Пътническият влак,бавен,мръсен и шумен пъпли край красиви,обрасли с гори и храсти хълмове-простор,тишина,спокойствие,красота.Малки селца с островръхи джамии,селянки с кърпи, шалвари и мотики,коне на поляни-картината от раздрънкания влак бе повече от идилия.Потиснатият, беден, пълен и побелял мъж около петдесетте вдишваше жадно всичко това и въздишаше по своята младост и издишаше от безсмислено  настояще.Пътуваше отново да помага на светските нужди на самотни хора.Той не съществуваше-нямаше битови нужди освен нужните, но света, не този през прозорците на влакчето а този на зомбираните материално хора, бе огромна ненаситна зейнала паст която гълташе съзнанието им,гълташе тонове наслади от месо,алкохол,секс,имения с басейни,джипове-чудовища...От някаква порутена спирка се качи един единствен пътник и влезе в неговото купе.Бе стар,нисък,набит с монголоидни дръпнати очи-сякаш яздил до Чингис хан.Седна,извади от торбичката си и постави на малката масичка до прозореца на купето-нож,къшей хляб,кравай суджук,две пъстрообвити големи шоколадови бонбони и малка бутилка.Спокойно започна да реже и сладко хапва от суджука и хляба-лицето му бе спокойно,тихо,невъзмутимо и много преживяло.След като засити глада си,чичо Ерошка /така го кръсти потиснатият дебел мъж-българин/ се обърна към него на развален български:
 -За къде.Аз овце гледа-овчар бил тодорживково време.Хубав живял тогава.Сега лошо няма ред,всеки краде и бие,не работи.Тогава хубаво-и в БКП бях и живях.Сега тези от ДПС само пари прави,хора бие,страх-вечер тропа бодигард на арендатора и вика-ще мълчиш-колкото рента дават,толкова,че пак ще дойдем и кожата ти ще смъкнем.
Дебелият българин се усмихна:
 -Ами нали имената Ви смениха.Как искаш тодорживковото време...
 -А,те Горбачов кара Живков нас сменя.Искам стария председател ТКЗС-хубав човек-само той българин в село, но дава хляб,дава.Казах аз на нашите-оставете Иван председател и на кооперацията-той нас ще храни, но наште-патриоти-турци:-българин не щем вече-и какво стана-няма вече кооперация,няма нищо...Добре аз овце има,че живее.Но много страх нас-няма милиционер-всички са за парата...
Чичо Ерошка говореше бавно,невъзмутимо-сякаш бе твърда скала, която я удряна,бита,търкаляна от всякакви образовани зомбирани началници, но останала непроменена и естествена като природата отвъд прозореца на купето.Той разгърна шарената едра бонбона и блаженно млъкна.
Дебелият беден и  гладен  българин очакваше,че чичо Ерошка ще му предложи другата едра шоколадова бонбона но -чичо Ерошка спокойно я разгърна и отново блаженно хапна.
Българинът се изненада-толкова мъдрост имаше в чичо Ерошка а не сподели залъка си с него-защо?
На слизане чичо Ерошка изненадващо се усмихна:
 -Аз слиза.Много радва тебе.
 Българинът го прегърна:
 -Аз също.Благодаря.
Но не преставаше да мисли -защо?
По-късно,когато помогна на самотната българка и ставаше от трапезата й, я попита:
 -Да взема ли за път останалия хляб?
Отново озадачен дочу:
 -Хляба вземи но сиренето-не.
И разбра какво не достигаше и на естествения чичо Ерошка и сега на тази с две висше българка-надскачането на ЕГОИЗМА който бе следствие от и от системата но и плод на липсваща РАЗУМНА НАУКА ЗА СЪЗНАНИЕТО основите на която е положил Лев Толстой и която би ни  направила нормални във всяко отношение-и в инстинкти и в образование.