивите племена. В действителност всеки знае, че в цялата известна нам история държавите възникват не заради патриархалната власт и не заради някакви договори, а заради завоевания – това знаем от историята, така е било, така е и сега.
Идва войската, начело с господаря или пълководеца на господаря, завладява земята с народа, който живее на нея, и го подчинява на властта на онова правителство, чиято е войската. Така хората се подчиняват на държавната власт. И тази власт управниците взимат и пазят съвсем не заради това, което пише в държавното право, за да осигуряват спокойствието, собствеността, сигурността на живота на гражданите, а заради това, заради което властта у нас в Русия заграбваха Борис Годунов, самозванецът, Меншиков и Екатерина, Бирон с Ана, Елисавета, Екатерина, заради което покоряваха сибирските народи и кримските татари, запорожците, поляците и грузинците. Управниците взимат и държат властта над народа не за народа, а за себе си, за да задоволяват своите страсти, славолюбие, властолюбие, гордост, сластолюбие и корист.
Това е толкова ясно и просто, че трябва да си стигнал крайната степен на научното затъпяване или на коварната и лъстива лъжливост, за да търсиш причината за възникване на държавата и държавната власт в някакви патриархати, матриархати, договори и пр., а да не виждащ простия, очебиен факт, че от времената на Кир и Александър до ден днешен държавите с тяхната власт възникват единствено защото по-зли, безсъвестни, силни, хитри хора подчиняват на своята власт по-малко зли, по-съвестни, не дотам силни и хитри хора и властват над тях...

Коментар на толстоист:Религиозният Толстой не е само на толстоистите ,анархистите,честните атеисти-той принадлежи на цялото човечество защото е осмислил и изчистил всички страни на обществения и личен живот на човека от позициите на разума,справедливостта и любовта към доброто и духовното
Да не го делим а следваме в неговата цялост за да живеем свободно и за всички.