Постинг
30.09.2014 14:43 -
Уникален труд за богомилството
|
||
„Богомило-катарската философия като живяна етика” - едно добро издание на „Авангардпринт”, Русе, е без съмнение книга, която заради научните си приноси и новаторски характер би трябвало да бъде преведена и представена в чужбина. В нея читателят ще открие отговор на много въпроси за етическата същност на дуалистичната ерес, за съзнателното оклеветяване на богомили и катари, за „Църквата на Любовта” и за Любовта като космическа същност, за егалитаризма и богатството като неистинско битие, за българския културен принос в Средновековна Европа, за волнодумието с катарски корени на Свети Франциск и за инквизицията като социално оръжие на враговете на свободната мисъл, но и като убежище на психопати-садисти, чиeто потиснато либидо ги прави особено усърдни в измъчване на жертвите им. Бих казал, че това е един съвсем нов поглед към старата и обширна богомилска тема. Авторката, проф. д-р Ерика Лазарова, изтъкнат наш културолог, която наскоро ни преоткри и творчеството на един голям и забравен българин, културфилософа и народопсихолога Найден Шейтанов (1880-1970), е решила да докаже, че богомилството, а и по-късната му, европейска проекция - катарството, се разгръщат като дълбоко нравствено учение и особен вид културно мисионерство, предполагащо в равна степен секуларизация на общественото съзнание и самовъзвисяване чрез пряко общуване с Бога, добротворчество и любов към ближния. Разгледала го е като една етична светогледна система, която е едновременно хуманистична философия на равенството и култура на бунта срещу унижаващите човека социални порядки, която реално има шансовете да подготви по пътя на убеждението и ненасилието, на молитвата и свободния труд, на категоричното неприемане на злото и възвеличаване на индивидуалните усилия за себеусъвършенстване духовната матрица на нов тип хора и да се превърне в нов начин на мислене и световъзприемане с европейски измерения. Ерика Лазарова убедително защитава историческата истина, която напоследък се пренебрегва в Европа: българското богомилско учение поражда силни влияния в Средновековна Европа, особено в западната й част. Много интересна е тезата за „еретическото дисидентство” на богомилите и катарите, защитена от Ерика Лазарова. Тя убедително доказва, че това учение е изпреварило времето си. Нарича го „първа система на тотална социална критика” и обръща специално внимание на факта, че обвинените за еретици всъщност осъзнават столетия преди Оскар Уайлд и Ерих Фром, че е важно не „да имаш”, а „да бъдеш”. Според авторката т.нар. „дисиденти на Средновековието” са и „първите общественици в епохата след раждането на Христа, които издигат глас в защита на демократичните принципи, оспорвайки божествения произход на властта и привилегиите. Близо осем века преди Великата френска революция от 1789 г. те защитават лозунга й за равенство, братство и свобода от социалното подтисничество, с което си спечелват омразата на светските и църковни господари и биват жестоко преследвани, затваряни, измъчвани, изгаряни на клада. Върху впечатляваща с обема си библиография на български и на редица чужди езици, проф. Ерика Лазарова (един забележителен учен-ерудит, преводач и критик на превода) е изградила един монументален, без съмнение, приносен труд. Може да се каже, че твърде успешно е защитила и трите си главни тези: 1. Богомилството като един от най-ценните и безспорни български приноси със световно историческо значение - за съжаление, напоследък некоректно оспорван от някои кръгове във Франция, 2. Тезата за богомилско-катарската философия като първата в света социално-критическа теория, 3. Ролята на духовността и на духовния фактор в историята, винаги свързан с проблема за нравствената трансформация на човечеството и обществото. Книга, която въпреки научния си характер, е достъпна и четивна, ще ни обогати с нови знания и идеи. Тук ще се изкуша да цитирам две изречения от нашия голям поет и драматург Стефан Цанев: „Идеите на богомилството са един ранен и наивен вариант на комунистическите идеи” (от пиесата му „Процесът срещу богомилите”) и: „Българското богомилство е не само храброст, но и саможертва, човеколюбие, висша интелигентност и пророческо прозрение” („Български хроники”, С., 2006). |
||
|
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
