Не знам има ли такова понятие,но то е точно и най-ясно е изразено в худ. творчество на Достоевски и релг. учение на Толстой,който взаимно се допълват.Човекът при Достоевски е неговия дух. свят, в който е ад от противоположни мисли и чувства, които определят поведението му и над които човек няма контрол.Контрол може да наложи само вярата в мистичния човекобог-Христос.Животът на човека е раздиран от двете крайности-мистично добро и спасение или отдаване на удоволствията и лицемерието на плътския живот  и общество.Доброто на Христос или погубващата красота и страст на Дявола-господар на този свят.Объркването е зловещо -кое е истинското и защо?Достоевски няма отговор ,защото това което отговаря,че истината е в мистичния човекобог е маска за неговото оцеляване пред православната цензура на Победоносцев.Истината за Достоевски е в естетиката-красота ,въплатена най-вече в жената.Самия той оцелява благодарение на нея след смъртта на първата му съпруга-влюбва се в стенографиската си.Изоставя я заради друга-връща се,бяга в хазарта-връща се отново при жена си.Достоевски не вярва в православния Бог, а в земната красота.Достигането до тази красота е смисъла на живота според истинското му,нелицемерно "аз".Той е земния духовен човек.Обратното е при Толстой-небесния земен човек.Искреният му стремеж е към Бога на разума и доброто,въплатени в него и които иска да проектира и в обществото и соц. система.Толстой не е индивидуалист като Достоевски(светските критици мислят точно обратното), защото целта му не е егоистична -стремеж към красота,а справедлива обществена система.Толстой гледа отгоре себе си и живота-от позициите на Бога,Достоевски от позицийте на грешник,който му харесва грехът,но говори за Бога за прикритие пред цензурата.Толстой не желае животински плътски живот, но е принуден да го живее затова прибягва до правилата на човека Христос.Достоевски го желае този живот, но не може, защото няма нужните му животински инстинкти и сила,който ги има Толстой,който ги ненавижда и желае да ги убие в себе си и обществото.От това противоречие се ражда религиозния  реализъм -свързване на антиподите-Достоевски и Толстой.Това свързване е истинския човек-дух.свят на Достоевски съчетан с физическия - като плът и природа и небесно обществено съзнание на Толстой.Задачата ни е сега да въведем ред и система в този истински образ на човека, за да престанем да бъдем маймуни....