СЕМИНАР „ПРИДАЙ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА СИ”
Тема 1: „Открий мотивиращата сила на смисъла”
І. Дефиниране на смисъла
ІІ. Смисълът като основна мотивираща сила
ІІІ. Загуба на смисъл, дефицит на смисъл – живот в безсмислие
ІV. Перспективи на смисъла – космически, абсолютен, и земен, относителен
Увод:
Здравейте и добре дошли на този семинар за смисъла. Темата за смисъла е вечна и общочовешка. Пред никой друг освен пред нас хората не може да стоят въпроси от рода на: Какъв е смисълът на нещата, които правя, на успехите, които постигам или пък на неуспехите, които преживявам? Какъв е смисълът на отношенията, които изграждам? Има ли смисъл моят живот и какъв е смисълът на съществуването на всичко около мен – природата, космоса?
Целият ни живот е едно голямо напрежение между смисъл и безсмислие.
Човекът е устремен към смисъл. Ако не даде отговор на този основен въпрос: Защо живея? – той не може да продължи нормално да съществува, не може да бъде удовлетворен.
Албер Камю казва:
„Смисълът на живота е най-неотложният въпрос”.
Но този неотложен въпрос човек не го решава един път за винаги. Ние сме предизвикани постоянно и постоянно да преоткриваме, потвърждаваме или коригираме смисъла на нашето съществуване.
Целта на този семинар е да ни помогне да осъзнаем нашата отговорност в осмисляне на собствения си житейски път.
Темите, които ще разгледаме са следните:
„Открий силата на смисъла!”
„Придай смисъл на твоите отношения!”
„Придай смисъл на това, което правиш!”
„Придай смисъл чрез ценности и вяра!”
И така, тази вечер ще говорим за мотивиращата сила на смисъла.
Д-р Франкъл, който ще цитираме често, пише в книгата си „Лекарят и душата”:
„Когато един преподавател по естествени науки разяснявал пред ученици от средните класове, че животът на организма, а значи и на човека „в края на краищата не е нищо друго освен” окислителен процес, процес на горене, един от учениците скочил и разпалено попитал: „Че какъв тогава е смисълът на този живот?””
(Пали се свещ.)
Ето това би бил животът ни, ако го разглеждахме само от неговата биологична страна – свещ, която свети и изгаря. Процес на горене.
Но нашият живот е нещо повече от биология. В нашият живот има творчество, духовност, отношения, стремежи. И ние трябва да открием или придадем смисъл на онова,
2
което изживяваме и сме, за отидем отвъд биологичното. Да сме нещо повече от едно растение или животно.
През следващите минути ще разгледаме някои аспекти на смисъла и ще видим как той е основна мотивираща сила в живота ни.
І. Дефиниране и обяснение на смисъла
Какво е смисълът?
Най-простичко казано, когато се питаме дали едно нещо, което правим или се стремим да постигнем, дали животът ни или съществуването на света имат смисъл, ние се питаме дали те имат цел, предназначение, някакъв замисъл.
Смисълът може да е предварително зададен или впоследствие предаден. Какво имам предвид с това?
Ще го илюстрирам по следният начин. Намирам парче тухла и я взимам, за да чупя с нея орехи. Какъв е смисълът на това парче тухла? Има ли смисъл за мен? Целта, предназначението му е да ми помогне да изям вкусните и полезни орехи, които съм си купил или събрал. Но това е смисълът, който аз съм му придал. Какъв е първоначалният смисъл на това парче? Да бъде строителен материал, да се строят сгради с него.
Ако животът има предварително зададен смисъл, в което аз твърдо вярвам, ние трябва да открием този смисъл и да изградим живота си в съответствие с него. И всеки друг смисъл, който придаваме трябва да бъде в хармония с него, за да живеем пълноценно и щастливо.
Ако пък не вярваме, че животът има някакъв предварителен смисъл, или ако не можем да открием какъв е той, тогава ние сами трябва да му придадем такъв.
Ето и някои от преживяванията по отношение на смисъла:
􀂙
Пристрастност – преживяването на смисъла е емоционално. Когато дадено нещо има смисъл за нас, ние сме развълнувани, не сме безразлични към него.
􀂙
Уникалност - смисълът е онова, което ни помага да се преживеем като уникални, единствени. Когато осъзнаем, че животът ни има смисъл, ние всъщност осъзнаваме нашата ценност и уникалност.
􀂙
Съкровеност – смисълът се изпитва като персонално свещен. Нещата, които имат смисъл за нас вече не са обикновени, тривиални, банални. Те са специални, дори свети, свещени.
Смисълът присъства постоянно в живота ни, но ние не мислим съзнателно и целенасочено за него постоянно.
