На 29.05.13г в шуменския университет изнесох двучасова лекция за религ. произведения на Толстой.Показах и малка изложба на тези произведения,на писма и книги за толстоизма.След това бях поканен в катедрата на преподавателите.Там зейна огромната пропаст между живота и науката,между обикновенния трудов човек и научните капацитети-професори,асистенти... Неловко им беше от моята "наивност и идеализъм" и най-вече че съм СТРОИТЕЛЕН работник.Първият въпрос към мен бе -КАКВО РАБОТИТЕ-и щом чуха-прост работник-ми обърнаха гръб и все едно не бях в стаята.Науката за тях бе-ХЛЯБ и ПОЛОЖЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО.Нарочно поставих на масата картината "Толстой на оран".Никой не я погледна.Тези хора са мъртви души заради приспособяването им към  системата която им осигурява привилегии и мек топъл живот и  хляб...Чувствах се като улично псе случайно попаднало сред   аристрократичен бал-абсолютно неприет и чужд.Толстой и то религиозния Толстой за когото говорех им разваляше спокойствието и напомняше че са просто хора и след това научни капацитети и имаха морално-трудови задължения към простия трудов народ-да не ползват привилегии и се трудят и с ръцете си и в университета и у дома и вилата а защо не и на село...