и най-бързо ще познаеш човека, ако разполагаш макар и с най-оскъдни данни за неговата биография. Ето, работят непосредствено до нас изкопчии. Завалява гъст мек сняг. Дали защото скоро трябва да има почивка, цялата бригада се прибира в землянката. А един остава навън. Стъпил на края на траншеята, опрян върху лизгара си, стои съвсем неподвижно, сякаш така му е удобно, като статуя. И като на статуя снегът засипва главата му, раменете, ръцете. Безразлично ли му е това или дори приятно? Той гледа през сипещите се снежинки към зоната и бялата степ. Той има едра кост, широки рамене, широко лице, обрасло със светла твърда четина. Той е винаги солиден, бавен, много спокоен. Останал е да стои, за да гледа света и да мисли. Тук него го няма.

Не съм близък с този човек, но приятелят му Редкий ми е разказвал за него. Бил толстоист. Израснал с назадничавата представа, че не бива да се убива (дори в името на Прогресивното Учение) и затова не бива да се взема в ръце оръжие. През 1941 г. го мобилизират. Той захвърля оръжието и близо до Кушка, където е изпратен, минава афганистанската граница. Там няма и не се очакват никакви немци и той би могъл да изкара на спокойствие цялата война, без нито веднъж да се наложи да стреля по жив човек, но е в разрез с убежденията му да мъкне дори на гърба си това желязо. Предполагал е, че афганистанците ще уважат правото му да не убива хората и ще го пуснат да иде във веротърпимата Индия. Но афганистанското правителство се оказва вероломно, както и всички правителства. То се опасява от гнева на всесилния съсед и оковава беглеца в пранги. И точно така, в стягащи краката му пранги, без движение, го държи три години в затвора в очакване да разбере на кого ще се усмихне победата. Надмощие вземат Съветите и афганистанците услужливо им връщат дезертьора. Едва оттук започва да тече сегашната му присъда.

И ето че стои сега неподвижно под сипещия се сняг като част от тази природа. Нима държавата го е родила на този свят? Защо тя трябва да решава как да живее тази човек?

Не възразяваме да имаме за свой съотечественик Лев Толстой, това е марка. Че и пощенска можем да пуснем с неговия лик. И чужденците можем да водим в Ясна Поляна. И най-подробно да разказваме как той бил против царизма и как църквата го анатемосала (гласът на говорителя чак затреперва на това място). Но внимавайте, землячета, само някой от вас да не вземе Толстой на сериозно, попадне ли ни жив толстоист — да му мисли! — ще го премажем с гьсеничните си вериги!

И Толстой и Солженицин са Гении!Нищо повече...

И в "Ракова болница" има множество препратки към творчеството на Толстой.