Постинг
31.10.2020 16:42 -
Илюзия
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 1495 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2022 22:00
Прочетен: 1495 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 31.12.2022 22:00
Рисувам те отново всеки ден,
добавям светли краски в пепелта,
от образа ти нежен съм пленен,
утопия си в моята душа.
Дъхът ми спира щом се появиш,
изчезва всичко друго във мъгла,
мечтая си към мен да полетиш,
да бъдем само с тебе на света.
Нанасям щрихи с болка и копнеж,
потъвам във вълшебния ти смях,
сърцето ми обгърнато от скреж,
разтапя се по тебе във захлас.
Докосвам те с премрежени очи,
улавям всеки твой невинен жест,
греховен глас в ухото ми шепти,
нима съм толкоз жалък и злочест?
Поглъщам жадно всеки твой нюанс,
жадувам те със трепет и тъга,
даряваш ми последен реверанс
и тихо се разтапяш във нощта.
добавям светли краски в пепелта,
от образа ти нежен съм пленен,
утопия си в моята душа.
Дъхът ми спира щом се появиш,
изчезва всичко друго във мъгла,
мечтая си към мен да полетиш,
да бъдем само с тебе на света.
Нанасям щрихи с болка и копнеж,
потъвам във вълшебния ти смях,
сърцето ми обгърнато от скреж,
разтапя се по тебе във захлас.
Докосвам те с премрежени очи,
улавям всеки твой невинен жест,
греховен глас в ухото ми шепти,
нима съм толкоз жалък и злочест?
Поглъщам жадно всеки твой нюанс,
жадувам те със трепет и тъга,
даряваш ми последен реверанс
и тихо се разтапяш във нощта.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.