Черна пръст-сиво небе
  хора на стъпала-
  в подножието-първобитно-гладни
  на върха-преситено-развратни.
  Бетонирана глупост
  сееща омраза и смърт. 


  Пот,хляб,
  лица от банкноти-
  непозната земя.
  Боли...


  От миналото ми-
 нито стъпка по снега.
 Кой е бил тогава,
 толкова да се надява,
 търси и отдава.
 С друг било е-
 от него нищо не остана.


     На Пеньо Пенев

 Душата ти и днес жадува
 за нов живот и нови хора,
 от нежност и бетон,
 без алчност и без Бог.
Победили вековете-гробове
с нов строй и ново време.
С празните химери,
 кой ли не гуля,
като в модерен ресторант.
Затова с отровата написа:
Точка.Пенев.


   На дядо ми

Походка на едва прохождащо дете.
Не достига животът-
трябва и смъртта
да пречупят човека.
Сам и слаб
за селски труд и хляб
справедливост не видял
окован от църковници и учени
моя дядо си отива,
както милиони преди него
с отворени очи...
  
 

Тъжно и красиво! Честита пролет! ;)