Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2016 08:56 - Научна статия за толстоиста Христо Досев
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 950 Коментари: 0 Гласове:
1



ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2015, т. XLIV (2) BULGARIA, 2015, v. XLIV (2)
ХРИСТО ДОСЕВ – ЖИТЕЙСКИ ПЪТ, ОБЩЕСТВЕНА И ПУБЛИЦИСТИЧНА
ДЕЙНОСТ
Ефим Агарин*, Маргарита Терзиева
e-mail: efimagarin@mail.ru
*ННГУ им. Н.И.Лобачевского, Нижний Новгород, Россия
HRISTO DOSEV: BIOGRAPHY, PUBLIC AND LITERARY ACTIVITIES
Efim Agarin*, Margarita Terzieva
*Lobachevsky University, Nizhni Novgorod, Russia
ABSTRACT
The paper presents an analysis of the activities of Hristo Dosev, one of the apostles of Tolstoyism
in Bulgaria. His life story is traced both in his homeland and Russia and so are his relations with associates
from the two countries. Some of the cited documents have been used in scientific circulation
for the first time. The paper has been written as part of the Bulgarian-Russian Parallels from Linguistic,
Literary and History of Pedagogy Aspects Project in Prof. Dr Assen Zlatarov University, Burgas.
Key words: Tolstoyism, Russian-Bulgarian links
Житейска биография
Христо Досев (1887-1919) е харизматична
фигура за българските толстоисти. Той е
единственият българин, попаднал в близкото
обкръжение на Толстой; публицист, който с
еднакъв успех твори на български и руски
език; преводач и комунар. Може само да се
гадае каква роля би играл в обществения жи-
вот, ако не е сравнително ранната му смърт –
за толстоистите и вегетарианците в България
това е огромна загуба, защото той още при-
живе е признат за духовен лидер.
Христо Досев произхожда от богат старо-
загорски род и е предопределен за наследник
на значително материално имущество, но още
в ученическите си години в гимназията в
Сливен заедно с приятеля си Димитър Жеч-
ков се посвещава на служенето на нов хума-
нен идеал. През пролетта и лятото на 1906 г.,
вместо да се отдаде на следването си в Лоза-
на, Досев пребивава в селцето Ла Кроа сюр
Лютри. Там заедно с група руски и български
толстоисти обработва земята, за да се изхран-
ва от труда си. От този период датират поз-
нанствата му с един от първите руски кому-
нари Евгений Попов [14, л. 95], с издателя на
толстоисткото списание „Свободное слово“
Павел Бирюков и със сина на известния ху-
дожник Николай Ге. В комуната се включва
Димитър Жечков, който се отказва от следва-
нето си в Германия. Двамата приятели вземат
решение да се върнат в България и да се пос-
ветят на новия начин на живот, с който свър-
зват собственото си бъдеще и бъдещето на
света.
След неуспешен опит в Бяла Слатина, през
октомври 1906 година заедно с няколко съ-
мишленици те създават една от първите толс-
тоистки комуни в страната в селището Алан
Кайряк (дн. Ясна поляна). Тук заедно със
Стефан Андрейчин издават първото българс-
ко толстоистко списание „Възраждане“, в
което обнародват собствени статии и матери-
али на съмишленици от страната и чужбина.
През юли 1907 година Христо Досев зами-
нава за Русия, а на 2 август същата година се
запознава с Лев Толстой. [18, кн. 2, с. 468].
Съдейки по спомените на свидетели на тази
среща, той намира общ език с руските толс-
тоисти и внушава доверие. Валентин Булга-
ков – секретар на руския писател, пише: „На
Досев можеше да се вярва… Разбира се, не-
говият житейски опит не беше голям, но се
61
чувстваше, че именно този опит е в основата
на изказванията му, че този млад българин не
не е от тези, които пилеят думите напразно“
[1, с. 223].
Христо Досев се прибира в България през
есента на 1907 година след смъртта на Дими-
тър Жечков, за да поеме апостолската му ми-
сия за разпространяване на списание „Въз-
раждане”. През пролетта на 1908 г. той ак-
тивно се занимава със земеделски труд и пи-
ше до Лев Толстой за разширяването на вли-
янието на неговите идеи сред учащата се
гимназиална младеж, като с радост подчерта-
ва, че в някои случаи младите привърженици
на толстоизма числено превъзхождат марк-
систите.
