....

...В продължение на една година ние извършихме всичко, всичко. До такава степен, че ни се изчерпа въображението.
Сетне един ден, когато дойде моят ред да я изпитвам, аз открих върховното доказателство за любовта - онова, което щеше да означава, че тя ме обича за цял живот. Не, не я убих! Прекалено просто би било. Исках тя да страда до края на дните си, за да ми удостоверява във всеки един момент своята абсолютна любов, чак до смъртта.
Ето защо я напуснах.
Поради което тя никога повече не ме видя.
С всеки изминал ден всеки от нас страда все по-силно за другия.
Плачем един за друг вече години наред.
Ала и тя като мен знае, че инак не може да бъде.
Нашето най - силно доказателство за любовта беше никога повече да не се виждаме.”

                                    Из "Разкази под екстази"