За втори път 
пъпната ми връв отрязоха,
разбрал безсмислието на живота.
Останаха-смъртта и Бога.
Не съм мъртвец.
Не съм светец. 
Непреклонен,
безпомощен човек,
пълзящ към Бога.

Не .Спри.Почакай.
Душата не окачвай
на гергьовденски ченгел.
Не я соли.
Обрасла в козина
и прашна,
свита в диви страсти,
от животински страх заключена,
тя,моята безволева,
объркана душа-
търси Бога.

Господи,
желая твойте ласки,
където духът ми 
пие любов.
Мигове-безценен дар,
хляб за изнемогващите мисли.

Остави."Защо ти е животът"-
кърви в мен.
В него няма нищо свято.
За парчето хляб 
и пулсиращата кръв
се молиш и търпиш.
Край теб
майките раждат нови жертви.

Човек съм.
Желая да зная
какво живее в мен
и властно ме води
по пътища свои.
Роб на плътта и духа-
Роб на живота.
Желая да зная...