След разпадането на комуната в Алан
Кайряк Владимир Чертков отправя молба към
Христо Досев отново да дойде в имението му
в Телятинки и той приема предложението му
за съвместна дейност, като на 23 август 1908
година посещава имението на Толстой, а на
20 август участва в тесния кръг приятели,
които отбелязват 80-годишния юбилей на
писателя. [6, с. 60].
В началото на 1909 година се отправя към
Кавказ и заживява в семейството на руския
толстоист Владимир Скороходов край
Майкоп. През лятото на същата година се
жени за дъщеря му Мария и се установява
окончателно в Русия.
Взискателен към себе си и към околните,
той критикува своя кумир, който според него
не е на нужната висота в собствения си дом,
щом си е позволил „робството” (разбирай
унизителна зависимост) от София Андреевна.
В писмо до В.Чертков, коментирайки се-
мейната драма на твореца, към която е съпри-
частен, той пише: „Но аз го съжаля-
вам...защото външният му живот скрива в
очите на хората всичкото значение и смисъл
на неговите думи и мисли”[12, с.327].
Сред документите на толстоиста от второ
поколение Йордан Ковачев е запазено писмо
от бившия министър-председател на страната
Константин Муравиев от ноември 1962 годи-
на. То е обнародвано във възпоменателния
лист „Йордан Ковачев. 100 години от рожде-
нието 1895-1995“. В него между другото се
казва: „В моето малко стопанство, на една
поляна, в скромна хижа са живели през лято-
то Шопов и Досев от Стара Загора и са при-
готвяли една стая за очаквания Лев Толстой“
(с .9). Съвременните изследователи биха
могли да допуснат, че това е част от легенда-
та за евентуалното идване на Толстой в Бъл-
гария през 1910 година, но е и твърде въз-
можно твърдението да е истина, тъй като
Г.Шопов – първият българин, лежал в затвора
за отказ от военна служба, поддържа лична
кореспонденция в Толстой, а Христо Досев е
сред приближените на руския писател и му е
отправял лична покана да посети страната.
Установилият се в Русия български толс-
тоист предприема пътувания до родината.
Участва в създаването на Българския вегета-
риански съюз през 1914 година, сътрудничи
на български и руски периодични издания с
толстоистка ориентация.
Трудовият живот в имението край Майкоп
му доставя удоволствие. Той споделя, че ра-
боти с радост в тази среда – „сред природата
и тишината“. [16, л. 3]. Поддържа връзка с
руски толстоисти, живеещи на Черноморско-
то крайбрежие – Н.Г.Сутков, П.П.Картушин,
В.И.Засосов. За последния, отказал се от во-
енна служба заради религиозните си убежде-
ния и умрял съвсем млад на 20 ноември 1910
година в резултат на понесените страдания,
Досев написва непубликуван очерк [11, л. 86-
95]. Благодарение на него животът и делата
на младия руски толстоист стават достояние
на българските му съмишленици чрез списа-
ние „Възраждане“.
В началото на Първата световна война
Христо Досев се присъединява към антими-
литаристичното възвание на руските толсто-
исти, разпространението на което се прес-
ледва от полицията. В писмо до В. Булгаков
той моли подписът му да бъде поставен под
възванието, но последният секретар на Л.
Толстой попада в затвора, преди да стори
това. [2, с. 114-115]. Всички участници във
възванието са арестувани и изправени на съд.
„Процесът на 28-те толстоисти“ завършва
през 1916 година с оправдателна присъда.
Въпреки че не е в числото на подсъдимите,
Досев се намира в Москва и посещава съдеб-
ните заседания. [16, л. 4].
В имението на тъста му В.Скороходов чес-
то гостуват българи. Понякога той се отбива
при съмишленици толстоисти в Пятигорск.
