Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 20:46 - Конституция на БЗНС-Никола Д. Петков
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРОЕКТ НА БЗНС ЗА КОНСТИТУЦИЯ

Изготвен от парламентарната група на БЗНС и предложен във Великото Народно Събрание от Никола Д. Петков

Глава 1

ОСНОВНИ НАЧАЛА

 

 

Чл.1 България е народна република с демократично парламентарно управление.

Чл.2 Народна република България е свободна държава, независима и неделима национална общност и се управлява по конституцията и издадените според нейните предписания закони.

Чл.З Цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Никаква част от народа и никое лице не може да си присвои упражнението й.

Властта на органите, учредени от конституцията, се упражнява по реда установен от нея. Случаите, в които става допитване до народа, са предвидени в конституцията, а редът - в закон.

Чл.4 Изменението на територията на Народната република България по каквато и да е причина, както и сключването на договори за федеративни и конфедеративни връзки с други държави, може да стане само по решение на Великото народно събрание.

Чл.5 Територията на Народна република България административно се дели на окръзи, околии и общини.

Особен закон ще се изработи за това административно деление върху началата на самоуправлението (Ръкоплескания от опозицията).

Чл.6 Изпълнителната власт е поверена на правителството и се упражнява под върховния надзор на председателя на републиката, от Министерския съвет и от надлежния министър, според постановленията на конституцията.

Чл.7 Законодателната власт се упражнява от Народното събрание. Законодателната инициатива принадлежи на правителството и Народното събрание.

Чл.8 Съдебната власт е независима и във всичката нейна ширина се упражнява от съдилищата, установени със закон. Те издават своите присъди, решения и постановления в името на Народна република България.

Чл.9 Конституцията се прилага цялостно върху територията на Народна република България. Тя не може да бъде отменявана нито изцяло, нито отчасти.

 

Глава 2

ВЪРХОВНА ВЛАСТ

 

Чл.10 Върховната власт принадлежи на народа и се осъществява чрез допитване   до народа и чрез избори за народни представители със свободно, всеобщо, равно,  пряко и тайно гласоподаване.

Чл.11 Органи на върховната  власт  са:

а. Председател на  републиката

б. Народно събрание

в. Велико народно събрание

г.  Министерски съвет

д.  Съдилища

 

Глава  З

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА  РЕПУБЛИКАТА

 

Чл.12 Председателят на републиката представлява държавата във всички случаи, предвидени в конституцията и законите.

Чл.13 Председателят на републиката сеизбира от Великото народно събрание с тайно гласоподаване и с мнозинство от две-трети от всички членове на Събранието. Ако при това първо гласуване не се получи необходимото мнозинство, то се повтаря и се счита за избран получилият повече от половината от гласовете на всички членове на Великото народно събрание.

За председател на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е избран за народен представител.

Чл.14 Председателят на републиката се избира за пет години. Той изпълнява длъжността си, докато се избере нов председател.

Председателят на републиката може да бъде преизбран само един път.

Чл.15 Председателят на републиката преди да встъпи в длъжност полага пред Великото народно събрание следната клетва:

"Заклевам се в името на Народна република България да спазвам точно конституцията и законите в страната и при всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.

Заклех се!"

Чл.16 Председателят  на  републиката:

а. Свиква Народното събрание и открива сесиите по доклада на Министерския съвет най-късно тридесет дни от произвеждане на избора.

б. Насрочва изборите за Народно и Велико народно събрание по доклада на Министерския съвет.

в. Назначава и уволнява министър-председателя и по негово предложение назначава и уволнява министрите.

г. Подписва приетите от Народното събрание закони заедно с надлежния министър.

д. Упражнява общ надзор над дейността на всички министри като изисква и приема доклади и в случай на несъгласие с тях препраща разпорежданията на отделните министри за ново разрешаване от  Министерския  съвет.

е. Раздава ордени и други почетни знаци и отличия, съгласно особените закони.

ж.   Разпуска  Народното събрание.

Чл.17 Председателят представлява републиката в международните отношения и по представление на Министерски съвет назначава и уволнява пълномощните министри, извънредните пратеници и консулите в чуждите страни и приема акредитираните към него чужди дипломатически представителства.

