Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2014 10:00 - М. Ганди-Д.Александрова
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове:
1



МАХАТМА ГАНДИ, ГАНДИЗМА И МИРА


imageМАХАТМА ГАНДИ, ГАНДИЗМА И МИРА

Доц. д-р ДОНКА АЛЕКСАНДРОВА

Историята на човечеството през XX век, изпълнена с насилие, арогантност и социални експерименти, сякаш най-ярко се оглежда в дейността на три личности, почти връстници: Ленин, Ганди и Хитлер. Няма историческо съчинение за нашето столетие, повече или по-малко научно, което да пренебрегне един от тези лостове на историческото развитие. По традиция английски и американски учени, превъзнасяйки собствения си либерализъм, виждат в Ганди не „освободител, а просто една политическа екзотика", която „може да разцъфти само в защитената среда, осигурена от британския либерализъм".1 Авторът на току-що цитираната мисъл Пол Джон­сън, един действителен интелектуален провокатор, поразяващ с критичната точност и свежест на перото си, не може да пренебрегне съпричастността си към западната цивилизация и нейния безапела­ционно самогенериращ се начин на мислене, за който изтокът е синоним на примитивизъм, недоразвитост и екзалтираност, т. е. все аспекти на емоционално-романтичното мислене, противостоящо на западния рационализъм и прагматизъм. „Ганди е една година по-възрастен от Ленин и споделя неговото квазирелигиозно отно­шение към политиката, въпреки че що се касае до чистата ексцент-ричност, той има много повече общо с двадесет години по-младия Хитлер."2 Трудно можем да се съгласим с извода на Джонсън по повод огьждествяването на оригиналното мислене и поведение на Махатма с вулгарния ексцентризъм на Хитлер. Независимо от обяснимото желание на този и други автори да измерват непозна­тите величини с познати им критерии, към Махатма Ганди трябва да се пристъпи непревзето и с ясното съзнание за докосване до една Голяма личност, чийто главен белег е Човеколюбието.

За Мохамдас Карамчанд Ганди или Махатма („маха" -велик, „атма" — душа) — великата душа на индийския народ са написани повече от 400 биографии, а според индийското министерство на информацията творчеството на Ганди предстои да бъде издадено в

image1    Пол Джонсън, Съвременността (Светът от 20-те до 90-те), Университетско
издателство „Св. Климент Охридски", С. 1993, с. 380.

2    Пак там, с. 380.
34


80 тома, средно по 550 страници всеки. Това огромно по обем и влияние творчество, както и заслуженото внимание към него, сви­детелствуват за историческата роля на индийския лидер.

Ганди не е философ по образование и призвание. Той е роден политик и народен вожд. В социално-политическата система, на която е посветил половинвековната си съзнателна дейност той се стреми не към власт, богатство и всякакво облагодетелствуване (които характеризират политическата партизанщина, развихрила се у нас през последните години), а към истината и духовното и нравственото усъвършенствуване на хората. В тях той вижда сми­съла на живота и целта на човешкия прогрес.

В гандизма се откриват няколко практически приземени прин­ципа, сред които „ахимса" (ненасилието) заема първостепенно мяс­то. Буквално преведен терминът означава „въздържане от нанасяне на каквато и да било вреда на живо същество). Той е основополагащ в джайнистката религия — разклонение на индуизма, появило се в IV в. пр.н.е. като протест срещу догматизма и бруталността на брамините. Дори и днес онзи, който посети Индия ще види по улиците хора с превръзки на устата и носа, които ги предпазват от греха да не унищожат дишайки някое летящо насекомо... За разлика от джайнизма обаче, където акцентът е поставен върху физическата вреда, Ганди, пренася вниманието върху духовната вреда и придава на своята концепция за ненасилието антропологически характер. Ярък защитник на религиозната толерантност и на братството между хиндуисти и мюсюлмани, той се обявява в защита на кравата — свещеното животно според индуизма, унищожавано безмилостно от мюсюлманите. „Ахимса за мен — изповядва Ганди — е кредо, духът на живота ми... Аз я предложих на Конгреса като политически метод, за да бъде използувана при решаването на политическите въпроси."1

Силно повлиян от националната история и традиция на Ин-Дия, както и от индийската народопсихология, Ганди разглежда религията като иманентна същност на всяка политическа програма и действие. "Аз не мога да живея дори секунда без религията... Моята политика и всички мои действия произтичат от религията. Аз ще допълня, че всяка дейност на религиозния човек трябва да

image1    Tendulkar, D. G., MAHATMA, Life of Mohamdas Karamchand Gandhi, In 8 vols. Bombay, 1951-1954, vol. 6, p. 48.