Учи английски език, защото мечтае да замине
за Америка, за да изнася сказки. Живее
скромно, в дървена къща с прости мебели,
сковани от дърво. Ходи бос, облечен с проста
рубашка. През 1916 г. заради влошеното си
здраве прекарва известно време във Финлан-
дия, където се лекува. Написва „Дневникът
на самотника”, който не издава приживе. По
62
време на събитията от 1917 година той създа-
ва детска трудова колония, която е разполо-
жена на километър от имението на Скорохо-
дови в Кавказ. Учи съседите си да живеят и
работят на кооперативни начала. Подготвя
преселването на семейството си в Сочи, на
брега на Черно море, при колония от съмиш-
леници. При завръщането си от Сочи се раз-
болява (неговият родственик – видният пре-
водач Теодор Куюмджиев, лансира семейната
история, че се е хвърлил във водата, за да
спаси давеща се жена и детето й) и умира от
възпаление на белите дробове на 12/26 де-
кември 1919 г. Погребан е в „един ъгъл на
овощната градина на Скороходов, между
ябълчеви и вишневи дървета, близо до урвата
над реката” [19, с.18]. Спомени за него в бъл-
гарския толстоистки и вегетариански печат
обнародват Иван Цанев, Ботю Савов, Слав
Делкинов; писателят Петко Росен разказва
личните си впечатления в мемоарите си.
„Елитният вегетарианец“ Николай Лилиев
споделя спомени от съвместния им студентс-
ки живот в Лозана; поетът Никола Венетов –
участнк в комуната в Алан Кайряк, му пос-
вещава стихове. Делегатите на вегетарианс-
ките конгреси почитат със ставане на крака
неговата памет и заслуги като основател на
Българския вегетариански съюз.
Преводаческа дейност на български език
Христо Досев владее свободно руски, нем-
ски и френски език. За 13 години той извърш-
ва десетки преводи, обнародвани на страни-
ците на българското списание „Възраждане“,
а впоследствие и в самостоятелни издания –
предимно на същото издателство и на друго
българско издателство -„Посред-ник“. Двете
носят имена на сродни издателства в Русия.
Показателно е, че Досев превежда както тру-
дове на духовния си кумир Лев Толстой, така
и на негови руски и френски съмишленици;
прави преводи не само на публицистични, но
и на художествени текстове – драми и рома-
ни. Някои от произведенията на Лев Толстой
са публикувани в България, преди да се поя-
ват в Русия, където над тях тегне забрана от
царската цензура.
А. Преводи на съчинения на Л. Толстой
Кратко изложение на евангелието. Прев.
Д. Юруков и Хр. Досев. Б., Възраждане, 1906,
152 с.
Приказка за Иван Ахмака. Б., Възраждане,
1908, 39 с. – първоначалното издание е в сп.
„Възраждане“, 1908, кн.3-4; 3 изд. 1910; 4
изд.1919; 5 изд. 1921; 6 изд. 1924.
Законът на насилието и законът на любов-
та. Б., Възраждане, 1909, 63 с.; 2 изд. 1920.
Доклад на конгреса на мира. Прев. от авт.
ръкопис. Пловдив, 1910, 8 с.
Отец Сергий. Светлината и в тъмнина све-
ти. Прев. от авт. ръкопис. Б., Възраждане,
1911, 144 с.
Разкази. Т.1. Прев. от авт. ръкопис. Б.,
Възраждане, 1911, 199 с. – включени са „Дя-
вол“, „Какво сънувах аз“, „Альоша Гърнето“,
„Фалшивият купон“
Хаджи Мурат. С., Ал. Паскалев, 1912, 230
с.; 2 изд. 1929.
Детска мъдрост. С., Възраждане, 1919, 48
с.
Любите друг друга. Към революционери-
те. Правителството и строят. Б., Възраждане,
1919, 32 с.
Жив труп. С., Възраждане, 1928, 88 с.
Записките на един луд. С., Ал. Паскалев,
1932, 52 с. [13, 20]
Б. Преводи на други автори с
толстоистки убеждения
Бирюков, П. Лев Николаевич Толстой. Би-
ография. Б., Възраждане, 1908, 30 с. – вж. и
сп. „Възраждане“, 1908, кн. 7-8, с.426-453.
Чертков, В. Кървава или мирна револю-
ция? Прев. В. Стоянов и Хр. Досев. Б., Въз-
раждане, 1906, 65 с.; 2 изд. – 1920.
Наживин, И. В долината на скръбта. Дра-
ма. Б., 1908, 82 с.
Лебрен, В. Трудът, неговото значение и
усвояване. Прев. от ориг. (фр.). Б., Възражда-
не, 1910, 39 с. [13, 20]
Освен това Христо Досев превежда трудо-
ве на Хенри Дейвид Торо, Едуард Карпентър
и Евгений Лозински, които раждат полемики
след българската общественост.