Той сключва договори с другите държави, които имат сила, след като се одобрят от Народното събрание.

Чл.18 Председателят на републиката обявява война и сключва мир само след предварително решение на Народното събрание.

Той назначава главнокомандуващ на войската по представление на Министерския съвет и със съгласие на Народното събрание.

Чл.19 По доклада на Министерски съвет и под негова обща отговорност председателят на републиката обявява обща или частична мобилизация и военно положение, но само за да бъде отблъснато нападение срещу държавата или поради наложило се неотложно изпълнение на международни задължения и то само когато Народното събрание е във ваканция или разпуснато, или поради извънредни причини не може да се събере на заседание.

Председателят на републиката в такъв случай взема всички мерки и разпорежда да се свика веднага Народното събрание, за да потвърди или отмени мобилизацията или военното положение.

Чл.20 Председателят на републиката упражнява правото на пълно или частично помилване и може да заменява наложените от съдилищата наказания съгласно реда, установен от закона.

Чл.21 За да бъде действителен всеки официален документ, подписан от председателя на републиката, трябва да бъде приподписан от всичките министри, или само от надлежния министър.

Чл.22 В случай на смърт, на подаване на оставка на председателя на републиката или на невъзможност да изпълнява длъжността си, поради болест или отсъствие от страната, до избор на нов председател или до отстраняване на невъзможността да изпълнява функциите си, длъжността му се изпълнява от първия председател на Върховния касационен съд.

Чл. 23 Председателят на републиката не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде възбуждано преследване, докато изпълнява длъжността си.

Чл.24 За всяко действие, с което нарушава конституцията, председателят на републиката отговаря наказателно пред Конституционния съд. Съдът се състои от: първия председател на Върховния касационен съд, като председател, и членове председателите на отделения при същия и толкова съдебни заседатели, избрани от Народното събрание. Обвинението се възбужда по решение на последното с мнозинство от две-трети на всички народни представители.

За извършено престъпление наказанията са: временен или доживотен строг тъмничен затвор с лишение от граждански и политически права.

 

Гла ва 4

ПРАВИТЕЛСТВО

 

Чл.25 Правителството се състои от председателя, подпредседателя на Министерския съвет и министрите.

Министър-председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да бъдат и министри без портфейл.

Министерствата са: 1.Министерство на външните работи и вероизповеданията, 2.Министерство на вътрешните работи, 3. Министерство на народната просвета, 4.Министерство на финансите, 5. Министерство на правосъдието, 6. Министерство на народната отбрана, 7. Министерство на търговията и промишлеността, 8. Министерство на земеделието и държавните имоти, 9. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, 10. Министерство на железниците, пощите и телеграфите, 11.Министерство на народното здраве, и 12. Министерство на социалните грижи и труда.

Чл.2б Министър-председателят се назначава от председателя на републиката с одобрение на Народното събрание.

Чл.27 Министър-председателят посочва министрите, които се назначават от председателя на републиката. Тяхното назначение също трябва да получи одобрението на Народното събрание.

Министрите могат и да не бъдат народни представители.

Чл.28 Министър-председателят представлява правителството и излага неговата програма пред Народното събрание, което му дава или отказва доверие.

За тая цел Народното събрание трябва да бъде свикано на заседание най-късно три дни след съставянето на новото правителство.

Чл.29 Министър-председателят и министрите полагат пред Народното събрание следната клетва:

"Кълна се в името на народа и Народната република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като министър, ще имам пред очи само общонародните и държавни интереси, че ще спазвам строго законите на Народната република и ще полагам всички усилия за защита на свободата и независимостта на отечеството. Заклех се."

Чл.30 Правителството ръководи управлението на държавата и неговите клонове, взема мерки за осъществяване на общия стопански план и на държавния бюджет и бди за изпълнението на законите. Правителството издава, в рамките на действуващите закони, правилници, наредби и постановления и извършва всички административни действия.

Чл.31 Войската се намира под върховното ръководство и надзор на председателя на републиката и Министерския съвет.

Чл.32 Министрите са съвкупно и солидарно отговорни пред Народното събрание за общата политика на правителството и поотделно за своите лични действия в управлението.