35




 


imageimageпроизтича от неговата религия, защото религия означава да бъдеш ръководен от Бог, което пък означава, че Бог ръководи всяко наше дихание.1 Вярата в бога-истина се оказва за Ганди онзи източник на неизчерпаема сила (подобно на митичния Антей и връзката му със земята), която му позволява да се слее с народните маси, да им говори на техния език, чрез техните понятия. В същото време той поставя пред духовниците изискване за реална грижа към хората — божиите творения. „Религия, която не отчита практическите нужди и не помага те да бъдат решени — това не е религия."2

Обявявайки се за „практически идеалист", Ганди определя като крайна цел на човека и неговата политическа, социална и религиозна дейност — „постигането на Бога — виждането на Бога". Затова „истината" за него не е просто знание, обективно отразяващо действителността или съответствие на обекта на отражение, а съв­падение на истината с Бога („Бог е истина" и „Истината е Бог"), т.е. религиозно-етическа категория, която отново ни отвежда към фи­лософията на джайнизма. В нея според Махавира (599-527 г. пр.н.е.) ~- признат от мнозина за главен пророк и дори за създател на джайнизма, „джива" (Jiva) е енергия на живота, която е присъща на всяко живо и неживо създание на природата. От тази санскритска дума идва българското понятие за „живот" — „жив", „Живко", „животно" и пр. Интересно е да се добави, че самото наименование на религиозното течение — „джайнизъм" идва от „джина" — завое­вател, победител и преди всичко — „човек, покорил себе си".

Ненасилието според Ганди, обратно на очакванията на някои негови идейни противници, не означава бездействие и пасивност. Толстоевското „непротивене на злото" (независимо от преклонени­ето пред руския гений) у Ганди се претворява като активна, дейст­вена любов. Тази любов според „закона на любовта" не може да бъде сляпа, користна, пасивна. Страхът и стремежът към самосъх­ранение, самооблагодетелствуване, самообогатяване, според Ма-хатма, са най-големите врагове на реалния, общественополезния политик. Тъкмо храбростта, безстрашието (абхай) и самопожертву-ването са тези морални категории, които позволяват на Ганди и неговите съратници да осъществяват Сатиаграха („упорство в ис-

image1    Saiyadain, Dr. K. G., Significance of Gandhi as a man and thinker, New Delhi, 1970,
p. 23.

2    Gandhi, M. K. My Religion, Ahmedabad, 1955, p. 4.
36


тината") — гандиската концепция за ненасилствената борба за не­зависимостта на Индия. Независимост и свобода чрез ненасилие — това е мечтата на Ганди и тя в основни линии се осъществява.

През лятото на 1942 г., когато избухва всеиндийски бунт срещу колониалния поробител в 538 селища, „невъоръжени и от никого непредвождани хора били обстрелвани от полицията и (английска­та) войска, а също и с картечен огън на самолети от бръснещ полет"1 — разказва Джавахарлал Неру в записките си от затвора. Вследствие на 20-годишната проповедническа дейност на Ганди индийските селяни са изразявали своя мирен протест, като са избягвали човеш­ки жертви. Достатъчно красноречиво е сравнението на убитите: от страна на полицията и армията — 25 000 (според Дж. Неру — 10 000), а от негодуващите невъоръжени индийски демонстранти — 100 човека!!!

Любовта към човека, всяко живо същество, собствения народ и другите бедни, гладни и онеправдани по света нямат своя алтер­натива в ненавистта. Любов и омраза за Ганди са взаимноизключ-ващи се морални принципи. На фона на всеопрощаващия „закон на любовта" Ботевият девиз: „Силно да любим и мразим" сякаш губи от своето хуманно пространство.

Както „най-човешко е да се греши" (Шекспир), тъй естествено за човешката психика е да отмъщава за злото, несправедливостта и обидата. Ганди като божествен пророк се издига над тесните рамки на човешката справедливост и призовава поробените да не мразят своите колонизатори-англичаните, а да се проникнат с уважение към тяхната култура; индусите и мюсюлманите да забравят за братоубийствената вражда, а да се прегърнат като братя...

Спомняйки си почти вчерашната война в Босна, хиляди жер­тви на християни и мюсюлмани на Балканския полуостров, не можем да не отчетем колко актуална е философско-социалната доктрина на Ганди за ненасилието, за мирното решаване на всички проблеми.

