Илия Енчев Тодоров, български драматург, прозаик, педагог, е роден на 16.09.1890 г. в село Горски Долен Тръмбеш, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село, гимназиално - в Търново (1907). Завършва педагогика и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1926 г. живее в Пловдив. Отначало е учител в Учителския институт, после е негов директор. Директор на девическата гимназия в Пловдив. Председател на БВС. Изявява се като сказчик (оратор) на учителски конференции, плод на което е обемистият му труд „Основи на педагогическия мироглед. Увод към педагогията”, Пловдив, 1936 г. Основател и ръководител на най-продължителната толстоистка комуна у нас (1926-1958) - при с. Мечкюр, Пловдивско (от 1934 г. с. Прослав, сега квартал на Пловдив). Автор на драмите: „Тъмни зори” (драма, 1921, 1931 - ІІ издание), „Забравен грях” (драма, 1922, 1933- ІІ издание под заглавие„Към другия бряг”), „Въртоп” (драма, 1925; 1928), „Делба” (драма в 3 действия и пролог, София, „Хр. Г. Данов, 1932, ІІІ издание), „Пролетен лъч” (драма в 3 действия и епилог. София, „Хр. Г. Данов”, 1932), „Великата награда” (пиеса из училищния живот, Пловдив, 1938), „Победител” (драма, 1934), „Силата на камбаните” (драма в 5 действия, 1938), „Крилатият майстор” (драма, 1943), „Апостолът. Драматическо видение” (1945). Сътрудничи с разкази и статии на в. „Знаме”, в. „Литературен глас”, сп. „Венец”, сп. „Възраждане” и др. Умира на 7.08.1953 г. в Пловдив.

Публикации:

Публицистика:

ОГНИЩЕТО НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ДУХ/ брой 73 май 2015