АННА
Биографичен роман за Лев Толстой
от Джон Струльоф
превод от английски език: Невена Дишлиева – Кръстева
Първа глава
Локомотивното депо в Ясенки представляваше ниска сива дъсчена постройка
току до железопътната линия. Изпод вратата й тръгваха релси, които се включваха
косо в основната линия, която водеше на север. Вратата беше леко открехната.
Следите от няколко чифта стъпки в снега прекосяваха релсите и спираха при
вратата. Лев завърза коня си и ги последва до прага.
Полицейският инспектор и двама костюмирани мъже стояха до
импровизираната маса насред помещението, върху която бе проснато покрито с
чаршаф тяло. Над главите на мъжете висеше лампа и ярката й светлина осветяваше
лицата им в мрака. По чаршафа бяха избили тъмни петна кръв. Трупът под него бе
заел неестествена поза, сякаш бяха две долепени една до друга жени.
Присъстваше още един човек – лекар на име Андреев, - който вадеше
инструменти от чантата си и ги подреждаше до покритата глава на трупа. Двамата с
Лев не се познаваха добре, въпреки че докторът го беше преглеждал няколко пъти
във връзка с различни дребни оплаквания.
Подметките на Лев изскърцаха в чакъла и четиримата вътре се стреснаха и
обърнаха поглед към новодошлия.
- Граф Толстой – поздрави полицаят.
- Как сте, надявам се добре – отвърна Лев и пристъпи към него. – Господа –
поздрави и останалите. Те му кимнаха сдържано поред, но предвид необичайните
обстоятелства се ограничиха само с толкова.
Двамата с костюмите държаха тефтери и моливи. Лев позна единия - беше
журналист, който от време на време работеше в Тула. Другият изглежда беше
асистент на доктора. Лев на свой ред извади тефтер от джоба си и записа датата: 4
януари, 1872.
Докторът хвана горния край на чаршафа.
Page 2
2
- Готов съм – пророни.
Дръпна и откри главата и шията на жената. Дясната половина от главата й
липсваше, беше отсечена почти с откос, но носът беше останал непокътнат. Жената
изглеждаше млада, имаше черна коса и нежни черти. На мястото на липсващите буза
и око висяха ресни сиво-лилава тъкан. Косата й беше рошава и отметната надясно,
сплъстена от кръвта и влажната пихтия на мозък и друга плът. Отстрани до главата
се бе образувала лъщяща локвичка тъмночервена кръв, голяма колкото чиния.
Единственият клепач беше полуотворен и отдолу надничаше зелен ирис. Кожата й
беше бледа и прозирна, със синкав оттенък под скулата.
- Жертвата е идентифицирана като Анна Степанова Пирогова – каза докторът.
Взе метален тризъбец и го пъхна в зейналия отвор на лицето, докосна костта и
огледа кухините. После подхвана внимателно главата с две ръце и я извърна на една
страна, за да разгледа по-обстойно наранените области. – Изглежда няма други
наранявания по главата и врата, освен причинените от колелата.
Моливите на присъстващите задращиха по тефтерите.
Докторът придърпа чаршафа по-надолу. Жената все още беше с роклята си –
черна, с виненочервени мотиви. Определено беше от висшето общество, но вече със
счупен череп и премазан корем.
Докторът отметна чаршафа и го надипли в краката на трупа.
Взе ножица и разряза роклята по дължина през гърдите, разтвори дрехата и
отдолу се показаха ключици и гръдна кост под восъчнобеда кожа, после гърдите с
кафяви и втвърдени ареоли и накрая горната част на гръдния кош, с леко
хлътналата кожа. Както се видя, след като докторът сряза роклята по-нататък до
корема, най-долните ребра бяха премазани напълно. Коремът беше сплескан и само
разтеглените сиво-синкави вътрешности свързваха тялото с краката. Въпреки
няколкото неголеми синини, и двата крака на жената изглеждаха здрави и
непокътнати.
Целият пубис липсваше, явно откъснат напълно под тежестта на колелата.
Сега вече докторът разряза гръдния кош и след известни усилия, довели до
капки пот по слепоочията му, извади сърцето. Претегли го на ръка като голямо яйце.
- Струва ми се нормално по размер и тегло. Тъканта не е увредена.
Page 3
3
Сряза корема и отгърна влажната тъкан. Другите органи, които търсеше,
липсваха.
Ръката на Лев се разтрепери, докато описваше подробностите. Не знаеше
какво да напише. Гърлото му се беше стегнало, сякаш някой го стискаше.
- Не виждам причина да допускам, че не става дума за самоубийство –
продължи докторът. – Няма следи от насилие, освен причиненото от колелата на
влака. Тялото е здраво, а жената млада. На трийсет и две беше, нали?
- Трийсет и пет – поправи го асистентът му, без да спира да си води записки.
Останалите, включително Лев, стояха в неловко мълчание. Беше минало
повече от десетилетие от последната смърт в семейството на Лев. И много повече от
ужасите на бойното поле. Студът го пронизваше до мозъка на костите.