Той се появява в някои особени ситуации на криза:
-
когато се сблъскаме със смъртта на близък човек
-
при различни житейски кризи, например през съзряването на пубертета или при кризата на средната възраст, при смяна или загуба на среда, работа, местожителство и т.н.
-
сблъсък на ценности – когато в ежедневието си се изправим пред конфликт на ценности и трябва да изберем една или друга ние сме изправени пред въпроса за
3
смисъла – „Какво е важно за мен?”, „С какво не мога да направя компромис?”, „Какво не мога да пренебрегна, изоставя?”, „За какво трябва да се погрижа?”
И макар да не мислим постоянно за смисъла той е основният мотивиращ фактор в живота ни. За това сега ще поговори за неговата мотивираща същност.
ІІ. Смисълът като мотивираща сила в живота ни
Нашето поведение се движи от мотиви. Ако имам достатъчно силни мотиви, аз съм готов да направя всичко, което е по силите ми. Ако ми предложите да скоча през зимата в морето, няма да го направя. Но ако имам силен мотив – да спечеля нещо или пък да спася някой – ще го направя.
Коя е основната мотивираща сила в живота на човека?
Психологията дава различни отговори на този въпрос. Ето някои от тях:
-
Удоволствието – Зигмунд Фройд – всичко, което правим е, за да си доставим удоволствие
-
Самоактуализирането – Абрахам Маслоу – има основни човешки потребности, към чието задоволяване човек се стреми, най-висшата е самоактуализирането, усъвършенстването
-
Стремеж към власт и превъзходство – Адлер - малкото дете е твърде зависимо от възрастните, което поражда у него чувство за малоценност. За да се пребори с него, да го компенсира с нещо, то развива у себе си един стремеж към развитие - стремеж към агресивност; стремеж към власт; стремеж към превъзходство. Целият му по-нататъшен живот и развитие са под знака на този стремеж.
-
Смисълът – Виктор Франкъл – според него смисълът е този, който движи нашия живот и действия.
Ние застъпваме убеждението, че именно смисълът доминира като базов мотивиращ фактор. Че човек се движи от цели, които самият той поставя и може да променя.
Когато осъзнаем тази мотивираща сила на смисъла ние ще можем да построим правилно живота си.
Например: Ние няма да се стремим на първо място към удоволствие и щастие, нито пък към превъзходство и власт, нито към себеосъвършенстване. Защото така те ще ни убягват.
Всяко от тези неща може да има и своята тъмна страна: колкото повече се стремим към удоволствие и наслада, толкова по-трудно ги постигаме, удоволствието намалява все повече със всяко насищане. Самоусъвършенстването може да доведе до самовглъбяване и егоистичен живот – аз се самоусъвършенствам, другите ми пречат, аз съм по-важен. Стремежа към власт и превъзходство може да доведе до подтискане на другите.
Да изградим живота си около смисъла означава да го изградим около ценности, които придават смисъл на нашите стремежи и действия. Смисълът от своя страна ще доведе до удовлетворение. Само когато животът ни е подчинен на смисъл ние може да бъдем щастливи.
4
Джон Стюарт Мил говори за т. нар. „хитра стратегия на щастието”, което означава, че можеш да бъдеш щастлив не когато се стремиш към щастието, а когато вършиш работата си в живота.
Можем да го илюстрираме с историята за онова малко куче, което си гонело опашката. Минал покрай него един стар охранен пес и го питал защо си гони опашката. Мисля, че щастието е в опашката и искам да я хвана. Когато я хвана ще съм щастлив. Старото куче казало: наистина щастието е в опашката. Но знаеш ли, научих, че трудно можеш да я уловиш и когато я хванеш веднага пак я изпускаш. За това вече не гоня опашката си, а си върша кучешките задължения, а пък тя опашката с щастието си върви послушно с мен.
Когато сме открили смисъла на живота си и сме вложили смисъл в онова, което правим щастието и самоусъвършенстването ще са резултат от живота, изграден около ценности и цели.
Най-силният пример за мотивиращата сила на смисъла, който съм срещал е преживяването на Виктор Франкъл във фашистките концентрационни лагери. Неговата жена и близки умират там. Но той оцелява. Останал без нищо той все пак решава, че има смисъл да продължи да живее и точно това му помага да оцелее. По-късно той пише, че именно загубата на смисъл е била основната причина за смъртта на повечето затворници. Най-голяма била смъртността около големите празници. Затворниците се надявали, че ще бъдат пуснати, но когато това не се случва те се отчайвали и умирали.
Когато има смисъл ние сме готови да изтърпим всичко, да преминем към всичко и да продължим да живеем.
Нещо повече смисълът не просто ни мотивира да устоим, той променя и нагласите и чувствата ни. Онова, което ни причинява болка може да предизвика радост и убеденост, че трябва да продължим в същата посока. Например ако сме убедени в дадени принципи, решили сме да ги устояваме и страдаме заради тях – ще го направим с радост, а няма да изпаднем в отчаяние.