Чл.33 Всеки народен представители има право да отправи питания и запитвания до правителството или членовете му; последните са длъжни да отговорят в срока, предвиден в правилника за вътрешния ред на Народното събрание.

Чл.34 Министър-председателят може по своя инициатива или по решение на Министерския съвет да поставя пред Народното събрание въпрос на доверие към правителството. Въпрос на доверие може да се поставя и чрез запитване от всеки народен представител.

Чл.35 Решението за гласуване недоверие на правителството се взима с мнозинство на повече от            половината на всичките народни представители.

Въпросът за недоверие се поставя на гласуване най-малко два дена след приключване на разискванията.

Чл. 36 Гласуването недоверие на правителството има за последица слагане оставката му, а гласуване недоверие на отделен министър има за последица излизането му от правителството.

Чл. 37 Министрите отговарят за престъпленията, извършени от тях при изпълнение
на длъжността си.

Възбуждане на наказателно преследване става само по решение на Народното събрание с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

Следствието се води от комисии от шест народни представители, посочени от Народното събрание, един от които се избира за държавен обвинител.

Чл.38 Привлечените под наказателна отговорност министри се съдят от държавен съд, който се състои от: първия председател на Върховния касационен съд като председател, и членове: пет съдии, избрани от Народното събрание. Държавният съд сам си изработва правилата на съдопроизводството. Осъденият министър може да бъде помилван само от Народното събрание.

Чл.39 Длъжностните лица полагат клетва за вярност към Народната република. Те отговарят за виновни действия по служба съобразно с действуващите закони наказателно, граждански и дисциплинарно.

 

Глава   5

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Чл.40 Народното събрание се избира за четири години. То се състои от народни представители, избрани от народа по един на 25.000 жители.

Чл.41 Изборите се извършват по избирателен закон  със свободно, всеобщо,    равно,  пряко и тайно гласоподаване при пропорционално пресмятане на получените гласове.

Гласоподаването става само с установената в избирателния закон избирателна книжка, издадена от общината по местожителството на избирателя, и то в самото местожителство.

Председатели на изборни бюра при избиране на Обикновено и Великото народно събрание може да бъдат само съдии и адвокати.

Чл.42 Избиратели са български граждани без разлика на пол, народност, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, обществено положение и произхождение, навършили 19 години до три месеца преди произвеждане на избора, по избирателни списъци, окончателно приключени два месеца преди произвеждане избора.

Избираеми са всички избиратели, навършили 25~годишна възраст.    

Поставените под запрещение и лишение от граждански и политически права не могат да бъдат избиратели и избираеми.

Лица,които заемат държавна и общинска служба, освен министрите и професорите, за да бъдат избирани, трябва да подадат оставка и да напуснат службата най-късно 10 дни след определяне деня на изборите.

Чл.43 Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ.

Народните представители имат пълна свобода, според собственото си убеждение и съвест, да обсъждат всички въпроси, засягащи народа и републиката.

Чл.44 Народното събрание заседава от 15 ноември до 15 април. То само изработва правилника за вътрешния си ред, определя своята работа и ваканцията си.

При нужда председателят на републиката, по доклада на Министерския съвет, може да свика Народното събрание във всяко време на извънредна сесия.

Чл.45 Веднага след откриването си Народното събрание, под председателството на най-стария народен представител, избира с тайно гласоподаване и с мнозинство от всички народни представители бюрото на Народното събрание.

След като се избере бюрото на Народното събрание, народните представители полагат следната клетва:

"Кълна се в името на народа и Народна република България да пазя и да браня конституцията и при изпълнение на дълга си в това Събрание, по разум и съвест, ще имам пред очи само общото благо на народа и отечеството. Заклех се."

Чл.46  Народното събрание:

Разглежда и гласува законите. Това си право то не може никому да прехвърли.

Решава за свикване на Великото народно събрание, определя деня на изборите за него и дневния му ред.

Решава допитване до народа и определя деня на произвеждането му.

Обсъжда и гласува стопанския план на държавата.

Решава и одобрява сключените       от правителството междудържавни и търговски договори.

Одобрява назначението на министрите от председателя на републиката и изказва недоверие на министрите.