***
Прибра се. Съпругата му Соня седеше на масата и прелистваше книжка с
картинки заедно с най-големия му син Сергей. На влизане Лев не каза нищо. Наля си
чаша чай от самовара, седна в другия край на масата и започна да отпива от горещата
течност. На масата все още лежеше образът на Анна и той се загледа в него.
- Скъпи? – сепна го Соня. Знаеше накъде се е отнесъл.
Лев погледна сина си, който се беше увлякъл в приказката. Не беше сега
моментът да описва подробности от смразяваща сцена.
- Не съм гладен – отговори й, без да го е питала. – Малко супа ще ми е
достатъчно.
- Болен ли си?
- Боя се, че май се разболявам.
Стана и заслиза по стълбите към кабинета си.
***
На бюрото му бяха натрупани купчини тетрадки и книги. Остави чашата на
един сребърен поднос и седна в полумрака. Погледна над книгите, през стъклената
врата на балкона, към шпалира от брези от двете страни на алеята пред къщата и по-
нататък към селото, сгушено в обятията на хълма в далечината. Небето беше
придобило мрачния, сивкав оттенък на зима. Събраният по време на аутопсията студ
Page 4
4
продължаваше да смразява костите му. Де да можеше да се отърси от спомена.
Разтри главата над ушите, където вярваше, че се трупат спомените, и успя да се
поосвободи напрежението.
През последните седмици бе нахвърлял скици на дрехи от времето на Петър
Велики и сега ги извади от папката и започна да ги разглежда, като се надяваше това
да го отклони от мислите му. Бе нарисувал роклите върху танцуващи жени - някои с
мъже в униформи, други сами. Повечето бяха като извадени от „Война и мир” –
роклите бяха с цял век по-стари от днешните, но разликата не беше фрапираща. А
отгоре на това бяха минали още петдесет години, без да се промени почти нищо.
Прокара връхчето на пръста си по хартията, обходи плитките вдлъбнатини на
молива и опита да долови цялостното излъчване на моделите, изяществото на
фината дантелата по маншетите, стегнатите талия и гръд.
Изплува от този въображаем свят, едва когато жената на готвача дойде да го
повика за вечеря. Трапезарията, точно над кабинета му, се намираше в новото крило
на къщата, построено с наскоро придобитото състояние от издаването на „Война и
мир”. Новата маса, предназначена за двайсет човека, тази вечер бе заета наполовина,
но въпреки това изглеждаше пренаселена – съпругата му, четирите им по-големи
деца, приятелката на възрастната му леля Наталия Петровна. Петото дете, Маря, още
нямаше годинка. Тя беше в отдалечена стая на къщата заедно с гувернантката, Хана,
и очакваше Соня да я накърми. Имаше и друга прислуга, но те се хранеха в отделни
помещения.
Всички с изключение на Лев бяха разговорливи, разказваха си истории, молеха
да им подадат нещо от масата, Соня перна Иля, задето не иска да си яде морковите,
Наталия Петровна напомни на Таня да пие достатъчно вода с хляба. Лев забеляза, че
Соня го наблюдава. Той от своя страна можеше да й предложи само по някой уморен
поглед изпод вежди.
Мълча по време на цялата вечеря. След като приключиха с храната, пиха още
чай, а после той прегърна децата си, целуна възрастната Наталия по бузата и се
оттегли в кабинета си, за да се преоблече за лягане. През това време Соня отиде на
накърми малката Маря. Не след дълго Лев се качи на горния етаж и отиде в спалнята.
Page 5
5
Вътре беше запалена лампа. Когато той влезе, Соня седеше пред огледалото на
тоалетната си масичка. Тъмнокестенявата й коса беше разпусната от стегнатия кок и
блестеше в червеникаво-кафяви оттенъци. Все още я решеше, когато той се отправи
към леглото. Отново беше бременна. Двамата стигнаха до това заключение
едновременно две седмици по-рано. Месечното й кървене беше спряло и бе развила
чувствителност към миризмата на свинско – на няколко пъти повърна. Зърната на
гърдите й бяха променили оттенъка си и бяха потъмнели. Плодът най-вероятно
беше на три-четири месеца.
Лев лежеше по гръб на леглото, до него достигаше уханието на косата й. Тя
очакваше да чуе историята. Когато го изпращаше по-рано през деня, и до двамата
бяха достигнали само слухове за случилото се.
- Не можах да я позная – подхвана той. – Би могло да е всяка случайно
срещната на улицата жена.
Соня се взря в отражението си в огледалото, докато прокарваше четката през
косата си.
- Но ти си я виждал много пъти.
- Беше ужасно обезобразена.
Движението на четката спря.
- Сигурни ли са, че е тя? – попита Соня.
- Прислужникът на Бибиков я разпозна. Преди да умре е изпратила по него
бележка. Разпозна дрехите й.
- Бибиков там ли беше?
Той я погледна в огледалото и тя сведе очи, не искаше да среща погледа му.
- Не.
- Но защо? – попита тя. – Защо не е отишъл да я види?
Лев затвори очи и се представи как Анна изхвърча от къщата на Бибиков и
тича навън по снега, обезумяла от предателството му, стиснала малък вързоп с
дрехи.
- Влюбил се е в друга.
- В кого?
- Не знам. Но сега иска да се ожени за нея