Художествено творчество
В българския толстоистки периодичен пе-
чат битуват три легенди, обработени от Хрис-
то Досев – „Белите врати“, „Ганга, речна де-
войка“ и „Де е Аллах“. Те показват усета му
към този жанр, „имат подчертана образност,
водят бързо към набелязания извод“ [4, с.
274]. С тези качества произведенията му не-
съмнено превъзхождат част от литературното
творчество на съмишлениците му, попаднали
в плен на старомодната за този период от
развитието на българската литература санти-
менталност.
63
Публицистика
Христо Досев съчетава успешно превода-
ческата с публицистична дейност. Интересна
особеност в неговата дейност е, че част от
публикациите му се появяват за първи път в
руското списание „Вегетарианское обозре-
ние“, а след това на български език – включи-
телно и след смъртта му.
А. Български периодичен печат
Досев, Хр. Възпоменания за Толстоя. –
Възраждане, 1908, кн. 7-8, с. 452-472.
Досев, Хр. Влиянието на Толстоя. – Въз-
раждане, 1910, кн. 2, с. 195-114.- разпростра-
нение на идеите му в Холандия, Япония и
Индия
Досев, Хр. Последните дни. Впечатление-
то от смъртта. – Възраждане, 1910, кн.10, с.
691-703, 707-720; вж. Свобода, 1935, бр.529-
530.
Досев, Хр. Толстой и Синодът. – Възраж-
дане, 1910, кн.10, с. 738-740.
Досев, Хр. Лични беседи с Толстоя. 1907 –
1908 г. – Възраждане, 1911, кн.1, с. 32-41; вж.
Гласът на Толстоя. С., Възраждане, 1919, 32
с.
Досев, Хр. Влиянието на Толстоя. – Въз-
раждане, 1914, кн.1, с.12-18 – за разпростра-
нението на религиозните му възгледи
Досев, Хр. Апостолът на простия и свобо-
ден живот Хенри Давид Торо. – Възраждане,
1920, кн. 9. [13, 20]
Б. Самостоятелни издания
Досев, Хр. Близо до Ясна поляна 1907-
1909 г. С., Посредник, 1928, 80 с.
Лекуване с треви. С., 1932, 46 с.
Богомили: история и учение. С., Възраж-
дане, 1924, 39 с.
Съчинения. Т.1-2. С., Възраждане, 1923.
[13, 20]
Най-популярни в България и Русия са
спомените от срещите и беседите му с
Л.Н.Толстой. През 1914 г. излиза на руски
език книгата „Близо до Ясна поляна“ 1907-
1909“. Тя е отпечатана с известни съкращения
заради цензурата на Московската съдебна
палата [6]. В списание „Вегетарианское обо-
зрение“ са обнародвани беседите му с
Л.Н.Толстой [5], издадени впоследствие и в
България.
За разлика от много други последователи
на толстоизма, Досев не се затваря в споме-
ните и не се осланя единствено на тях – той
споделя собствения си опит и възгледи за
реализиране на хуманните идеи на Толстой в
живота. Сред десетките му публикации на
руски език заслужава да се отбележат три,
които представляват негов новаторски принос
в теорията на толстоизма.
На първо място е очеркът му за историята
на разпространение на толстоизма в Бълга-
рия, който излиза в отделни броеве на списа-
ние „Вегетарианское обозрение“ през 1909-
1914 г. [7; 8]. Спомените за основаването и
функционирането на комуната в Алан
Кайряк, в която наред с българските толсто-
исти се трудят техни руски съмишленици, са
интересни за читателите. Ценна е не само
фактологията, а стремежът на автора да пред-
стави всеки отделен комунар като личност,
която търпи развитие. Сравнението с анало-
гичните опити в Русия се налага от само себе
си – българският толстоист прави пълен ана-
лиз и посочва истинските причини за разпада
на колонията, докато участниците в общинс-
ките комуни в Русия предпочитат да премъл-
чат или избягнат този въпрос.
Както и други преди него, Досев посте-
пенно се разочарова от начина на живот в
комуните. Вече обработвайки сам земята в
Майкоп със семейството си, той признава:
„Често си казвам: ако дяволът иска да намери
такава форма на живот, при която хората се
разединяват и карат помежду си, той, без да
се замисли, ще избере „християнската общи-
на“. [8, 1914, №5, с. 173].
