Вик в пустиня

        Толкова обиди в себе си събрах,
        от уличните непознати,
        от свои родни алчни,
        от образовани първични.
        Толкова обиди в себе си тая,
        а още дишам,
        още чувствам,
        още се търпя-
        унижаван всеки ден,
        в борба за хляб,
         от Всички Вас-
        живеещи неосъзнати.
        Аз крещя -жив съм,
        не за хляба и разплод,
        а за Бог-
        не Вашият с кръст и минаре,
        и кървави ръце с меч,
        а този що разкри в мен,
        Разумът на Толстой.