Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 17:51 - Интерес срещу светоглед или Протестант-богослов срещу селянин-толстоист
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 233 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.02 12:26


Маргарит Жеков: Едно благодарствено уточнение (Още веднъж за поезията на Йордан Ковачев)

В една своя статия, поместена в блога http://tolstoist.blog.bg/, както и в сп. „Море”, книжка трета от 2016 година, толстоистът Йордан Йорданов ми оказва изключително висока чест, хулейки моята литературоведска студия за поета Йордан Ковачев от книгата „Йордан Ковачев, представен от Маргарит Жеков”, тъй като, както е известно на човеците, за които Бог е познаваем, понасянето на лъжливо отправени хули, гонения и злословия представлява едно от блаженствата в Евангелието (Матей 5:11-12).

Припомняйки си израза „всички братя хора” от стих на Йордан Ковачев в стихотворението „Молитва за мама”, бих искал само да посоча защо хулите и злословията на толстоиста Йордан Йорданов са несъстоятелни, понеже на брата-човек е редно да се помогне, да се отстрани празнотата и неяснотата, причинена от неговото незнание. А в случая неверните заключения и неоснователните обвинения на толстоиста Йордан Йорданов относно литературоведската ми студия за поета Йордан Ковачев са предизвикани от неведението на толстоиста Йорданов по въпроса за същността на литературоведското понятие „лирически герой”. Докато толстоистът Йордан Йорданов смята, че лирическият герой в поезията на Йордан Ковачев е толстоист (понеже поетът Йордан Ковачев като личност е толстоист), истината по въпроса, както пише проф. Никола Георгиев в книгата си „Анализ на лирическата творба” (издателство „Народна просвета”, София, 1985 г., стр. 29), е, че „двата човека, реалният и лирическият, са свързани, но са качествено различни; лирическият човек е друг човек, ново осъществяване на човешкото начало – и в това е социалната му функция”.

Толстоистът Йордан Йорданов ревностно твърди във въпросната си статия, че в изречението в студията ми, споменаващо толстоизма, имало грешно становище относно толстоизма, но лирическият Аз в поезията на Йордан Ковачев не е толстоист в смисъла, застъпван от толстоиста Йордан Йорданов. Доказателство за това е тъкмо стихотворението „Аз не дръзнах да ти подражавам”, което толстоистът Йордан Йорданов споменава в статията си. За разлика от толстоиста, за когото според приведените от Йордан Йорданов постулати „Бог е непознаваем и неизвестен”, лирическият Аз в поезията на Йордан Ковачев е познал величието и божествеността на Христос:

 

Аз не дръзнах да ти подражавам –

толкова си божествен и велик;

все смирено и с любов заставам

         аз пред твоя лик.

 

Лирическият Аз в стихотворението „Аз не дръзнах да ти подражавам” нарича Христос божествен и това е именно изява на „обитаването на божественото естество на Спасителя чрез Духа у човека”, защото „никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух” (1 Коринтяни 12:3, втора част).

Другото несъстоятелно обвинение срещу студията ми в статията на толстоиста Йордан Йорданов е твърдението, че „и отъждествяването на лирическия герой с Христос е богословско-протестантски обяснено” и че такава „протестантска проповед” (ведно с лъжливо вменената ми от Йорданов „антикомунистическа омраза”) „няма място  в литературно изследване”. Истината е, че повествователят в писмовните фрагменти на Йордан Ковачев застъпва протестантски възглед:

„А в годините на инквизицията се беше развила именно същата изключителна и жестока прибързаност. Чистотата на догмите се нарушаваше от свободомислещите, маврите, евреите, еретиците и прочие. Църковните деятели страдаха от поругаването на техните светини и казваха: “По-добре 10 невинни да загинат, отколкото един еретик да се спаси край тях.”

Разумното съзнание, свободната мисъл и добротата не могат да приемат такова извращение на идеала”.