Успоредно със „закона на любовта" в концепцията за „ахимса" е „законът за страданието". Не мазохистично или садис­тично изтезание или самоизтезаиие, не брутално убийство (нека си спомним колко кръв „изтича" всекидневно от телевизионния екран и пресата!), а самопожертвувателност в името на любовта към

 у, Дж., Пробуждането на Индия, С. 1983, с. 689.

37




 


imageimageдругия за реализиране на общественополезни цели. Ганди пропо­вядва „тапасиа" — учението за жертвоготовност в името на общес­твената полза. Страданието и неговият „очистителен огън", който включва аскетическия начин на живот, гладуването в името на определена идея, като акт на протест, отказването от много от привилегиите на цивилизацията, намират израз в статията му „Закон на страданието" от 16 юни 1920 г. Там Махатма категорично заявява, че „колкото е по-чисто страданието, толкова е по-значите­лен прогресът".

И само консервативно мислещ човек може да обвини Махат­ма, че е враг на научно-техническото развитие, когато се сблъска с неговото противопоставяне на „западната цивилизация, която раз­пространява аморалност, а индийската е устремена към моралното усъвършенствуване на човека". Днес десетки идеолози и социалп-сихолози от т.н. развити страни са изправени пред същия проблем, който Ерих Фром лаконично определя като: „Да имаш или да бъдеш". М. Ганди открива истинския критерий за цивилизацията в духовно-нравственото съвършенство на човека, което според него е обратно пропорционално на материалните му потребности. „Доброволното съкращаване на желанията", с други думи отказва­нето от алчността да се трупат богатства и разкош за сметка на духовната нищета — ето разковничето на реалния социален прогрес.

Един народ може да просперира, ако е независим, свободен — т. е. когато „свараджа" е победила в Индия. Но освен свобода, той се нуждае от социална организация, която да изгради общест­вото на всеобщото благоденствие — „сарводайя". Идеите на Ганди за такава социална структура, в която производството е децентра­лизирано, разпространени са общинно-кооперативните форми на производство и разпределение и др. продължават неговата „брахмачария" — т.е. джайнистката концепция за строг самоконт­рол над мислите, словото и действията на индивида. Владеещият своите желания човек, който живее с любов към ближния и към Бог е чужд на алчността. И отново джайнисткият принцип за безкорис-тието („апаригарха") кодира следващия социално-политически па­раметър на гандизма.

Стремежът към излишество, разкош и свръхбогатство, когато милиони умират от глад според Ганди е неморален. В същото време той се противопоставял на насилственото изземване на богатствата, 38


което противоречало на „ахимса", но се обръщал към съвестта и морала" на забогателите като ги призовавал към доброволно отказ­ване от богатствата си в полза на гладуващите и бедстващите.

Религиозно-философските и етическите принципи на гандиз­ма са получавали и продължават да получават противоречиви оцен­ки в историята на социалното развитие. В редица конкретни условия „ахимса" се разглежда като социална утопия. Но теорията за нена-силието оказва силно въздействие върху идеологията на Индийския национален конгрес — партията, под чието ръководство преди 50 години беше извоювана независимостта на Република Индия. „Ахимса" — решаването на всички вътрешни и международни кон­фликти и спорове по мирен път, превърна „Индия в символ и образец на ненасилие и със своя пример тя призовава целия останал свят да се откаже от пътя на войната и насилието"[6]. А това беше най-свидната мечта на Махатма Ганди. Дано светът се опомни и се вслуша в мъдростта на тази „велика душа"!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.     Пол Джонсън, Съвременността (Светът от 20-те до 90-те), Университетс­
ко издателство "Св. Климент Охридски,,, С. 1993, с. 380.

2.     Пак там, с. 380.

3.     Tendulkar, D. G., MAHATMA, Life of Mohamdas Karamchand Gandhi, In 8
vols. Bombay, 1951-1954, vol. 6, p. 48.

4.     Saiyadain, Dr. K. G., Significance of Gandhi as a man and thinker, New Delhi,
1970, p. 23.

5.     Gandhi, M. K. My Religion, Ahmedabad, 1955, p. 4.

6.     Hepy, Дж., Пробуждането на Индия, С. 1983, с. 689.

7.     Неру, Дж., Цит. съч., с. 627.

8.     Махатма Ганди, Моят път към истината (Автобиография), С. Изд. "Хрис­
то Ботев", 1996.



Тагове:   Ганди,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1399784
Постинги: 1625
Коментари: 414
Гласове: 1171
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031