Постинг
21.07.2010 11:40 -
За толстоизма-В.Кандимиров
Толстоист ли е Толстой?
Разни
ВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ
Юли 12 |09:54
Попаднах на интервю с един от правнуците на Толстой, който, както му е редът, работел като уредник или директор в музея на именития си прадядо в Ясна поляна. Между многото незапомнящи се неща в него едно ми направи впечатление и е останало в съзнанието ми: интервюираният твърдеше, че самият Толстой не е и никога не е бил толстоист.
И наистина, това е твърдение, над което си струва да се замислим. Естествено е всеки автор на някакво учение или въобще „изъм” да е и негов пръв последовател и член. Защо Толстой да е изключение?
За да си отговорим, нека видим какво казва по въпроса самият Толстой. Както знаем, неговият завой към морализаторство е романът „Крайцерова соната”. След него той ни е оставил безброй страници с указания за това какъв трябва да бъде и как трябва да постъпва човек. Можем ли да опишем с малко думи същността на тези указания?
Няма нужда да мислим дълго, той самият го е направил и оставил на достъпни места. Ще посоча едно от тях. Да отворим романа му "Възкресение”, който спокойно би могъл да се нарече и „Просветление”, в самия му край, където героят Нехлюдов разтваря Евангелието, прочита Планинската проповед и получава просветлението си:
„сега той осъзнаваше и вярваше, че всеки човек няма какво друго да прави, освен да изпълнява тези заповеди, че в това е единственият разумен смисъл на човешкия живот, че всяка отстъпление от това е грешка, веднага водеща до наказание”.
И пак там: „Та нима само това? – изведнъж гласно рече Нехлюдов. И вътрешния глас на цялото му същество говореше: Да, само това!”
Да, самият Толстой чрез устата на Нехлюдов иска да ни каже само това – че истината отдавна ни е дадена и единственото, което трябва да направим, е да я следваме. Той не ни предлага своя собствена истина и свой начин да стигнем до нея. Той само ни посочва съществуващата.
А ето и думите на самия Толстой от едно негово писмо: „Учение аз нямам и никога не съм имал. Не знам нищо, което да не знаят всички хора.”
Толстой е човек с огромен талант и огромна сила, скрита в него. Ако би пожелал, можеше да поведе множество хора в каквато си иска посока. Той използува таланта си по възможно най-почтения начин – за да посочи на хората Истината.
А хората не гледат натам, където сочи ръката му, те гледат самата ръка. Втренчили са се в нея, сякаш е по-важна от Истината. Издигат тази ръка на постамент и наричат това "толстоизъм".
По същия начин, както пеят, както всички ние пеем химни и издигаме храмове на Онзи, който още преди две хилядолетия ни е дал Истината. Може би защото сме гузни от това, че не я следваме.
Bookmark with:
Следваща >
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия
Разни
ВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ
Юли 12 |09:54
Попаднах на интервю с един от правнуците на Толстой, който, както му е редът, работел като уредник или директор в музея на именития си прадядо в Ясна поляна. Между многото незапомнящи се неща в него едно ми направи впечатление и е останало в съзнанието ми: интервюираният твърдеше, че самият Толстой не е и никога не е бил толстоист.
И наистина, това е твърдение, над което си струва да се замислим. Естествено е всеки автор на някакво учение или въобще „изъм” да е и негов пръв последовател и член. Защо Толстой да е изключение?
За да си отговорим, нека видим какво казва по въпроса самият Толстой. Както знаем, неговият завой към морализаторство е романът „Крайцерова соната”. След него той ни е оставил безброй страници с указания за това какъв трябва да бъде и как трябва да постъпва човек. Можем ли да опишем с малко думи същността на тези указания?
Няма нужда да мислим дълго, той самият го е направил и оставил на достъпни места. Ще посоча едно от тях. Да отворим романа му "Възкресение”, който спокойно би могъл да се нарече и „Просветление”, в самия му край, където героят Нехлюдов разтваря Евангелието, прочита Планинската проповед и получава просветлението си:
„сега той осъзнаваше и вярваше, че всеки човек няма какво друго да прави, освен да изпълнява тези заповеди, че в това е единственият разумен смисъл на човешкия живот, че всяка отстъпление от това е грешка, веднага водеща до наказание”.
И пак там: „Та нима само това? – изведнъж гласно рече Нехлюдов. И вътрешния глас на цялото му същество говореше: Да, само това!”
Да, самият Толстой чрез устата на Нехлюдов иска да ни каже само това – че истината отдавна ни е дадена и единственото, което трябва да направим, е да я следваме. Той не ни предлага своя собствена истина и свой начин да стигнем до нея. Той само ни посочва съществуващата.
А ето и думите на самия Толстой от едно негово писмо: „Учение аз нямам и никога не съм имал. Не знам нищо, което да не знаят всички хора.”
Толстой е човек с огромен талант и огромна сила, скрита в него. Ако би пожелал, можеше да поведе множество хора в каквато си иска посока. Той използува таланта си по възможно най-почтения начин – за да посочи на хората Истината.
А хората не гледат натам, където сочи ръката му, те гледат самата ръка. Втренчили са се в нея, сякаш е по-важна от Истината. Издигат тази ръка на постамент и наричат това "толстоизъм".
По същия начин, както пеят, както всички ние пеем химни и издигаме храмове на Онзи, който още преди две хилядолетия ни е дал Истината. Може би защото сме гузни от това, че не я следваме.
Bookmark with:
Следваща >
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