Така смисълът ни дава свобода от обстоятелствата. Ние не можем да променим обстоятелствата, но можем да вложим различен смисъл в тях. Тогава не сме роби на събитията, а се възползваме максимално от тях.
Например: Представете си един млад спортист, който има страхотно бъдеще. Печели турнири и го чака световна слава. Но претърпява инцидент и получава нелечима травма. Какво да прави? Може да потъне в отчаяние. Но може да реши, че трябва да вложи смисъл в нещо друго – да стане треньор, да започне да учи нещо, или пък създава асоциация на спортисти, които са в същата ситуация.
Смисълът е най-силният мотивиращ фактор.
Какво да направите, ако сте искали да работите някаква професия, но не сте успели? Какво ще стане с вас, ако сте загубили партньора си, с който сте били щастливи? Ако се окаже, че сте нелечимо болен? Ако нямате възможност да имате деца, а толкова
5
искате? Ако плановете ви за брак са се провалили? Или ако бракът, в който сте вложили всичко се е провалил?
Добрата новина е, че може да продължите да живеете щастливо, като вложите смисъл в нещо друго, което е ценно за вас. Вашето щастие не зависи от едно или друго събитие, а от смисълът, който влагате в нещата, които правите или преживявате.
ІІІ. Загуба, дефицит на смисъл, живот в безсмислие
Няма по-тежко състояние от загубата на смисъл. Тя е равносилна на смърт. И понякога води точно до самоубийство.
Лев Толстой пише в своите „Изповеди”:
„Аз чувствах, че земята, на която стоях, се разрушава, че повече няма на какво да стоя, това, заради което живях, се оказа нищо, у мен нямаше причина да живея. Истината е в това, че животът е безсмислен. Всеки ден от живота, всяка стъпка в него ме доближаваше до пропастта и Аз ясно виждах, че няма нищо повече освен гибел”.
Когато загубиш смисъла, вече не ти се иска да живееш, защото не виждаш причината.
Албер Камю пише:
„Аз виждам много хора да умират, защото смятат, че животът не си струва да бъде живян”.
Загубата на смисъл е най-тежкото състояние, най-голямата криза в живота на човека.
Кога се стига до дефицит или загуба на смисъл.
Първо трябва да кажем, че дефицитът на смисъл е характерен за някои възрасти: пубертета и кризата на средната възраст. Когато съзрява юношата минава от спокойствието на детството към един по-бурен и по-самостоятелен живот на пубертета. Сега вече той сам трябва да определи своите ценности и смисъл. Тъй като до този момент родителите са определяли това, сега юношата е в криза.
При средната възраст безпокойството е свързано с остаряването, с това, че животът изтича, а човек не е постигнал кой знай какво в него. Децата вече не са в къщи. Те са били цел и смисъл, но вече са тръгнали по собствен път. Какво ще се прави от тук нататък? Такива въпроси пораждат кризата на смисъл.
Други случаи, при които настъпва дефицит на смисъл е постигането или загубата на нещо, което е било смисъл на живота ни. Имал съм за цел да получа образование, получавам го. Какво да правя от тук нататък? Или – смисъл на животът ми е било семейството – губя го и губя смисъла на живота си.
В този смисъл е опасно да концентрираме смисъла на живота си в една точка. И още нашите смисли трябва да са по-дългосрочни. Например: образованието. Ако смисълът ни е да имаме диплома – какво става след това. Но нашият смисъл трябва да е по-дългосрочен – образование, след това работа, след това проекти и мисия. Кратките смисли водят до дефицит на смисъл.
6
Друга причина е нежеланието ни да търсим смисъл или страхът ни да го правим. Помислете си, ако започнем да се питаме – защо живея, за да работя, създам семейство, да печеля. А после – какъв е смисълът на всичко това? До тук спираме, защото ни е страх да изберем отговор. Той може да ни отведе до вяра или до пълен скептицизъм.
Ето някои от проявите на безсмислие в живота на човек:
-
Конформизъм – тъй като не знаеш какво да правиш, нямаш свои ценности и цели, тогава живееш както живеят другите.
-
Подчинение – живот под контрола на някой друг, който ти казва какво да правиш. Той най-добре знае кое е добро за теб.
-
Хаотично въвличане в различни дейности – тъй като всичко е безсмислено, човек се впуска безразборно в различни дейности, като прескача от дейност на дейност. Това може да се изразява също и в смяна на образование или работа.
-
Отричане – тъй като нищо няма смисъл за теб, започваш да отричаш онези неща, които имат смисъл за другите.
-
Маниакална активност – човек се ангажира прекалено много с изтощителни дейности, които не му остават свободно време да помисли за ценности си и да инвестира време и усилия в нещо, което има дълбок смисъл за него.