Друга забележителна творба на Христо
Досев е обемистата му статия за възгледите
на философа Плотин. Това е един от древните
философи, които Толстой и последователите
му много ценят. По спомените на Наталия
Страхова, Досев работи над тази статия от
1914 година, а нейната окончателна редакция
и публикуване са през 1916-1917 г. [9]. Висо-
ка оценка ѐ дава Валентин Булгаков, който
пише: „По своето интелектуално ниво Досев
се откроява от младите хора, обкръжаващи
Толстой. Занимавайки се с литература, той
написа прекрасна статия за философа Плотин.
Досев дава подробно жизнеописание на Пло-
тин и великолепно по яснота и последовател-
ност изложение на неговото учение“ [1, с.
227].
От 1916 г. излиза толстоисткото списание
„Единение“, което през 1917 г. променя заг-
лавието си на „Голос Толстого и Единение“.
В това списание, освен статията за Плотин,
Христо Досев публикува няколко статии,
посветени на различни житейски въпроси,
като анализира проблемите през призмата на
64
толстоисткия светоглед. Най-значима сред
тях е статията „Религия, наука и образова-
ние“[10], посветена на педагогиката на толс-
тоизма. Последователно и на достъпен език
авторът формулира нейните принципи, ак-
центирайки не върху абстрактните ценности,
а върху практическото им приложение в жи-
вота. Досев конкретизира обществените цели
на образованието в осем задачи, всяка от кои-
то съответства на една от областите на чо-
вешкото познание. Така статията се превръща
в своеобразен манифест на толстоистката
педагогика. На финала на статията Христо
Досев пише: „Този път и задачи крият в себе
си възможност за велики реформи не само в
областта на възпитанието и образованието на
децата, но и в живота на човека, на човешко-
то общество“.[10, с. 38]. За съжаление, авто-
рът не успява да види любопитните, нелише-
ни от успехи резултати от прилагането на
принципите на педагогиката на толстоизма в
комуните в Съветска Русия през 20-30-те го-
дини, принос за които има неговият дългого-
дишен приятел и съмишленик Евгений По-
пов.
Житейският път и философските възгледи
на Христо Досев дават основание за следните
обобщения:
Макар че твори само в рамките на 13 го-
дини, Христо Досев оставя забележима диря в
публицистиката и преводната литература,
отличавайки се с изключителна продуктив-
ност и творчество на два езика – български и
руски.
Неговите личностни качества и безспор-
ният му интелект го превръщат в лидер на
толстоисткото движение в България, какъвто
той несъмнено би станал, ако не беше вне-
запната му смърт.
Христо Досев не е просто последовател на
идеите на Лев Толстой – той притежава ка-
чества на теоретик и анализатор на обществе-
ните явления от позициите на хуманната фи-
лолософия, вегетарианството и антимилита-
ризма.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Булгаков В. Лев Толстой, его друзья и
близкие. Воспоминания и рассказы. Тула,
1970. 344 с.
2. Булгаков В.Ф. Опомнитесь, люди-
братья! История воззвания единомышленни-
ков Л. Н. Толстого против мировой войны
1914-1918 гг. М.: Задруга, 1922. 230 с.
3.Вапцаров, Д. Съчинения на Христо До-
сев. Том първи. Разкази и статии. С., Въз-
раждане, №148, б.г.
4.Георгиев, Л., П. Ватова. Възраждане. –
Периодика и литература, т.3, С., АИ „Марин
Дринов“, 1994, с.266-284.
5. Досев Х. Беседы Л.Н. Толстого. - Веге-
тарианское обозрение, 1914. №8-9, 10; 1915,
№1, 2.
6.Досев Х. Вблизи Ясной Поляны (1907-
1909 гг.). М.: Посредник, [1914]. 96 с.
7. Досев Х. Вегетарианское движение в
Болгарии. - Вегетарианское обозрение, 1909.
№6, с. 31-35.
8. Досев Х. Община „Возрожденцев“ в
Болгарии. - Вегетарианское обозрение, 1914.
№2, 3, 4, 5.
9. Досев Х. Плотин. - Единение. М., 1916.
№3; 1917. №1(4).
10. Досев Х. Религия, воспитание и обра-
зование. - Единение. М., 1916. №2, с. 25-38.