 

По същия начин и лирическият Аз, вярващият човек, в поезията на Йордан Ковачев изявява протестантско разбиране за човешкото битие на грешната земя, копнеейки за небесната родина. Тъй като ортодоксалните християни тълкуват милениума от Откровението като „символичен период, обхващащ историята на Христовата църква до Второто пришествие” (тоест те разбират царуването с Христа като царуване на тази земя), именно за протестантите, за отлъчените от официозната църква реформатори, както и за преданите на Бога старозаветни патриарси, се сбъдват знаменателните евангелски слова, съзвучни със стихотворението на Йордан Ковачев „Да зная нейде някой мирен кът”: „Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят отечество; и ако наистина, , са имали в ума си онова , от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро , сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град” (Евреи 11:13-16).

Толстоистът Йордан Йорданов представя мотива за небесната родина като толстоистки, но такова тълкуване е недостоверно, тъй като съотношението между Авраам и Христос  (Йоан 8:58) важи и за съотношението Лев Толстой – Христос. Със същата истинност Спасителят би могъл да заяви: „Преди да се е родил Толстой, Аз съм”. Проява най-малко на неведение би било настояването да смятаме за послания на Лев Толстой канонически духовни начала, които са оповестени от Бога чрез старозаветните и новозаветните пророци и евангелисти хилядолетия преди раждането на Лев Толстой.

Неуместно е и раздразнението на толстоиста Йордан Йорданов от споменаването на понятието ‘библейски’ в моята студия и настояването определението ‘библейски’ да бъде заменено от понятието ‘евангелски’. Всъщност между понятията ‘библейски’ и ‘евангелски’ няма противоречие, тъй като в Евангелието на много места присъстват позовавания от Стария завет – евангелските събития са изпълнение на старозаветните иносказателни пророчества. А и лирическият Аз в поезията на Йордан Ковачев се отъждествява с Аза в лириката на старозаветния псалмист чрез споменатата и от Йордан Йорданов поетическа творба „Псалм 23”.

Толстоистът Йордан Йорданов хули моята литературоведска студия за поета Йордан Ковачев, наричайки изследването ми „Авгиеви обори” и оспорвайки твърдението ми, че лирическият Аз в стихотворението „От сърцето болно само нежност блика” очиства греховните подбуди в себе си чрез  „метла желязна” като  „намек за действието на Христос у човека чрез влиянието на Светия Божии Дух”, но и това становище на Йорданов, макар да изглежда остроумно със своята подигравателност, не отговаря на художествените факти в споменатата поетическа творба на Йордан Ковачев. Преди всичко толстоистът Йордан Йорданов не е вникнал в значението на метафората, чрез която в стихотворението са пресъздадени превъзмогнатите духовни пороци:

 

На гнева изчезна старата проказа,

ярост не познавах и не знаех бяс,

глухата ненавист, сляпата омраза

със метла желязна сам почистих аз.

 

Известно е, че очистването на проказата, както и изгонването на бесовете у човека, не може да се извърши от самия заболял човек. С използването на проказата като метафора за гнева лирическият Аз в стихотворението на Ковачев намеква за свръхестественост и богодареност на това лично почистване и в една такава опитност няма противоречие – Азът взема решение за духовното очистване чрез свободната си човешка воля, но оръдието на очищението, „метлата желязна”, е всеоръжие на Духа.

В заключение ми остава да спомена и неверното обвинение на толстоиста Йордан Йорданов в „европейска антикомунистическата омраза, която бушува като ураган в критическия текст”.  Тук толстоистът Йорданов обърква изобличението с омразата. Добре е да се знае разликата между изобличение и омраза, тъй като повествователят в писмовните фрагменти на Йордан Ковачев също разобличава комунизма в следните размисли:

 

… Няма значение присъствието на вечните слънчогледи и дюнмета. Те са неизбежният пълнеж на всяко общо дело. Те обаче не може да не чувстват положението си на блюдолизци пред свободните синове на народа.

24.02.1946 г.