-
Зависимост – празнотата на липсата на смисъл отваря огромен духовен глад, който хората са склонни да заситят с някаква зависимост – алкохол, наркотици или някаква пристрастяваща дейност, която трябва да осмисли животът им.
Виктор Франкъл (стр. 49) говори за т. нар. неделна депресия при западния човек, който цяла седмица работи усилено и в неделя, изправен пред празнотата, монотонността и безсъдържателността на своя живот изпадат в депресия и търсят спасение в някакво опиянение.
Е, къде да търсим смисъл, с какво може да бъде превъзмогнат този дефицит на смисъла? Къде може да бъде открит смисъла? В какво може да бъде вложен?
ІV. Перспективи на смисъла (форми на проява)
Най-общо можем да кажем, че има две форми на проява на смисъла:
-
Абсолютен смисъл, космически смисъл, свръхсмисъл, метасмисъл
-
Земен, относителен, житейски смисъл
1. Абсолютният, космически … смисъл
Приемането на един абсолютен смисъл е свързано с приемането, че светът, вселената и всичко, което е в тях не са възникнали случайно, а преднамерено. Това е вярата, че съществува един Творец, Който е вложил някакъв смисъл във всичко, което е създал.
Така нашият живот се отнася към това цяло и смисълът на живота ни се отнася към този абсолютен смисъл.
Приемането на такъв абсолютен смисъл поставя пред нас задачата да го открием. Ако някой е вложил предварително цел и намерение в света и в създаването на човешкия живот, значи аз трябва да открия какъв е този космически смисъл.
7
Той може да бъде схванат, но не и напълно осмислен. Наличието на такъв абсолютен смисъл, който е над нас предполага, че той надхвърля нашия капацитет да го схванем изцяло. Но пък най-общо той може да бъде уловен.
Следващата събота ще говорим повече за този абсолютен смисъл. Сега само ще кажа, че наличието на такъв абсолютен смисъл придава цялостност на живота ни. Той обримчва, свързва всички останали малки смисли и подрежда живота ни в хармония.
2. Относителният, земният смисъл
Независимо дали приемаме абсолютният смисъл или не, всички ние имаме нужда от относителен, земен смисъл. Това е смисълът, който влагаме в нашите ежедневни или житейски задачи и преживявания. Това са целите ни за цял живот или за определен период на време.
Защо го наричаме относителен? Защото той е поставен в някакви времеви рамки и е чисто субективен, личен. При липсата на цялостен, космически, абсолютен смисъл – относителния губи своята стойност с нашия край.
Ето някои от насоките, в които човек търси земния си смисъл:
-
Откриване и реализиране на себе си – човек влага смисъл в това да изгради собствената си личност, собственият си характер, да знае кой е той и да реализира своите собствени възможности. Това смисълът в идентификацията и реализирането на личността.
-
Грижата за другите – човек може да открие смисъла на своя собствен живот в една служба милост и грижа за другите. Да се грижиш за другия, да направиш добро за другия – това е един от корените на смисъла.
-
Делото, професията, трудът – именно човешката дейност е една от сферите, в които се влага най-много смисъл. Когато човек е ангажиран с нещо, което има голямо значение за него, той е удовлетворен.
-
Миналото – ние можем да се върнем към миналото си да го преосмислим. Не можем да променим фактите. Не можем да променим болката, жестокостта, бездушието, които са проявени към нас. Но можем да вложим друг смисъл. Днес, можем да вложим друг смисъл в онова, което сме преживели.
-
Любовта и отношенията – именно тук човек влага най-много смисъл. Ако човек не е щастлив в любовта е много вероятно да не е удовлетворен от живота. Сферата на отношенията, любовта, приятелството е заредена с най-много смисъл за човека
-
Страданието – това пък е най-проблемната област за търсене на смисъл. Но ние трябва да се научим да търсим смисъл в и отвъд страданието. Всеки се изправя пред страданието и трябва да знае как да го преживее и превъзмогне.
Смисълът пронизва целият ни живот, но в три от областите ние задължително трябва да го открием – любовта, работата (дейността, делото) и страданието.
Ето защо през този семинар ние ще говорим за две от тези области – а именно отношенията и дейността. Утре вечер и следващия петък.
8
Заключениее:
В края искам да си тръгнем с няколко извода:
- Смисълът ни дава силата да устоим, да се борим и да успяваме.
- Наша задача е да търсим цялостния (абсолютния) смисъл на живота си.
- Наша задача е да придадем временен (относителен) смисъл на живота си.
- Дългите смисли придават повече стабилност в живота.
- Ние можем да бъдем свободни от обстоятелствата, придавайки им смисъл.
- Ние можем да променяме смисъла на нещата около нас.
- Живот изпълнен със смисъл води до личностна хармония и щастие.