Решава за политическата и законодателна отговорност на министрите и ги предава на съд.

Избира първите председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, от апелативните съдилища и измежду изтъкнатите членове на адвокатската колегия, с най-малко 20-годишна съдийска служба или адвокатска дейност.

Дава  амнистия.

Опрощава или  намалява несъбрани данъци  и изостанали   взимания на държавата.

Чл.47 Без предварително съгласие на Народното събрание не може да бъде обявена война и да се сключи мир.

Народното събрание решава да се обяви обща или частична мобилизация и да се обяви военно положение в страната или в част от нея, поради интерес на народната отбрана или обществения ред.

За задълженията на гражданите и за правата на длъжностните лица при военно положение се изработва особен закон.

Чл.48 Народното събрание единствено се произнася за правилността на изборите за народни представители. То проверява и утвърждава изборите най-късно в тримесечен срок от свикването му.

Чл.49 Законодателната инициатива принадлежи на правителството и на народните
представители.

Законопроектите, внесени от народните представители, трябва да бъдат подписани най-малко от една десета от всички народни представители.

Чл.50 Народното събрание може да заседава, ако присъствуват повече от половината народни представители. То взема решенията си с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато конституцията изисква друго мнозинство.

Чл.51 Заседанията на Народното събрание са публични. Тайни заседания може да има само, когато то реши.

Чл. 52 Народното събрание може и е длъжно да прави анкети по всички въпроси чрез особени комисии, включващи представители на всички парламентарни групи пропорционално, ако една-пета от народните представители поискат това.

Всички органи на властта и частни лица са длъжни да дават сведения и да представят исканите от анкетните комисии книжа и документи.

Чл.53 Всеки член на Народното събрание изказва свободно своето мнение и гласува по свое убеждение и съвест.

Никой не може да иска от него сметка за изказаното мнение или да повдига за това срещу него преследване.

Народните представители пет дни преди откриването на заседанието и през всичкото време, докато трае мандатът им, не могат да бъдат задържани, затваряни и съдени без съгласието на Народното събрание, а ако то не заседава - без съгласието на неговото бюро, и то само в случаите, когато се обвиняват в престъпление, за което наказателният закон предвижда най-тежките наказания.

За  политически престъпления  народните представители не могат да бъдат      съдени (Ръкоплескания от опозицията),  задържани и затваряни, докато трае   мандатът   им   (Възраженияот мнозинството).

Чл.54 Народното събрание се разпуща след изтичане на мандата му или преди това, по решение на председателя на републиката, взето въз основа на доклад на Министерския съвет, но само в случай на война.

Най-късно след изтичане два месеца от разпущането и три месеца от прекратяване на военните действия трябва да се произведат нови избори.

Чл.55 Народните представители получават възнаграждения съгласно закона.

 

Глава  6

ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Чл.56 Великото народно събрание се свиква, за да избере председател на републиката, да измени конституцията или територията на републиката, както и да реши сключването на договори за федеративни или конфедеративни връзки с други държави.

Чл.57 Великото народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа. Числото на тия представители е равно на двойното число на представителите на обикновено Народно събрание, като се избират по двама души на всеки 25.000 жители.

Чл.58 Великото народно събрание разглежда само ония въпроси, за които е било свикано, и веднага се разпуща, щом привърши работата си.

Решенията      си за изменението на конституцията и на територията на републиката, както и решенията за сключване на договори за федеративни връзки с други държави Великото народно събрание взема с мнозинство от две-трети от всички народни представители.

Избирането на народни представители за Велико народно събрание става според избирателния закон.

По отношение на Великото народно събрание се прилагат и членове 40, 41, 42, 43, 44, 45, 48, 53 и 55, отнасящи се до обикновеното Народно събрание.

 

Глава 7

ЗА ВЯРАТА

 

Чл.59 Народната вяра в републиката е православно-християнска от източно вероизповедание.

Всички вероизповедания са напълно свободни, стига изпълнението на техните обреди да не нарушава съществуващите закони.

По вероизповедни причини никой не може да се откаже от изпълнението на задълженията си по действуващите закони.

Чл.60



Тагове:   България,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1347758
Постинги: 1624
Коментари: 414
Гласове: 1158
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31