 

 

…Системата на книгоиздаването у нас изключва всякакво предварително предлагане на издателство и предварително съгласие. Майчице ле, мила! Там има едни герои, за които важат всички строфи на Вазовото стихотворение: “Преклонена главичка остра сабя не сече!” и особено мястото: “И със силните най-паче винаги приятел бях”. Не ги ли виждаш с каква храброст сега вадят на умряло куче нож, макар че докато беше живо и можеше да ги хапе и къса, възпяваха го до отвращение. И ако се окаже, че кучето само спи, а не е умряло, те отново ще се завъртят на 180 градуса и ще започнат да каканижат като един шумящ като празна бъчва млад поет: “Аз отсега започвам да мисля!”.

19.02.1963 г.

 

По логиката на толстоиста Йордан Йорданов би трябвало да вменим и на творчеството на самия Йордан Ковачев антикомунистическа омраза, но истината е, че и в писмовните фрагменти на Йордан Ковачев, и в моята литературоведска студия за него става дума за изобличение, а не за омраза спрямо комунизма.

Искрено се възхищавам на достоверния и задълбочен анализ, който Йордан Йорданов в статията си прави на стихотворението „С тъжна сладост слушам как долита…” Бих припомнил на Йорданов обаче, че гениалните лирически творби винаги имат и втори план, а лирическият Аз в тях проявява пророческо предчувствие за края на живота, което разкрива не само екзистенциалните, но и обществено-политическите знамения на личната участ. Колкото до становището на Йордан Йорданов, че „човешкото страдание в стиховете на Йордан Ковачев се родее с това на Яворов”, бих уточнил, че страданието на Аза в поезията на Яворов и това на Аза в лириката на Ковачев са противоположни едно на друго и това се разбира от отношението на Аза към майката у двамата поети. При Яворов Азът разглежда даряването на живот от страна на майката като жестока безмилостност спрямо потомъка:

 

Та мога ли забрави аз
немилостивата оназ,
живот която ми е дала.

 

При Ковачев лирическият Аз измолва благословение от Бога за майката като награда за нейната доброта и саможертва, както и за нейното посвещаване на потомъка в богопознание:

 

Днес за мойта майка аз те моля,

таз, която с болка ме роди,

таз, която в болест и неволя,

все над мене с нежна грижа бди.

 

Дай й, Боже, здраве, мощ и радост,

срещу всичко, що за мен стори,

срещу туй, че още в ранна младост

Твойта слава тя на мен откри.

 

И накрая, но не на последно място, Азът в поезията на Яворов в своето страдание проклина Бога, докато лирическият говорител в лириката на Ковачев разглежда дори и изпитанието и страданието като своеобразно благословение на поуката от Бога:

 

Бог грижовно като ни поучи,

портите тъмнични ни отключи.

 

Мога, разбира се, само да благодаря на Йордан Йорданов, че със своите опити да разтълкува двамата големи поети – Яворов и Ковачев, предизвика и у мен стремежа към осмисляне на човешкото страдание в тяхното поетическо творчество.

Що се отнася до обвинението в цензорство спрямо поета Йордан Ковачев, което ми отправя толстоистът Йордан Йорданов в статията си (http://tolstoist.blog.bg/politika/2016/09/16/kritika-na-quot-iordan-kovachev-predstaven-ot-margarit-jekov.1476798), то също е напълно безпочвено и неоснователно. След статията на Ася Дертлиева „Някои моменти от обществено-политическата дейност на Йордан Ковачев” съпричастието на писателя Йордан Ковачев към толстоизма не е тайна за четящата българска общественост. Но, както вече посочих, за лирическия Аз в поезията на Йордан Ковачев Бог е познаваем и в този смисъл лирическият герой в лириката на Йордан Ковачев не е толстоист, а християнин-реформатор. Затова и тълкуванието на неговото поетическо творчество  в студията ми в книгата „Йордан Ковачев, представен от Маргарит Жеков” изтъква присъщите на художествените факти християнско-реформаторски мотиви, понеже, както пише Атанас Далчев в един от фрагментите си, „в литературата важат не намеренията на авторите, а постиженията им”.

 

20-21.01.2017




Тагове:   толстоист,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1390619
Постинги: 1625
Коментари: 414
Гласове: 1169
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031