11. Досев, Х. Толстой и борьба за идею
мира в Болгарии. - ОР РГБ. Ф. 345. К. 61. Ед.
хр. 5. 140 л.
12.Константинов, Г. Лев Толстой и влия-
нието му в България. С., НК, 1968.
13.Лев Н. Толстой. 1828-1910. Биобибли-
ография. С., НБКМ, 1979.
14.Попов Е. Моя жизнь – краткая автобио-
графия. Часть 2. - РГАЛИ. Ф. 508. Оп. 1. Ед.
хр. 270. 105 л.
Савов, Б. Един българин – голям приятел
на Толстой. – Литературен глас, 1935, бр.
290
16.Страхова, Н.Ф. Воспоминания о Досеве
ОР РГБ. Ф. 345. К. 94. Ед. хр. 3. 4 л.
17.Терзиева, М. Философские идеи Льва
Толстого и их отражение в общественной
практике болгарских толстовцев. - Перспек-
тивы науки и образования, 2015, кн.2, с. 136-
138
18.У Толстого 1904-1910. Яснополянские
записки Д.П. Маковицкого. - Литературное
наследство, Т. 90. Кн.4. М., Наука, 1979.
19.Цанев, И. Няколко думи за Христо До-
сев. – Възраждане, с.114-120.
20.www.nationallibrary.bg
REFERENCES:
1. Bulgakov, V. Lev Tolstoy, ego druzya i
blizkiye. Vospominaniya i rasskazy. Tula, 1970,
344 s.
2. Bulgakov, V. Opomnites, lyudi-bratya.
Istoriya vozzvaniya edinomyshlennikov L.N.Tol65
stogo protiv mirovoy voyny 1914-1918. M.,
Zadruga, 1922, 230 s.
3. Vaptsarov, D. Sachinenia na Hristo Dosev.
Tom parvi. Razkazi i statii. S.,Vazrazhdane,
№148, b.g.
4. Georgiev, L., P.Vatova. Vazrazhdane. –
Periodika i literatura, t.3, AI „Marin Drinov“,
1994, s.266-284.
5. Dosev, H. Besedy L.N.Tolstogo. – Vegetarianskoye
obozreniye. 1914. №8-9, 10; 1915,
№1, 2.
6. Dosev, H. Vblizi Yasnoy Polyany (1907-
1909 gg.). М.: Posrednik, [1914]. 96 s.
7. Dosev, H. Vegetarianskoye dvizheniye v
Bolgarii. - Vegetarianskoye obozreniye. 1909,
№6, s. 31-35.
8. Dosev, H. Obshchina „Vоzrоzhdentsev“ v
Bolgarii. – Vegetarianskoye obozreniye. 1919,
№2, 3, 4, 5.
9. Dosev, H. Plotin. – Edineniye, M., 1916,
№3; 1917. №1(4).
10. Dosev, H. Religiya, obrazovaniye I
vospitaniye. – Edineniye, М., 1916. №2, s. 25-
38.
11.Dosev, H. Tolstoy i borba za ideyu mira v
Bolgarii. - OR RGB, f.345, k.61, ed.hr. 5. 140 l.
12.Konstantinov, G. Lev Tolstoy i vliyanieto
mu v Bulgaria. S., NK, 1968.
13.Lev N. Tolstoy. Biobibliografia. S.,
NBKM, 1979.
14. Popov, E. Moya zhizn – kratkaya avtobiografiya.
Chast 2. RGALI, f.508, op.1, ed.hr.
270. 105 l.
15. Savov, B. Edin bulgarin – golyam priyatel.
– Literaturen glas, 1935, br. 290.
16. Strakhova, N. Vospominaniya o Doseve.
– OR RGB, f.345, k.94, ed.hr.3. 4 l.
17. Terzieva, M. Filosofskie idei Lva Tolsogo
i ih otrazhenie v obshtestvnnoy praktike bolgarskih
tolstovtsev. – Perspektivy nauki i obrazovaniya,
2015, kn.2, s.136-138.
18. U Tolstogo. 1904-1910, Yasnopolyanskiye
zapiski D.P.Makovitskogo. – Literaturnoye
nasledstvo, t.90, kn.4, M., Nauka, 1979.
19. Tsanev, I. Nyakolko dumi za Hristo
Dosev. - Vazrazhdane, 1921, kn.4


Тагове:   Толстой,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2074862
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031