Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2014 17:04 - Дъжд,смърт,погребение,празна селска къща
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 809 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.12.2014 13:17


Дъжд,дъжд,дъжд,вече цял ден,нощ и сутрин и тел.обаждане-тази сутрин е намерен мъртъв в къщи баща ти...Пътувам в дъжда-ето го селото,къщата,стаята и самотния ми баща-вкочанясъл,безжизнен,мъртъв-лежи на пода и гледа в тавана с оня негов недоверчив,невярващ поглед.Сега и това ли-малко ми бе робството на труда,на неморалните партийни "комунистически" началници,на днешните политици-крадци.Защо живях-да ме ползват някакви бюрократи и преди и сега.Никому не вярвам-
дори на младия православен поп.Аз работих,работих и нямам нищо.Сега с много болки и страдания ми изтръгнаха духа-съзнание.Защо ме мъчите -и Вие земни началници и
Вие от небето.Аз бях необразован селянин и исках да живея от естествения си труд.Исках да бъда честен и естествен -не може-станах като Вас за да имам хляб.Какъв
поп,защо пее за смирените-няма живот за човека на тази земя с тези управници-политици.Защо не го каже ако е божии човек а не чиновник на Бога.Не вярвам никому и
в нищо.Грабите българските селяни и сега и преди.Аз бях никой за Вас и за Бога когото
и който е ненужен ако не пази доброто и наказва злото.Но в живота е точно обратното-
злите живеят охолно,честните бедно и ненужно.Аз бях ненужен прост черноработник.Четях погледа му и още повече ненавиждах управниците-животни които си живеят животински и не ги вълнува ближния им.Нямаше кой -аз и още един изнесохме и пренесохме ковчега с баща ми до ремаркето на трактора-селската катафалка.Малкото роднини тръгнаха с колите си към гробището-нямам кола,пари, имам само ненавист от любов към човеците като баща ми,ненавист към материалния
жесток свят на животни-егоисти и крещях в душата си-ЗАЩО НИ ИЗМЪЧВАШ БОЖЕ-ЗАЩО СМЕ В ЖИВОТИНСКА ОБВИВКА?Тракторът потегли и колите също,само аз беден,прост,неудачник закрачих след ремаркето с ковчега на баща ми.Дъждът ме обливаше като студен душ,вървях и не исках баща ми да е сам в пътя си към гроба.Попът също пътуваше в топлия автомобил.Аз бях жертвата
останалите се бяха вкопчили в живота и никакъв дух не ги интересуваше.Аз вярвах в нещо което го няма,не топли и храни тялото ми НО ме държеше и бях ИДИОТ.Гробище,кал,вода,гроб-спуснахме ковчега.Взех лопата и хвърлях калта върху ковчега на баща си.Гробарите вече уморени се зарадваха че им помагам...Дъждът неспирно валеше върху нас-жестоко и безпощадно...Как да вярваш в Бога и как да не вярваш-дори и да те измъчва само в неговите духовни ЦЕННОСТИ СИ ЧОВЕК а не безмилостно ЖИВОТНО като ОБРАЗОВАНИТЕ ВАРОСАНИ ГРОБНИЦИ.Баща ми бе тяхна жертва и роб -аз не искам да заменя милоста и разума  в мен с привилегиите на МАТЕРИАЛИЗМА и РЕЛИГ. СУЕВЕРИЕ.


Тагове:   смърт,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 2073843
Постинги: 1631
Коментари: 412
Гласове: 1176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031