Всеки нормален човек разбира, че в изповедната поезия каквато е и поезията на толстоиста Йордан Ковачев се влагат и се съдържат изконните и дълбоко-интимни чувства и мисли на поета, което означава, че лирическия герой в изповедната поезия се припокрива с личността на поета.Ако и да се съдържат някои мотиви и теми,които са далеч от светогледа на поета то те са там единствено във връзка с неговия светоглед а не сами за себе си.Да вземем единственото стихотворение на Йордан Ковачев което пряко визира Исус Христос.Във всички негови стихотворения където присъства понятието "Бог", то не се свързва с Христос, а е неопределено и непознаваемо, недостижимо за човешкия разум /протестанската вяра приема суеверно постулатите на еврейската библия с пришитите й евангелия и послания на агентите на юдаизма, наречени апостоли/ Затова спор със суеверен протестант е изгубено време но когато този суеверен протестант посяга и си присвоява един нормален човек-толстоист, в случая Йордан Ковачев то въпросния протестант-богослов ще срещне твърд отпор.Просто и ясно Йордан Ковачев реди стиховете:

            Аз не дръзнах да ти подражавам-
            толкова си божествен и велик,
           все смирено  и с любов заставам
           аз пред твоя лик.

          Ала ти неволно ме повлече
         да вървя по твоя скръбен път
         с дрипи мъченишки ме облече
         кръст пое гърбът.


         Не сред двама спътници престъпни,
         с много жертви на законна мъст
         пред смъртта сърцето в мъки тръпне
         на невидимия кръст.


         Люта скръб пробожда ми гърдите,
         вкусвам често жлъчка и оцет,
         като теб прощавам с глас на злите,
         свързвам нов завет.


         И кога смъртта в тъма голяма
         и при земен трус ме прибере
         и за мен завесата на храма
         ще се раздере!

Само суеверник може да каже,че в това стихотворение лирически герой е приел Христос в сърцето си и му се моли като на Бог да му прости греховете.Напротив лирическия герой и Христос са равнопоставени, единственото предимство на Христос е,че е живял преди лирическия герой, който в поезията на Йордан Ковачев е толстоист.Героят нарича Христос "божествен и велик" но не и Бог, и тръгва по неговия път на мъченик носещ и той товара на кръста от злото в света.Лирическия герой отстоява доброто и прощава на злите и прокарва нов завет като Христос но не го прави с помоща му на Бог а просто следва примера му без суеверните измишльотини на официалното християнство-католицизъм, православие, протестанство.Лирическия герой е човек и само човек но делата му са божествени защото са добри, какъвто е бил и Христос и неговите дела без пришитите им чудеса и затова и при неговата смърт символично ще се раздере завесата на храма.В тези стихове няма любимите на суеверниците свети дух, син, отец,първороден грях, няма никаква вяра а има съзнание за изпълнен човешки дълг. Авгиеви обори е наистина цялото официално християнство и добре е, че един човек ги е разчистил-Лев Толстой и всички разумни хора в света са негови последователи.Но отреклите се от разума си суеверници продължават да редят глупости и то само за хонорари и за собствен интерес.